Когато Зейн Ли е на девет години, семейството му в малък източнокитайски град получава глоба от 100 000 юана заради раждането на малката му сестра, пише „CNN“. Това е почти три пъти повече от годишния им доход от продажба на риба. Наказанието е част от дългогодишната политика за едно дете в Китай – агресивна демографска стратегия, включваща глоби, принудителни аборти и стерилизации.
Днес, Ли е на 25 години, студент по здравни услуги в Пекин, и няма никакво намерение да има деца. Причината не е само лична – а споделена от цяло едно поколение, което отказва да повтори житейския модел на родителите си. Именно това поколение днес е под натиска на китайската държава да роди „липсващото бъдеще“ на нацията.
Отказ от родителство насред криза
С рязко застаряващо население и намаляваща работна сила, китайското правителство премахна ограничението за едно дете още през 2016 г. През 2021 г. двойките вече можеха да имат до три деца. Но раждаемостта продължава да спада. Населението намалява за трета поредна година, въпреки последните усилия за обрат.
Миналата седмица властите обявиха национална субсидия: 3600 юана (500 долара) годишно за всяко дете до тригодишна възраст, с обратна сила от 1 януари. Средствата – общо 90 милиарда юана – ще достигнат до 20 милиона семейства.
Но млади хора като Ли не са впечатлени.
„Разходите за дете са огромни, а 3600 юана са капка в морето“, признава той.
В Китай отглеждането на дете до 18 години струва средно 538 000 юана – над шест пъти повече от БВП на глава от населението. В Шанхай сумата надхвърля 1 милион.
Демографска бариера: песимизъм, бедност, изтощение
27-годишната Гао, отраснала в бедната провинция Гуйчжоу, не иска деца. Като четвърта дъщеря, тя е била крита от властите, за да може семейството да има син. Изпратена при баба си, Гао е израснала далеч от родителите си и без шанс за социално издигане.
„Да не родя дете е акт на милосърдие“, смята тя и е категорична:
„Не искам то да се бори в дъното на обществото, както аз.“
Дори в Пекин положението не е по-различно. 29-годишната Джун Джао е възпитаничка на западни университети, но живее с усещането, че инвестициите ѝ в образование и кариера не се отплащат. Работи в инвеститорски отношения, има „късмет“ с липсата на извънредни часове, но не вижда къде би намерила време, ресурси и психическа сила да бъде родител.
Субсидии в капан: защо младите не вярват
Китай не е единствената страна, в която раждаемостта пада. Но в нейния случай иронията е болезнено конкретна: тези, които са били глобявани за съществуването си, днес получават покана да станат родители.
В китайските социални медии потребители споделят снимки на разписки от глоби, плащани от техните родители. Миналото не е забравено.
„Всъщност не става въпрос само за пари“, обяснява проф. Ема Занг от Йейл. И допълва:
„Младите се борят със социална тревожност, несигурност, изтощение. Никоя субсидия не лекува това.“
Китайските жени усещат най-силно натиска. Натоварени с работата и домакинството, те често избират да останат без деца. Джун Джао ясно помни как майка ѝ се е опитвала да се справи с всичко сама:
„Жените плащат по-висока цена. И днес няма гаранции, че нещата са се променили.“
Държавна амбиция, обществено отчуждение
Официалните кампании залагат на образа на „добрата съпруга и майка“ – като част от традиционната култура. Но новото поколение е образовано, ориентирано към кариера и търси равенство.
„Няма как просто да кажеш на жените да родят и да очакваш, че това ще стане“, подчертава Занг.
„Докато обществото не подкрепя реално семействата – с отпуски по бащинство, защита на работното място, гъвкавост – родителството ще изглежда като капан.“
Китай иска повече бебета, но създава свят, в който малцина искат да родят. И поколението, което бе глобено за съществуването си, сега учтиво отказва поканата да създаде бъдещето.
Присъединете се към нашия Телеграм
Полша пред години на политически блокаж: Туск срещу Навроцки
