„Остра миризма на нефт се носи над Бургас“ – така започваха десетки сигнали от граждани в нощта на 15 срещу 16 юни 2025 г. И отново – както в предишни години – виновен няма. След парламентарно питане от депутата Иван Белчев, министърът на околната среда и водите Манол Генов представя писмен отговор, който потвърждава вече познатия сценарий: множество сигнали, проверки без резултат и институционално прехвърляне на отговорността.
Гражданите алармират, институциите изчакват
РИОСВ-Бургас е получила „голям брой сигнали“, основно от крайбрежни квартали. Следва обичайната реакция – проверка на „Лукойл Нефтохим Бургас“, пристанищен терминал „Росенец“ и „БМФ Порт Бургас“. Установените резултати? Никакви несъответствия.
Но същевременно в документа се допуска, че миризмите може да са свързани с товаро-разтоварна дейност на танкери в залива, включително STS (ship-to-ship) операции. Проблемът: МОСВ няма компетентност в тези зони. Това е работа на „Морска администрация – Бургас“. А те – по техен отговор – не разполагат с техника за фиксиране на изхвърляния, нито на концентрации на въглеводороди.
Закон има, контрол няма
Съгласно закона, ако замърсяването идва от кораби – отговорна е Морска администрация. Ако е от брега – МОСВ. Но в настоящия случай никой не установява източника и съответно няма виновен.
Дори повече – през юни 2025 г., отново се посочва, че е възможно „вентилационен клапан да подкрепя положително налягане“, което да е причина за острата миризма. Но няма данни. Няма доказателства. Само предположения.
Замърсяване „под радара“ – без превишения в измервателните станции
Данните от станциите за атмосферно наблюдение в Бургас не показват превишения на допустимите стойности. Но и тук има проблем – устройствата не улавят миризми, а концентрации. А гражданите не се оплакват от невидими числа, а от задушаваща миризма, която буквално ги събужда нощем.
Политическо питане с екологичен отговор, но без ефект
Депутатът Иван Белчев постави въпроса директно. Министър Манол Генов отговори обстойно – с препратки към закони, структури и сайтове за справки. Но ефектът за гражданите е един – те остават без защита, без обяснение, без надежда за промяна.
Изводите:
- Има криза на отговорността.
- Институциите разчитат на законови граници, за да прехвърлят компетентност.
- Липсва техническо оборудване за контрол на реални замърсявания от морето.
- Миризмите се повтарят всяка година, но действията остават символични.
Когато морският бриз носи не ухание на сол и свобода, а нефтена смрад, отговорът не може да е „не е по нашата компетентност“. Бургас заслужава не извинения, а действия. И истинска защита, а не бюрократични формалности.
Присъединете се към нашия Телеграм
