Политическата 2025 г. беше дълга и изпълнена със събития. Ще си позволя да направя обзор на вътрешнополитическите събития, подредени хронологично, както и техните първопричини и последствия. Това написа днес в социалната мрежа Facebook съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов. Ето как изглежда 2025-а година през неговия поглед:
„Външнополитическият контекст е важен, външнополитическите лупинги на управляващите – също, но дори без тях, вътрешнополитическата картина остава същата. Може би с уточнението, че вътрешната нестабилност винаги е подхранвана допълнително от външните турбуленции.
Но нашата си системна политическа криза щеше да е факт дори без външните фактори, защото тя е криза не нелегитимното упражняване на публична власт. Тя се усложнява от разломните линии в българското общество по отношение на външната политика, но не те са в нейната основа.
1. Преговорите за правителство
Годината започна с преговори за правителство, на които освен ГЕРБ, БСП и ИТН, участвахме и ние от Демократична България. Няма да припомням всички подробности освен две: 1) преговорите бяха прекратени едностранно от ГЕРБ, с прессъобщение на 5-ти януари, след като 30 минути по-рано се бяхме разделили с ангажимент за уточняване на часа за следващата среща. 2) в окончателното коалиционно споразумение между трите останали партии бяха премахнати точно точките, които бяха част от санитарния кордон срещу Пеевски. Някои от тях – символни и декларативни, други – много конкретни по отношение на съдебната власт, службите, подслушванията и злоупотребите на прокуратурата в наказателния процес.
Защо беше нужно потвърждение на очевидното за някои, особено след провала на ротацията – че ГЕРБ и Борисов не могат да участват в ограничаване на нелегитимното влияние на Пеевски (или на който и да било друг). Защото това далеч не беше очевидно за широката публика, на която беше внушено, че ние сме политически неблагонадежни – че искаме постове, или че не знаем какво искаме.
Тези преговори бяха риск за нас и понесохме много критика. Все пак държахме те да са публично и да е ясно, че се водят – за разлика от преговорите след нашето изваждане от тях. И смятам, че показахме как трябва да се водят политически преговори – спокойно, културно, но неотстъпчиво за най-важните неща; и поставяйки приоритетите и споразумението преди изобщо въпроса за постовете. По този начин беше частично неутрализиран и последващия разказ, че ГЕРБ са нямали друг избор, освен да изберат Пеевски. За да стане кристално ясно, че изборът на Пеевски за партньор не е на база на политическа логика, а на база на страх от наказателно преследване.
Всичко, което последва в политическата 2025 г. е резултат от това решение тогава – ескалиращата наглост на Пеевски беше неизбежна при отказа на основните партии да го ограничат.
2. Натискът за еврозоната
В началото на мандата на този кабинет трябваше да се вземе решение дали да се поиска конвергентен доклад, който да позволи влизане в еврозоната. Управляващата коалиция изобщо не беше ентусиазирана – при първото ми участие в Панорама след гласуването на кабинета поставих този въпрос, а Тошко Йорданов каза (по спомен), че България не е готова за еврозоната. В процеса на преговорите БСП също имаха сериозни резерви за еврозоната. А знаците от Министерство на финансите и управляващото мнозинство бяха много обезпокоителни – говореше се за огромна дупка в бюджета (която реално не съществуваше), в опит да се намери публично оправдание за отказа от еврозоната. Неофициално от МФ излизаше информация, че готвеният проект на бюджет е с над 3% дефицит, което би ни дисквалифицирало за еврозоната, а Борисов в няколко излизания пред медиите казваше, че няма да лъжем Брюксел и ще покажем реалния дефицит, което се четеше, че няма да се опитваме да влизаме в еврозоната. В началото на януари мнозинството отхвърли и изменения в Закона за БНБ, които бяха изискване за еврозоната.
