„Преди да анализираме причините за “голямата красива специална операция” на Тръмп във Венецуела – нека първо ги разграничим от повода и последствията. Поводът обслужва MAGA – това е уж специална операция срещу лидера на наркокартел, който трови вашите деца. Това в никакъв случай не е агресия срещу чужда държава, с реторика срещу които Тръмп миротворецът дори спечели изборите. А вече мина достатъчно време, за да си спомни някой от този електорат, че доказан “вносител” в САЩ на 500 кг кокаин – бившият президент на Хондурас Ернандес – всъщност бе дори помилван и пуснат от Тръмп.“
Така започва анализ на експерта Евгений Кънев, публикуван във Facebook, продължавайки:
„Последствията са ужасяващи за остатъците от световен ред – въпреки повърхностните сравнения с предходни уж подобни случаи като в Панама. Днес имаме съвсем различен и много по-опасен глобален контекст: когато САЩ искат да бъдат миротворец на войната в Украйна и уж да предотвратят друга, заради Тайван.
Реално вече САЩ нямат закона, ООН или собствения си световен ред зад себе си – а единствено своята армия, за да налагат правилата си.
Защо са ужасяващи последствията – защото вече няма ценностна основа за военно партньорство между Европа и САЩ, а на нея се крепи НАТО. Европа остана сама да защитава принципите на ООН и следвоенния ред.
Причините
Причините са разнообразни, но всички те са свързани с петрола.
Доминиращата версия се изповядва от академичните геополитици, на които открай време им се привижда някаква Гранд стратегия зад действията на Тръмп. Тя се подкрепя и от консервативните среди и всички, на които им се иска да вярват, че Тръмп ще донесе някакви ползи (включително от, във и за Украйна).
Тя разглежда всички интервенции на Тръмп – Иран, Нигерия, Венецуела, дори санкциите срещу Русия – като една обща цел: да се дестабилизират доставките за Китай като негово уязвимо място и така – особено в момент на тренировъчна блокада на Тайван – да бъде предупреден за последствията.
Слабото място на тази стратегия – в която иначе има логика – е слабата вероятност от успех. Защото в ситуация на война, Китай може да доставя до 60% от нужния петрол от съседна Русия. А за да задушат останалия внос, САЩ трябва много сериозно да ударят своите съюзници в Близкия Изток: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Кувейт. Ако междувременно Венецуела вече “зарежда” САЩ – тогава кой ще купува арабския петрол (освен частично Европа)?
Моята версия е друга и е базирана на мотивите, които движат Тръмп във всичките му действия: ПАРИ и ВЛАСТ. За него, за неговите спонсори и за самата държава.
Защо?
През април 2024 г. в клуба му „Мар-а-Лаго“ Тръмп поиска 1 млрд. долара от петролните магнати, обещавайки дерегулация, „drill, baby, drill“ и отмяна на екологичните правила на Байдън. Със сигурност със своите действия Тръмп иска да преструктурира и пренасочи петролната търговия в удобна за този сектор посока. Така например, всички по-големи рафинерии са в южните консервативни щати, чиито инсталации работят само с вносен (не и с шистов) петрол. А нефтените залежи на Венецуела биха им решила много проблеми и … пари. Няма защо да се съмняваме, че от всяка сделка Тръмп ще си получи “своето”.
Но има още една причина, за която никой не говори. Американският дълг и долар.
Новата икономическа (вкл. тарифна) политика на Тръмп още повече увеличи американския дълг, който става неустойчив и при остра икономическа криза – каквато се задава – може да потопи страната. Доскоро това нямаше голямо значение предвид печатницата на ФЕД. Но нещата се промениха.
Китай и другите големи кредитори имат нарочна стратегия да се освобождават от американските облигации – т.е. става все по-трудно и все по-скъпо на американското правителство да се финансира. Като добавим и нарочната стратегия на страните от BRICS да се разплащат без долари, включително за нефт – при загуба на статута на единствена резервна валута американският дълг (37 трилиона) наистина може да потопи САЩ.
Освен … ако някой отвън със своите ресурси не помогне за този дълг да се изплаща.
Апропо – смята се, че една от основните причини за началото на ВСВ с инвазията срещу Полша е била именно тази – Третият райх е бил пред пълен финансов банкрут вследствие на шест години укриване на колосален дълг за създаването на мощния Вермахт. И е имало спешна нужда нечии чужди ресурси да почнат да го плащат.
А Вермахтът да си влезе в ролята. В края на деня, парите решават всичко.“
Присъединете се към нашия Телеграм
