Разследване на убийството в хижа "Петрохан". Снимка: Кадър от видео на "БНТ"
Между 2 и 6 февруарипрезидентът Илияна Йотова влезе в ключова фаза от процедурата по назначаване на служебен министър-председател – консултациите с парламентарно представените сили. Фонът беше ясно очертан: според действащите конституционни текстове държавният глава трябва да избере служебен премиер измежду ограничен кръг кандидати, а в публичния дебат все по-силно доминираха темите за датата на изборите, “честния вот”, ценовия натиск и отговорността на институциите.
На 2 февруари беше потвърден графикът за началото на консултациите: на 3 февруари президентът трябваше да се срещне първо с ГЕРБ–СДС, а след това с ПП–ДБ. Още същия ден се появи и първото ясно политическо напрежение: “Възраждане” обяви, че няма да участва в консултациите и призова президентството да пристъпи към назначаване на служебен кабинет и насрочване на избори. В позицията си партията заяви и предпочитание към конкретна фигура от “домовата книга”.
Преди разговорите с партиите Йотова вече беше провела срещи с потенциалните кандидати за служебен премиер, като публично беше съобщено, че “да” са казали петима: подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и двама заместник-председатели на Сметната палата – Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Консултациите започнаха на 3 февруари, като Йотова постави като водеща цел организацията на “честни, прозрачни и добре организирани избори” и подчерта, че няма намерение процедурата да се “разтяга” изкуствено. ГЕРБ–СДС влезе с предложение да се разшири “полето” за избор – включително с идея за нов избор на председател на Народното събрание, който да може да поеме конституционния ангажимент като служебен премиер. ПП–ДБ постави акцент върху гаранциите срещу купуването на гласове и върху ролята на ключови министерства (вътрешно и правосъдие) за ограничаване на злоупотреби и влияние върху вота.
На 4 февруари президентът продължи срещите с други парламентарни групи, а централната линия в изказванията ѝ беше, че след конституционните промени изборът е “наложен” и отговорността за служебния кабинет е “изцяло” на Народното събрание – теза, която Йотова повтори нееднократно. ДПС–“Ново начало” постави тежест върху нуждата служебното управление да гарантира честен вот, но и да се справя с теми, които пряко удрят гражданите – включително бюджетни решения и контрол върху ценовия натиск в условията на работа с удължен бюджет и първи месеци от въвеждането на еврото (в публичния дебат – “ценовият шок”). БСП–“Обединена левица” разговаря с президента в рамката на “спешни решения” за овладяване на ценовия натиск, като Йотова подчерта и очакване служебният кабинет да има ясна представа “какво наследява”, а правителството в оставка да носи отговорност в периода до назначаването на нов кабинет.
ИТН атакува темата за (не)партийността на служебния премиер и предупреди, че сред петимата кандидати има фигури, възприемани като “политически оцветени”, настоявайки изборът да пада върху човек, който не носи партийна идентификация. В същия ден беше потвърдено и следващото продължение на процедурата: консултациите да продължат на 10 февруари с останалите парламентарни сили.
След двата интензивни дни на срещи (3 и 4 февруари) процесът реално влезе в кратка пауза до обявената дата 10 февруари. В медийния поток се появиха и уточнения за ангажименти на държавния глава в чужбина около откриването на зимните олимпийски игри, което също се споменава като контекст за разпределението на срещите.
На 6 февруари се засили политическият натиск върху президентството. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично призова Йотова “незабавно” да приключи консултациите и да назначи служебен премиер, като аргументира позицията си с тезата, че администрацията и държавата “не работят” в ситуация на продължаваща оставка и предизборен режим.
В същата линия на публичния спор изплува и темата за датата на предсрочните избори: Йотова говори за избори “на първата възможна дата след великденските празници”, а в медийни публикации започна да се обсъжда конкретна възможна дата през април.
Разследване на убийството в хижа „Петрохан“. Снимка: Кадър от видео на „БНТ“
Случаят, станал известен като „тройното убийство край хижа Петрохан“, се развива в няколко паралелни линии – какво е установено на място, кои лица са във фокуса на разследването и какво остава непотвърдено в публичното пространство. По първоначална информация три тела са открити в района на хижа край прохода „Петрохан“, като на терен е изпратена оперативно-следствена група и е започнат оглед и процесуално-следствени действия. В ранните часове след сигнала беше съобщено и за затруднения при влизане/работа вътре в сградата заради риск, свързан с безопасността (вкл. споменати газови бутилки), както и за данни, че част от постройката е била засегната от пожар.