На база на тази информация ние предприехме масирана комуникационна офанзива. Във всички свои участия посочвахме отказа на правителството от еврозоната. Всеки ден говорихме и в пленарна зала, и пред медиите в парламента, че правителството отстъпва от този стратегически приоритет.
Накрая конвергентен доклад беше поискан, а бюджетът беше внесен с 3% дефицит. Твърденията за дупката от 18 млрд. лв. се изпариха.
Сега ще слушаме опорните точки кой ни е “вкарал е еврозоната” и как ние сме били в опозиция на еврозоната, но нашата роля беше именно на катализатор на това правилно решение.
3. Решението на Конституционния съд за изборните резултати
Решението на Конституционния съд от 13-ти март, макар да не промени значително съотношенията в парламента, беше ключово – бяха проверени около 2200 секции (от 12 хиляди), на база на това бяха установени съществени нарушения в доста секции, а при преизчисляването цяла нова парламентарна група влезе в Народното събрание. Решението показа нагледно какви изборни манипулации се правят и от кои партии – най-много гласове бяха надписани на ДПС Ново начало и ГЕРБ. С бюлетини, попълвани от един и същи човек, с дописване на гласове в протоколите и какво ли още не (все неща, които машинното гласуване елиминира).
Решението намали мнозинството на ГЕРБ, БСП, ИТН и АПС на 121 гласа, но то дойде в момент, в който вече беше ясно, че Пеевски не само подкрепя правителството, а и получава повече услуги от мнозинството, отколкото АПС: беше избран Орлин Колев в Конституционния съд, беше направено предложението за “Магазин за хората” в проекта на бюджет, а същият беше подкрепен на първо четене от ДПС-НН.
Трябва да припомним и как се стигна до този резултат – след изборите и обоснованото усещане за масови изборни нарушения, няколко парламентарни групи, в т.ч. ПП-ДБ, оспорихме частично изборите пред Конституционния съд. Списъкът със секции в нашето искане беше най-пълен и беше базиран на различни установени аномалии в данните от изборите. Аномалии, които до голяма степен след това Конституционният съд потвърди, че са изборни нарушения.
4. Приемането ни в еврозоната
Приемането ни в еврозоната се случи в началото на юли с решения на съответните европейски институции. Но това беше предхождано от няколко събития.
В името на този приоритет, ние (ПП-ДБ) отказахме да участваме във вотове на недоверие до официалните актове на европейските институции, с които България да бъде приета в еврозоната. Това не значеше подкрепа за правителството, но не значеше и че искаме да го сваляме, преди еврозоната да бъде необратима.
След като президентът направи заявка за референдум, имаше нужда, вкл. пред международните партньори, да се покаже ясното мнозинство в българския парламент за еврозоната. Затова премиерът и гуверньорът на БНБ предложиха декларация, която да бъде подписана от всички, за които еврозоната е приоритет. Нашите подписи бяха на тази декларация.
За съжаление смятам, че бяха допуснати грешки при реализацията – в Закона за еврото бяха приети прекалено рискови силови правомощия. В регулаторите (основно КЗК) бяха избрани хора без нужните качества. Информационната кампания не беше адекватна и липсваше в социалните мрежи. Предстои да видим дали всички технически проблеми са решени. Но за всичко това отговорността е на мнозинството и правителството.
5. Арестите и дългосрочното задържане под стража
В деня на официалното ни приемане в еврозоната през юли, Пеевски реализира своята мръсна операция по задържането на варненския кмет. Много може да се напише за процесуалните способи, чрез които може един обвиняем да бъде държан дълго време в ареста. Но за тези арести трябва да се кажат 5 неща.
