От групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в Общинския съвет в Русе изпратиха до медиите декларация, представена от трибуната на съвета по време на вчерашното заседание, с която настояват кметът да си подаде оставката. Ето какво пише в документа:
„Уважаеми съграждани,
Уважаеми колеги,
Преди година от тази трибуна заявихме, че управлението на Община Русе изостава по ключови показатели и поискахме оставката на кмета. Днес вече не говорим за изоставане, а за натрупан системен управленски дефицит.
Все повече граждани изразяват своето несъгласие с управлението на Община Русе и настояват за поемане на отговорност от кмета във връзка с разбитите улици, чистотата, околната среда, данъчната политика, ремонта на Доходното здание, играта на паркинги и мн. др.
Настоящата декларация не е политическа атака. Тя е фактологична оценка на резултатите.
I. Инвестиционна стагнация
Провал в усвояването на средства от държавния бюджет по Държавната инвестиционна програма (ДИП)
По официални данни към 31.12.2025 г. Община Русе има сключени 19 споразумения по Държавната инвестиционна програма. Към същата дата реално е направен един трансфер към общината в размер на 0,5 млн. лв., което представлява едва 0,6% усвояване.
За сравнение, други общини усвояват десетки милиони левове, а общините в област Русе (без община Русе) достигат нива на усвояване над 67%.
Тези числа ясно показват, че проблемът не е в липса на инструменти или финансиране, а в липса на административен капацитет, управление и довеждане на процесите до реален резултат.
Налице е и провал в управлението и изпълнението на други инвестиционни проекти: Доходно здание, плувния комплекс в парка, основен ремонт с банков кредит на уличната мрежа, която е в трагично състояние.
Капиталовата програма в общинския бюджет към средата на 2025 г. показва изпълнение около 14%. Това означава отложени проекти и пропуснати възможности за общината.
II. Финансова нестабилност и риск за 2026 г.
Провал в политиката на кмета за формиране на местните данъци и такси. Необоснованото и несправедливо повишение на данъчната тежест върху гражданите чрез ново зониране и такса смет беше отменено от Върховния административен съд.
Това доведе до криза с план-сметката за чистота през 2025 г. Съществува реален риск през 2026 г. гражданите отново да бъдат поставени пред увеличение на такса „битови отпадъци“, при положение че договори изтичат, а стратегическа подготовка не е представена.
III. Демографският сигнал
Най-обективният показател за развитието на една община са хората!
В периода на управлението на кмета Пенчо Милков от 2019 г. досега Русе е загубил около 20 000 души население. Силно притеснително е напускането на млади семейства и намаляването на учениците.
Демографските процеси са сложни и зависят от много фактори – национални, икономически, социални. Но местната власт също носи отговорност за средата, която създава. Русе има огромен потенциал – индустриален, културен, образователен. Но потенциалът сам по себе си не задържа хора.
IV. Кадрова политика и административен капацитет
Предложената от кмета структура на общинската администрация не доведе до повишаване на ефективността, а до размиване на отговорностите и затруднена координация.
Броят на заместник-кметовете беше увеличен от 4 на 6, а дирекциите – от 11 на 16, като въпреки това част от тях продължават да бъдат неокомплектовани. Разходите за управление нарастват, но административният капацитет не се подобрява.
Особено тревожен пример за кадрова нестабилност е кризата с длъжността „главен архитект“. В последните години позицията се характеризира с текучество и институционална несигурност. Показателен е и фактът, че никой от гилдията на архитектите в Русе няма желание да кандидатства за тази позиция. Назначаването на външен кандидат определено крие рискове. Към настоящия момент в специализираното звено работи единствено главният архитект, без подчинени дипломирани архитекти.
Това означава липса на професионален екип, липса на вътрешен експертен дебат и сериозно ограничен капацитет за стратегическо градоустройство.
Главният архитект не е редови чиновник. Той има ключова роля за устройственото планиране, контрола върху застрояването, архитектурния облик и дългосрочната визия на града. Когато тази позиция е организационно обезсилена, щетите се измерват не в месеци, а в десетилетия.
Кадровата политика в общинската администрация е пряка отговорност на кмета. Когато структурата се разширява, но ключови звена остават без експертен гръбнак, това е управленски избор – и управленска отговорност.
Липса на звено за изготвяне на проектни предложения по европейски и национални програми. Критично ниска проектна готовност и административен капацитет. Липсват каквито и да е значими идейни проекти с поглед в бъдещето и развитието на Русе.
Кметът публично заяви, че „не било негова работа да мечтае“. Успешният кмет е не само администратор на настоящето, но той дава визия и посока за бъдещето.
V. Управление чрез скандали и задкулисие
Русе попадна в националните новини не с инвестиционни успехи, а с управленски скандали. Играта на паркинги намери своето продължение чрез ултиматум на частна бизнес структура към кмета, последван от ултиматум към общинския съвет. В нарушение на всякакви срокове и правила за вземане на информирано решение, Общинският съвет взе решение, което скандализира обществеността и за пореден път постави Русе в негативните новини на националните медии.
Скандалното поведение на кметския пълномощник на Община Русе – Константин Костадинов, който нарече протестиращи граждани „шепа психично нестабилни“ е още един щрих, който допълва цялостната картина. Кметът по никакъв начин не се разграничи от подобно поведение. Нещо повече, оставаме с усещането, че той го поощрява. Общината е институция, която трябва да уважава гражданите – включително когато те протестират.
VI. Личен пример, морална репутация и легитимност
Кметът Пенчо Милков многократно демонстрира арогантно отношение, неуважение и обидни квалификации към нашата група ПП-ДБ в Общинския съвет, а и към други общински съветници. Той говори за единение и публичност, а в същото време прави тайни срещи с избрани общински съветници по ключови теми, като „летището“, „паркингите“ и др. Всички наши опити за комуникация с него срещат „стена“.
Поведението на кмета, във връзка с имотното му нарастване беше лишено от всякакво достойнство. Той заяви, че неговите опоненти „завиждат на кмета, който е намерил начин да се развива икономически“. Как обществото следва да тълкува израза „икономическо развитие“ по време на кметски мандат?
Публичната власт изисква не само законност, но и безупречна морална дистанция от всякакви съмнения за облагодетелстване.
Кметът Пенчо Милков беше преизбран през 2023 г. със 17 662 гласа, при рекордно ниска избирателна активност и загуба на 13 313 гласа в сравнение с 2019 г. Това е и рекордно ниска избирателна подкрепа за кмет на Русе! За сравнение: Е. Николова (2003 г.) е избрана с 37 202 гласа, Б. Йотов (2007 г.) с 28 029 гласа, П. Стоилов с 33 281 гласа (2011) и 28 932 гласа (2015).
Управление, което съчетава минимална обществена подкрепа с натрупани управленски провали, не може да претендира за стабилен обществен мандат.
Заключение
Русе се нуждае от:
- активна инвестиционна политика,
- системни грижи за околната среда,
- професионална, компактна и добре организирана администрация,
- авторитетна комуникация с централната държавна власт,
- уважение към гражданите,
- лидерство, визия и поглед в бъдещето.
Русе няма нужда от кмет, който заявява, че не му е работа да мечтае за бъдещето на общината, но намира време да се „развива икономически“.
Убедени сме, че настоящият управленски модел е изчерпан.
Уважаеми господин кмет, имате само един достоен изход – ОСТАВКА!
Русе заслужава управление с резултати, визия и почтеност.“
Присъединете се към нашия Телеграм
200 хил. приходи, 250 хил. загуби – какво става в „Магазините за хората“?