В дните след откриването на телата институциите и медиите насочиха внимание към издирване на лице, свързвано със случая – Ивайло Калушев. В публикации се съобщава, че полицията го издирва и че се проверяват адреси/възможни „горещи следи“, без към момента публично да е изяснен мотивът и точната картина на случилото се.
Паралелно с това се появи и линия, свързана с издирване на непълнолетен (15-годишен), като в медийни материали се цитира баща му (спелеолог), че няма контакт с него от 29 януари, и се изтъква, че детето е в компания с издирвания Калушев.
Около случая се натрупаха много версии – от криминални конфликти до хипотези за „по-широк“ контекст. В коментарни формати и анализи се прави разграничение между установени факти и елементи, които към момента са само предположения или медийни твърдения без официално потвърждение. Отделно, част от медийното отразяване поставя въпроси за организации/контакти и интерес на различни служби, но тези линии остават на равнище „проверява се/твърди се“, без публично обявени заключения на разследващите органи.
Гинекологичен преглед. Снимка: ВМО, Фейсбук
През изминалата седмица в публичното пространство се появиха поредица разкрития за изтекли видеозаписи, заснети с камери в салони за лазерна епилация и в поне един гинекологичен кабинет, които са били публикувани в платени сайтове за възрастни и групи с порнографско съдържание. Тези случаи предизвикват широко обществено внимание и поставят сериозни въпроси за защитата на личните данни, правната регулация и криминалното разследване.
Случаят започна с разкрития, че видеозаписи от клиентки в салони за лазерна епилация в Бургас са изтекли в световни порносайтове. Клиентки откриват свои материали онлайн — заснети без тяхно знание или съгласие, включително по време на интимни процедури. Според медийни публикации засегнатите вече са над 80 жени, които са подали сигнали в полицията и прокуратурата. Открити са камери в помещения за лазерна епилация, които записвали клиентките голи, без ясна видима причина за инсталацията в такива зони на студиата. В някои от видеата се коментира, че има малолетни и непълнолетни лица, влели това в още по-чувствителна правна и етична рамка.
Други видеа, които са били публикувани в платени сайтове за възрастни, са свързани с гинекологичен кабинет в София. Според съобщенията те включват записи от прегледи на жени, направени чрез камера, поставена в кабинета, която е позволила заснемане по време на медицинските процедури. В медиите се цитират подробности за камерата и твърдения на лекаря, свързан с кабинета, че камерата е била за сигурност или е настроена да работи при активиране от движение, а не за постоянна видеозапис. Лекарят твърди, че не е самият той поставил камерата или че е имало официално уведомление — позиция, която ще бъде проверена от компетентните органи.
Въпреки че случаите са широко отразени от медиите, все още няма окончателни публични резултати от разследването, като:
Кой е бил отговорен за поставянето на камерите и за разпространението на видеата.
Дали има повдигнати обвинения или задържани лица по двата случая.
Какви мерки ще бъдат предприети за щети и компенсации за засегнатите лица.
Случаите продължават да се развиват и следствие от общественото внимание и разследвания се очакват нови детайли как институциите ще се справят с нарушенията на личното пространство и разпространението на чувствителни видеа в интернет.
Синя зона. Снимка: Искра.бг
Във вторник стана ясно, че Върховният административен съд оставя в сила решение на Административен съд – Бургас, с което са отменени ключови текстове от общинската наредба, определящи цените за кратковременно паркиране в „Синя“ и „Зелена“ зона, както и свързани правила за талони, карти и електронни форми на плащане. Решението е постановено по адм. дело № 9713/2025 г. след касационни жалби на Общински съвет Бургас и Община Бургас срещу Решение № 6295/11.07.2025 г. по адм. дело № 435/2025 г. на първата инстанция.
В мотивите си съдът приема, че при приемането на измененията в наредбата е допуснато съществено процесуално нарушение – липсват конкретни мотиви за очакваните резултати, включително финансовите, каквото изисква Закон за нормативните актове. Според решението, тъй като увеличението има пряко финансово отражение върху гражданите и организациите, е следвало да има анализ на приходи и разходи при старите цени и очаквания ефект след повишението – какъвто не е представен.