1) Пеевски показа, че разполагайки с прокуратурата, разследващия орган (инспекторите от КПК) и съответния административен ръководител на съда чрез контрола си върху ВСС, може да гарантира дългосрочно задържане в ареста;
2) това е демонстрация както към опозицията, така и към партньорите/подчинените в управлението – ако много се отваряте, мога да ви държа в ареста;
3) в изтритите точки от коалиционното споразумение имаше мерки срещу тази злоупотреба, преди още тя да се случи: случайно разпределение при разглеждане на мерки за неотклонение;
4) никой не възразява срещу това да има разследване за корупция – и ако някой е виновен, съдът да реши – но без напълно ненужни задържания в досъдебна фаза, които по европейските стандарти трябва да се прилагат в изключителни случаи;
5) това безобразие беше един от факторите, заради които се натрупа обществено напрежение, довело до масочите протести.
Използването на прокуратурата с политически цели не започна с тези арести, но те бяха кулминацията на процесуалния произвол. Исканията за имунитетите на Кирил, Лена и мен дадоха началото на опита за саморазправа с опозицията. Знаейки, че всичко ще се разпадне в съда, си дадохме имунитетите веднага. Но срещу нас не е имало опит за задържане, което прави летните арести прекомерни дори за самозабравилия се Пеевски и неговия обслужващ персонал в прокуратурата и КПК.
6. Вот на недоверие за завладяната държава
През септември темата в парламента беше “завладяната държава” – темата на вота на недоверие, който внесохме. Мотивите (80 страници) бяха задълбочено изследване на механизмите на дозавладяване на институциите и на отказа на правителството и мнозинството да противодейства на тези механизми. “Завладяна държава” е термин, който описва държави, чиито институции действат в частна полза, а не в обществена, за каквато са създадени. В мотивите приведохме множество конкретни примери (напр. натиска върху кметове и снимките под герба в каб. 222А, покриване на контрабандата на цигари от МВР в Пловдив, монополизация на продуктови такси) и конкретни имена – Пеевски, Таки, Ковачки.
Предходните вотове на недоверие не бяха сериозни и това стабилизираше управляващите. Те с лекота отбиваха тезите на вносителите на предходните вотове, основно с аргумента, че за няколко месеца няма как да се решат проблеми на няколко десетилетия. С вота на недоверие през септември това не беше така, тъй като фоксът беше върху това как действа и бездейства именно настоящото правителство (основно – в сектори правосъдие и вътрешни работи). И аргументи по същество в защита на кабинета почти нямаше, като изключим опитите на министъра на правосъдието да направи помен с чужда пита, хвалейки с резултати, постигнати на база на работата, свършена от предходните правителства.
Вотът на недоверие включваше и друга голяма тема през годината, стартирала от прокараните от нас изменения в Закона за съдебната власт, с които Сарафов не можеше да бъде избран за редовен главен прокурор и можеше да бъде изпълняващ функциите само 6 месеца, съответно последващото бездействие на изпълнителната власт по отношение на спазването на закона, след като Сарафов остана на поста и след законовия срок, допълвайки картината на завладените институции и на сринатото доверие в съдебната власт.
Във връзка с темата на вота от Да, България (официално с ново ръководство от май месец) формулирахме и т.нар. “План за противодействие и отпор на завладяната държава” с 10 конкретни точки, в които показахме, че не просто стоим и се оплакваме, а планираме и работим за демонтиране на модела.
Благодарение на този вот на недоверие, “завладяната държава” стана устойчив израз в публичния разговор за политика. Този вот на недоверие фокусира нелегитимните инструменти, чрез които се упражнява властта и илюстрира какво конкретно стои зад повтарянето на името на Пеевски, за което често ни обвиняваха. С този вот на недоверие разбирането на завладяната държава се пренесе сред много по-широк кръг хора и смятам, че това също допринесе за протестната енергия.
7. Местните избори в Пазарджик и превземането на ГЕРБ
Местните избори в Пазарджик бяха сериозен трус в управлението. Мандатоносителят ГЕРБ стана 6-та политическа сила на местни избори в областен град. А Пеевски, с мащабно купуване на гласове под чадъра на МВР, стана първи.
