Администрацията на Тръмп е определила държавния секретар на САЩ Марко Рубио и бившия британски министър-председател сър Тони Блеър за двама от учредителите на т.нар. „Съвет за мир“ за Газа. Специалният пратеник на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър също ще участват в „учредителния изпълнителен съвет“, съобщи Белият дом в изявление в петък, цитирано от BBC.
Тръмп ще бъде председател на съвета, който е част от неговия 20-точков план за прекратяване на войната между Израел и Хамас. Очаква се съветът временно да поеме управлението на Газа и да ръководи нейното възстановяване. Сред другите членове на учредителния изпълнителен съвет са Марк Роуън, ръководител на частна инвестиционна компания, президентът на Световната банка Аджай Банга и съветникът по националната сигурност на САЩ Робърт Гейбриъл. Всеки член ще има ресор, „критичен за стабилизацията на Газа и нейния дългосрочен успех“, се казва в изявлението на Белия дом.
В четвъртък Тръмп заяви, че съветът вече е сформиран, като го нарече „най-великият и най-престижният съвет, събиран някога – по всяко време и на всяко място“.
Очаква се в следващите седмици да бъдат обявени и допълнителни членове, допълват от Белия дом.
Сър Тони Блеър беше министър-председател на Обединеното кралство от 1997 до 2007 г. и въведе страната във войната в Ирак през 2003 г. След напускането на поста той заема длъжността специален пратеник за Близкия изток на Квартета на международните сили (САЩ, ЕС, Русия и ООН). В тази си роля Блеър се фокусира върху насърчаването на икономическото развитие в Палестина и създаването на условия за постигане на решение с две държави.
Сър Тони вече е участвал във високопоставени разговори за бъдещето на Газа със САЩ и други страни. През август той се включи в среща в Белия дом с Тръмп, на която бяха обсъждани планове за територията – разговори, които Уиткоф определи като „много всеобхватни“.
През септември британският министър на здравеопазването Уес Стрийтинг заяви пред BBC, че включването на сър Тони в подобни разговори, предвид ролята му във войната в Ирак, „би повдигнало някои вежди“. В същото време Стрийтинг подчерта и ролята на бившия премиер в посредничеството за Споразумението от Разпети петък от 1998 г., сложило край на конфликта в Северна Ирландия.
„Ако той може да приложи тези значителни умения – както в дипломацията, така и в държавното управление,“ каза Стрийтинг пред BBC, „това може да бъде само нещо добро.“
Бившият британски министър-председател сър Тони Блеър е учредителен член на „Съвета за мир“ на Тръмп.
Новината идва след обявяването на отделен 15-членен палестински технократичен комитет – Националния комитет за управлението на Газа (NCAG), натоварен с ежедневното управление на следвоенна Газа. Новият комитет ще бъде оглавен от Али Шаат – бивш заместник-министър в Палестинската автономия, която управлява части от окупирания Западен бряг, неподконтролирани на Израел.
В изявлението се посочва още, че българският политик и бивш специален пратеник на ООН за Близкия изток Николай Младенов ще бъде представител на съвета на място в Газа и ще работи съвместно с NCAG.
Планът на Тръмп предвижда и разполагането на Международни сили за стабилизация (ISF) в Газа, които да обучават и подкрепят проверени палестински полицейски сили. Белият дом съобщи, че генерал-майорът от САЩ Джаспър Джефърс ще оглави тези сили с цел „установяване на сигурност, запазване на мира и създаване на устойчива среда без тероризъм“.
Белият дом допълни, че се формира и отделен „изпълнителен съвет за Газа“, който ще подпомага управлението и ще включва някои от същите имена, както и допълнителни назначения.
Американският мирен план влезе в сила през октомври и оттогава е във втората си фаза, но остава неясно бъдещето на Газа и на 2,1 милиона палестинци, които живеят там.
В рамките на първата фаза Хамас и Израел се договориха за прекратяване на огъня през октомври, размяна на заложници и затворници, частично изтегляне на израелски сили и увеличаване на хуманитарната помощ. По-рано тази седмица Уиткоф заяви, че във втората фаза ще се премине към възстановяване и пълна демилитаризация на Газа, включително разоръжаване на Хамас и други палестински групировки.
„САЩ очакват Хамас да изпълни напълно задълженията си“, предупреди той, като отбеляза, че сред тях е и връщането на тялото на последния загинал израелски заложник. „Неспазването им ще доведе до сериозни последици.“
Прекратяването на огъня обаче остава крехко, като двете страни се обвиняват взаимно в многократни нарушения. Близо 450 палестинци са били убити при израелски удари, откакто примирието влезе в сила, според здравното министерство на Газа, управлявано от Хамас. Израелската армия съобщава, че трима нейни войници са загинали при атаки на палестински групировки през същия период.
Хуманитарната ситуация в територията остава тежка, според ООН, която подчертава необходимостта от безпрепятствен поток на жизненоважни доставки.
Войната в Газа беше предизвикана от нападението на Хамас срещу южната част на Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници.
Оттогава при израелските удари в Газа са загинали над 71 260 души, според здравното министерство на територията, управлявано от Хамас.
Присъединете се към нашия Телеграм
Депутат: Предстои нов договор с Майкрософт за държавната администрация. Какво означава това?