Наред с това съдът приема и материална незаконосъобразност, свързана с включването на 20% ДДС в цените за услугите по паркиране в определените зони. В решението подробно е обсъдено приложението на Закон за данък върху добавената стойност и правилото, че държавните и местните органи не са данъчно задължени лица за дейности, които извършват в качеството си на орган на власт, освен при изрично посочени изключения или при значително нарушаване на конкуренцията.
Гроздан Караджов в новите влакове. Снимка: МТС
В сряда правителството взе две изключително важни решения за транспорта. И двете са пряко обвързани с четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. Искам ясно да подчертая – ако те не бъдат придвижени, пари по ПВУ няма да има. Това заяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов след заседанието на Министерския съвет. Той подчерта, че и двете реформи са закъснели заради бездействието на предишните управляващи, но са напълно съгласувани с Европейската комисия и са преминали широко обществено обсъждане.
Правителството прие проект на Закон за обществения транспорт. Това е нормативна рамка, каквато досега в България не е съществувала. Той посочи още, че в страната има цели райони без никакъв обществен транспорт – нито автобусен, нито железопътен, а много населени места могат да стигнат до общинския си център само пеша или със собствен автомобил.
„По данни на общините 738 населени места нямат никакъв обществен транспорт, а още 601 са с формално, но на практика неработещо обслужване. Само 61 населени места разполагат с адекватен транспорт. В този смисъл държавата е длъжник. Затова този закон не е просто необходим – той е закъснял“, подчерта вицепремиерът.
С новия закон за първи път се създава единна национална система, която обединява разписанията на железопътен, автомобилен, авиационен и воден транспорт. Железопътните разписания стават основа за всички останали, а прекачванията ще се организират с минимално време за изчакване.
„Законът въвежда ясен минимум – поне три транспортни връзки дневно до всяко населено място“, заяви вицепремиерът Гроздан Караджов.
Той отбеляза, че в Националната точка за достъп ще бъде изградена електронна система с информация в реално време за разписания, маршрути и връзки, а всеки превозвач ще подава актуални данни, за да може пътуването да се планира лесно и надеждно.
В основата на реформата стои Интелигентната система за управление, която включва единен електронен превозен документ, клирингова система и Национален транспортен модел.
„Единният билет ще позволява с една транзакция да се закупи пътуване с влак, автобус, самолет или воден вътрешен транспорт. За хората, които не използват смартфони, ще има и магнитна карта със същата функционалност“, обясни министърът.
Той допълни, че клиринговата система ще гарантира справедливо разпределение на приходите между превозвачите, а Националният транспортен модел ще даде на държавата инструмент за планиране на база реални данни – измерване на търсенето, анализ на движението и разработване на сценарии за развитие на мрежата.
„За първи път въвеждаме ясни стандарти за качество – точност, редовност, чистота, достъпност и навременна информация за пътниците. Пътникът става център на транспортната система“, заяви Караджов.
Второто решение на правителството е свързано със сключването на договори за пътнически железопътни превози за следващите 12 години. Кабинетът упълномощи министъра на транспорта и съобщенията да подпише договорите с избраните изпълнители.
„Това е втората най-важна реформа по Плана за възстановяване и устойчивост и безспорно най-сложната в железопътния сектор. Рискът беше поет съзнателно, защото става дума за бъдещето на българските железници, за защитата на обществения интерес и за гарантирането на европейските инвестиции“, заяви Караджов.
Той припомни, че процедурата е проведена чрез разделяне на услугата на обособени лотове, както изисква ПВУ. Договорите трябва да влязат в сила на 13 декември 2026 г., а несъобразяването с този срок създава реален риск за европейското финансиране.
„Европейската комисия удвои инвестицията за нов подвижен състав – общо 734 млн. евро, които са пряко обвързани с тази реформа“, подчерта министърът.