Това беше резултат от много процеси, вкл. процеси по превземане на мрежите на влияние на ГЕРБ по места. Пеевски, през прокуратурата и КПК, тихомълком, придърпваше бизнесмени, близки преди до ГЕРБ. Това изсмуква контролирания и купен вот на ГЕРБ и ги оставя единствено по автентичната им подкрепа, която е недостатъчна за да бъдат първа политическа сила. Това се случи и в Пазарджик. Това беше посочено и в sms-а, който Иво Мирчев изпрати на Борисов. В него се казваше, че всичко това е резултат от отказа да бъде подкрепен санитарния кордон.
След това Борисов излезе и са “самовзриви” (образно казано), казвайки някои истини, които отричаха доскоро. На практика бяха потвърдени мотивите на нашия вот на недоверие, че “кръгове и кръгчета” управляват министерства, а искането му за оставки в МВР заради поголовното купуване на гласове потвърди нашите твърдения, че Пеевски е овладял МВР. Оставки не последваха, а шефа на областната дирекция беше преместен в звеното за подпомагане на министъра. Борисов, обаче, беше “успокоен” с няколко кратки прессъобщения и брифинга на Пеевски, с които му каза, че няма да му позволи да отиде на избори и няма да го направи премиер.
Но местните избори в Пазарджик осветиха процесите на превземане и отслабване на ГЕРБ от страна на Пеевски и невъзможността на ГЕРБ да противодейства на това.
8. Най-лошият бюджет
В началото на ноември беше внесен най-лошият бюджет от близо 30 години. С него се увеличаваше данъчно-осигурителната тежест – т.е. вземаха се пари от работещите и от бизнеса, предвиждаше се 20 млрд. лв. дълг, за да се дадат големи увеличения на силовите структури и за да се напълнят корупционните касички на Пеевски, вкл. Българската банка за развитие.
Ние бяхме започнали да говорим за бюджета още от началото на октомври. Може би за изненада на всички тогава, от Да, България предложихме голям пакет от разумни десни мерки, които да позволяват стабилни публични финанси. Мерките бяха реформаторски и непопулярни. Включваха ограничаване на корупционния риск, ограничаване на неефективни разходи и стимулиране на бизнес средата. В продължение на 2 месеца тезата ни беше “бюджетът може да стане добър, ако в него има реформи – вкл. нашите реформи”. По този начин показахме ясната алтернатива на правителството. А правителството и мнозинството, със своята арогантност и самодоволство, вкараха бюджет, който дори сами не можеха да защитят. Единствената защита дойде от ДПС “Ново начало”, което беше ясна индикация, че това е бюджетът на Пеевски.
В нормална политическа ситуация, бюджетът е резултат от компромиси. Партията с 66 депутати прави най-малко компромиси, а партията с 29 депутати – повече. Реалността, обаче е, антиполитическа – партията с 29 депутати диктува основните параметри на бюджета, а останалите дори не смеят да го защитят. Бюджетът беше пряко следствие от завладяването на институциите, но също така и инструмент за допълнително финансиране на този корупционен модел от парите на българските граждани и бизнес.
Бюджетът беше числовото изражение на завладяната държава и като такъв изпълни нашата политическа теза с неоспоримо съдържание.
9. Най-големият протест от 1997 г. досега
Протестът започна като протест срещу бюджета, на който се събраха десетки хиляди протестиращи. Но бюджетът беше просто последната капка, с която чашата на търпението преля. Арогантното завладяване на институциите, неспазването на базово приличие, комисия за 26 секунди, промените в специалните закони за службите, с които те да бъдат дадени на Пеевски, продължаващото узурпиране на властта от Сарафов и продължаващите злоупотреби на КПК, натътрузването на Пеевски върху всяка тема, анонса за държавата с “главно Д” и безобразното поведение на депутатите на Ново начало. Всичко това създаде среда, в която протестите срещу Сарафов и незаконните арести, протестите за достойно заплащане на младите лекари и недоволството от бюджета, се сляха в една неудържима вълна от гняв.
