Град, за който мнозина никога не са чували, Баян Обо е в основата на съвременната цивилизация, пише „BBC“. Тук се намира половината от световните запаси на така наречените редки земни елементи – метали, без които не можем да си представим технологиите днес. Те са в телефоните ни, електрическите коли, телевизионните екрани, твърдите дискове.
Над всичко в тази индустрия доминира една страна – Китай. Но лидерството идва със своята мрачна страна.
„Животът, какъвто го познаваме, би могъл да спре без Баян Обо.“
Прах, отрова и страх
Над кратерите се издигат облаци прах. Земята е прорязана от машини, които преследват елементи като неодим и диспросий. Те се използват в мощни магнити – сърцето на много модерни технологии. Но същите тези машини освобождават в атмосферата прах, пълен с тежки метали и радиоактивни частици.
В южната част на страната, в Ганчжоу, се срещат бетонни басейни, пълни с токсични вещества. Миньорите инжектират амониев сулфат и амониев хлорид директно в земята.
„Намерихме изкуствени езера, пълни с радиоактивна утайка.“
Под сянката на страха
Екипът на „BBC“ е спрян от полицията, разпитван и държан от минен мениджър, който отказва да ги пусне, докато не изтрият записите си.
Ето какво споделя Хуан Сяоконг, фермер от Ганчжоу:
„Този проблем е твърде голям, за да го реша аз… Ние, обикновените хора, сме уязвимите.“
Земята на Хуан е заобиколена от четири минни обекта. Той обвинява държавната компания в незаконно отнемане на земя. И въпреки че селяните рядко се осмеляват да говорят, той отнася случая си до Бюрото за природни ресурси.
Цената на отровената вода
Най-сериозните здравни проблеми са край отпадъчния басейн в град Баотоу – свързани с деформации на кости и стави, високи нива на флуорид, арсенова токсичност. Изкуственото езеро „Вейкуанг“ все още събира радиоактивен торий и токсична утайка, които може да проникнат в Жълтата река – основен източник на питейна вода. Проф. Джули Клингър, автор на Rare Earth Frontiers, коментира:
„Мисля, че е много трудно да се определи истинската цена за хората и околната среда.“
2000 тона токсични отпадъци – за един тон метал
Добивът на един тон редки земни елементи води до 2000 тона токсични отпадъци. Китай опитва да регулира индустрията, като издава по-малко лицензи, но вредите вече са нанесени.
Сателитните снимки не лъжат – за 25 години минният район удвоява площта си. Басейните с отпадъци растат, ерозията се задълбочава, химикалите се просмукват в почвата.
И все пак, животът продължава
„С редките земни елементи сега има пари.“ – местен фермер от Баян Обо
„Мините плащат 5000–6000 юана на месец.“
Фермери се отказват от отглеждането на коне. Вместо това садят зелен лук и работят в мините. За някои – спасение. За други – проклятие.
Мините в Баян Обо и Ганчжоу са пулсът на световната технология – но под тази повърхност бият тревожни сигнали. Китай е въвел нови регулации, но въпросът не е само в това къде копаем, а какво оставяме след себе си.
Без глобално решение и отговорност, пейзажите и човешкият живот ще продължат да плащат цената на технологичния прогрес.
Присъединете се към нашия Телеграм