След приключване на процедурата през ноември бяха класирани двама участници. В Западния регион превозвач е БДЖ – Пътнически превози, с над 17,7 млн. влаккилометра годишно. В Северния и Южния регион оператор ще бъде „Ивкони Експрес“, с под 3 млн. влаккилометра годишно. Договорите ще се изпълняват до 11 декември 2038 г. Печалбите на операторите са строго ограничени до 3,57%, а при превишаване се задейства автоматичен корективен механизъм, който защитава публичния ресурс.
„Трудовите права на служителите са напълно защитени. Няма да има съкращения. Всички работници се прехвърлят при същите условия със запазени заплати, длъжности, трудов стаж и социални придобивки“, заяви Караджов. Той уточни, че в Северния регион това засяга 408 души, а в Южния – 405 души, като прехвърлянето ще бъде завършено преди началото на договорите.
„Това не са реформи на хартия. Това са реформи, които наистина ще променят транспортния сектор в България и ще го вкарат уверено в 21 век – с честна конкуренция, модерни технологии и реални ползи за гражданите, бизнеса и държавата“, заключи вицепремиерът.
Министерството на иновациите и растежа. Снимка: МИР
Министерството на иновациите и растежа /МИР/ отвори за кандидатстване процедура за въвеждане на нови модели в българските предприятия. Те могат да са свързани както с производството на нови или подобрени стоки и услуги, така и с внедряване или усъвършенстване на бизнес процеси. Мярката е с бюджет 96,3 млн. евро и е по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Почти половината от средствата – 46 млн. евро, ще бъдат инвестирани приоритетно в по-слабо развитите региони на Северна България.
От процедурата могат да се възползват микро-, малки и средни фирми от различни сектори на българската икономика. Минималният размер на финансирането е 25 000 евро. Максималният е диференциран спрямо големината на компаниите. Микро- и малките компании ще могат да заявят безвъзмездна помощ до 250 000 евро, а средните до 400 000 евро.
Със средствата ще могат да се купуват необходимите за въвеждане на нови модели машини, съоръжения, оборудване, софтуери, патенти, полезни модели, промишлени дизайни и лицензии. Целта е на компаниите да се предостави подкрепа за подобряване на процесите, стоките или услугите, като се повиши иновационната им дейност и конкурентоспособността. Безвъзмездната помощ по процедурата ще е до 70% от общата стойност на проектите, като ще зависи от вида на дружествата и мястото на изпълнение на заложените дейности.
Кандидатстването е изцяло онлайн в системата ИСУН 2020 (https://bit.ly/4tot1Yc ). Документите могат да се подават до 16:30 ч. на 27.05.2026 г. В платформата представителите на бизнеса могат да задават въпроси и да искат разяснения от експертите на МИР. Отговорите ще бъдат публикувани в ИСУН, както и на сайта на Министерството.
Мая Манолова. Снимка: Пресцентър
В своя Facebook позиция от петък председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова обяви, че с екипа ѝ ще помагат на граждани да обжалват неправомерно високите си сметки за електроенергия във връзка с получените десетки сигнали за драстично завишени сметки за ток за периода ноември-декември.
„ЕРП-тата излязоха с позиции, че всичко със сметките било „точно“ – те правилно са изчислили, просто, видите ли, гражданите потребявали повече спрямо миналата година – и то с поне 40%?!“ – възмути се Манолова.
Според бившия омбудсман, въпреки „небивалиците на монополистите“ граждани твърдят, че консумацията им на ел. енергия в сравнение с предходната година не се е променила, а отчетният период е същият и температурата на въздуха е сходна.
„Хората са гневни, защото на фона на всеобщото поскъпване на живота плащането на двойни сметки е непосилно и несправедливо. След ценовия шамар срещу потребителите сега на ред е токов удар върху стотици хиляди домакинства“ – коментира лидерът на „Изправи се.БГ“.
По нейни думи, гражданите настояват за намесата на гражданската платформа, защото „в държавата на монополите и лобитата някой трябва да ги защити.“
Затова от „Изправи се.БГ“ изготвиха и публикуваха образец на жалба, която всеки може да попълни и подаде до Комисията за енергийно и водно регулиране – или на хартиен носител чрез съответното ЕРП („ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД), или с електронен подпис в Единния портал за предоставяне на информация и услуги от КЕВР (https://portal.dker.bg/).
„Ще изчакаме резултатите от проверката на КЕВР и в случай че те са неудовлетворителни – ще се видим в съда“ – категорична беше Манолова.