След няколко неадекватни маневри (“ще го изтеглим, “няма да го изтеглим”, “това е протест на работодатели”, “тези хора не знаят какво искат”, “ще го изтеглим, ама ще е почти същия”), на 10.12. по площадите в цялата страна излязоха вероятно над 200 хил. души. Освен над 100 хил. на жълтите павета, имаше протести в десетки градове – дори в такива, в които никога е нямало протести, дори през 1997 г.
Контрапротестите, организирани от Пеевски, бяха гротеска на гърба на бедни и онеправдани хора, докарани почти насила по площадите. Това добави към обществения гняв, заедно с опита да бъдат омаловажени протестите в началото.
На протестите имаше всякакви хора с всякакви идеи. Но със сигурност това не бяха антиевропейски протести, не бяха срещу еврото. Бяха протести срещу модела на завладяната държава, олицетворяван от Пеевски и Борисов и тяхното взаимодействие.
Важен елемент от протестната енергия беше и включването на малцинствата, които Пеевски се опита да “загради”, но те му казаха, че не им е никакъв.
Демонополизирането на етническия вот продължи да бъде тема и след края на политическия сезон – явно Пеевски и Борисов са изнервени от тези тенденции.
Протестите бяха мирни, а опитите да бъдат компрометирани с внедряване на провокатори и неадекватна реакция на МВР, не бяха успешни. Това им даде още по-голяма тежест и легитимност. И изходът беше неизбежен.
Но протестът не изчезна и след оставката, което означава, че има гражданска енергия за промени. И за противопоставяне на безобразията и преяждането с власт, вкл. на уволненията на неудобни журналисти.
10. Оставката на правителството
Когато насред декемврийския студ броят на протестиращите срещу теб расте, а не намалява, политическата логика изисква оставка. Защото явно си счупи нещо толкова сериозно, че си загубил легитимност. Това е ефектът “Пеевски” – до каквото и да се допре, го делегитимира.
Оставката на правителството е значим успех за протеста, който акумулира толкова гражданска подкрепа и енергия, че оставането на власт щеше да бъде напук на обществените настроения, а това винаги има катастрофални резултати.
Изглежда оставката не беше по вкуса на Пеевски, защото той искаше да се възползва от контрола си върху правителството 4 години. Пеевски и неговите говорители обясняваха цяла година, че повече правителства няма да падат след протести. И ето, че площадът ги опроверга, слагайки санитарния кордон, който мнозинството в парламента го беше страх да сложи в началото на годината.
А сега накъде?
Годината затвори един цикъл – от отказа за изолиране на Пеевски от страна на мнозинството в парламента, до неизбежния обществен взрив в резултат на този отказ.
Геополитическият контекст се променя много динамично и ще предстоят трудни решения. Ще има опити за подкопаване на бъдещи общи европейски позиции по ключови геостратегически въпроси. България трябва да бъде силен глас за общата европейска политика в сферата на сигурността и отбраната.
В началото на 2026 г. предстоят избори, на които ние ще трябва да положим всички усилия, за да убедим хората, излезли на протест и хората, които подкрепяха протеста, че техният политически инструмент за демонтиране на модела на завладяната държава сме ние. Трябва да убедим хората в това, че ние сме най-добре подготвени и сме най-решителни да направим най-малко следното:
Да демонтираме корупционния модел на управление
Да гарантираме европейската принадлежност на страната в сложния геополитически контекст
Да ограничим проникването на руско и на всякакво друго зловредно влияние
Да намалим административната тежест и тормоза върху бизнеса
Да запазим данъчните и осигурителните ставки, правейки необходимите реформи в публичните системи
Всички тези приоритет и степента, в която ще можем да ги изпълняваме, зависят от изборите и изборния резултат. Протестите и оставката са само началото. Поредно начало, което този път трябва да доведем докрай, въпреки всички неизбежни трудности по пътя.
През 2026 отново българските граждани ще решават.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Кирил Петков към Борисов: Кой е бил член на комунистическата партия?!
