Във Франция се надига ново антиданъчно движение, започнало като интернет шега, което днес се превръща в политически фактор, пише „POLITICO“. „Nicolas qui paie“ („Никола, който плаща“) – фраза, родена от мем през 2020 г., вече обединява гласовете на офис служители и представители на средната класа, недоволни от тежестта на данъците и усещането, че финансират разпадаща се социална система.
Символичният „Никола“ е типичният френски мъж, роден през 80-те години – достатъчно заможен, за да не получава помощи, но далеч от богатите, които могат да избягат от високото данъчно облагане. Образът често е обвързан с критика към разходите за пенсионери, социални помощи за имигранти и външна помощ. Някои публикации носят и антиимиграционен подтекст, което превръща движението в обект на внимателно наблюдение от Елисейския дворец.
Политическа тревога преди трудния бюджет
Тази есен правителството на Еманюел Макрон се изправя пред тежък бюджетен сблъсък. Премиерът Франсоа Байру вече обяви план за 2026 г., включващ съкращения и нови данъци за 44 милиарда евро, както и спорни мерки като премахване на два официални празника.
„През есента ще стане горещо“, призна френски служител и добави:
„Трябва да съкратим разходите с 30 милиарда, а ние не сме добри в това.“
Сравненията с „Жълтите жилетки“ от 2018–2019 г. се налагат сами. Тогава антиданъчните протести, започнали във Facebook, прераснаха в седмици на насилие и принудиха Макрон на отстъпки. Днес „Никола, който плаща“ може да се окаже новият социален тригер.
Възможен политически трамплин за опонентите
Националното обединение на Марин льо Пен, което се стреми към президентския пост през 2027 г., вижда в недоволните „Николас“ потенциален електорат. Социолозите обаче предупреждават, че именно социалната защита, която партията на Льо Пен отстоява, може да влезе в противоречие с приоритетите на това движение.
Междувременно и други политици използват популярността на лозунга. Министърът на вътрешните работи Бруно Ретайло критикува бюджета на Байру с думите, че без мерки за увеличаване на доходите „Никола ще продължи да плаща“. Консерваторът Ерик Сиоти също прибягна до фразата, когато оправда надхвърлянето на бюджета за Олимпийските игри.
От интернет до улиците?
Активността в социалните мрежи около „Никола, който плаща“ рязко нараства от юни, като вече са регистрирани над 500 000 публикации в X. Паралелно се появяват и призиви за национални протести и „затваряне на страната“ на 10 септември.
Дали това ще остане дигитален феномен или ще прерасне в масово улично движение, остава ключов въпрос. Но за Макрон и екипа му сигналът е ясен: всяко ново увеличение на данъците може да превърне „Никола“ от мем в политическа сила, способна да пренареди френската политическа сцена.
Присъединете се към нашия Телеграм
Тръмп обещава нови мерки за справяне с бездомността и престъпността във Вашингтон
