В началото беше идеята. После дойде вакуумът.
„Продължаваме промяната“ влезе в политиката като вълна – морална, модерна, убедителна. Спечели доверието на хиляди, обещавайки нова култура на управление.
Но вместо партия, изгради проект с лидерски авторитет и вярващи, без структурна основа. Нямаше проверка на кадри. Нямаше местна култура. Нямаше организация, която да удържи на натиск.
А когато структурата липсва, контролът се превръща в импровизация.
Когато няма партия – се връща мрежата
Скандалът в Район „Люлин” не е единичен случай. Той освети най-големия проблем на ПП – че не знае какво става вътре в самата нея.
Изпълнителният съвет не беше в стаята. Не беше в разговора. Контролът не дойде от алчност, а от страх. Когато липсва гръбнак, ръководството започва да командва „отгоре“. Не по план – по принуда.
Властта не търпи празнота
Политически вакуум не съществува. Там, където липсва партия, се връща местната мрежа от интереси.
ПП не изгради териториална култура – остави поле за стари зависимости с нов етикет. Това не е корупция. Това е естествена инфилтрация на липсата.
Не оставки. Архитектура.
Промяната няма да дойде с декларации. Нито със замяна на лица. Ще дойде, когато се приеме институционалният реализъм:
- Без структура няма доверие.
- Без филтрация на кадри, лозунгът „нулева толерантност“ е просто вяра.
- Без вътрешна легитимност няма устойчиво лидерство.
Заключение: От вяра към система
„Продължаваме промяната“ остава нужна идея. Но в грешна форма. Контролът, който лидерите ѝ упражняват, не е диктаторски, а импровизационен – защото няма партия, която да управлява.
Ако искат бъдеще – не им трябва нова надежда. Трябва им архитектура.
Присъединете се към нашия Телеграм
Евродепутати на Орбан блокираха позицията на България за Северна Македония
