През изминалата седмица ваканционно селище „Елените“ остана в центъра на събитията, след като на 3 октомври наводнение в резултат на обилен дъжд, отне човешки животи и разруши част от инфраструктурата. В следващите дни се оказа, че зад бедствието стои не само природна стихия, а и дългогодишни нарушения в строителството и липса на контрол от страна на държавните институции.
Три дни след трагедията, на 6 октомври достъпът до „Елените“ бе напълно ограничен. До 15:00 ч. в понеделник собствениците и служителите имаха право единствено да изнесат лични вещи под надзора на Жандармерията. Областният управител на Бургас съобщи, че мярката е временна – наложена поради опасност от нови наводнения заради предстоящ дъжд, свлачища и продължаваща нестабилност на терена. До нормализиране на обстановката районът остава под охрана, с контролно-пропусквателни пунктове на входовете на комплекса.
Във вторник Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) потвърдиха, че около 2 километра от речното корито на Дращела – поток, преминаващ през територията на „Елените“ – са били покрити и застроени.
Според Басейнова дирекция „Черноморски регион“ (БДЧР) в техните архиви няма съгласуване за строителство в коритото на реката. Директорът на дирекцията Явор Димитров уточни, че по Закона за водите подобни действия са абсолютно недопустими:
„Водните обекти имат защитен режим. В тях не може да има сгради, огради, паркинги или други постройки.“
От МОСВ потвърдиха, че Басейновата дирекция не е съгласувала нито един проект за покриване или промяна на речното легло. В същото време управата на комплекса разпространи позиция, според която всички сгради са изградени законно, с налични проекти и разрешителни.
Регионалният министър Иван Иванов показа картографски материали, на които ясно се вижда, че значителна част от реката е вкарана в бетонен канал и покрита, а върху нея са построени търговски и жилищни обекти.
Любопитна подробност изнесе и БДЧР – още през 2009 г. били подавани сигнали за застрояване върху дерето в „Елените“. Тогава при проверка действително било констатирано, че реката е частично покрита, но случаят не довел до санкции.
След серията разкрития прокуратурата и полицията проведоха масирана акция в Бургас и Несебър. Разследващите влязоха едновременно в Община Несебър, РДНСК-Бургас и РИОСВ-Бургас, откъдето иззеха строителни книжа, разрешителни и технически досиета, свързани с комплекса „Елените“.
Прокуратурата обяви, че проверява дали има длъжностни лица, които са позволили или прикрили незаконно строителство в речното корито. Сред обектите на интерес са и ПУП-ове, одобрявани през последните две десетилетия.
Министърът на околната среда потвърди, че река Дращела е била „вкарана в канал и застроена“, което е в нарушение на екологичното и водното законодателство. Според МОСВ това може да е допринесло за силата на водната вълна, която заля комплекса.
Паралелно се подготвят обезщетения за пострадалите – както за материални щети, така и за близките на загиналите. Все още обаче няма яснота по конкретни суми и механизъм за компенсации.
След наводнението стана очевидно, че в продължение на години е липсвал ефективен контрол между институциите.
-
МОСВ и Басейновата дирекция твърдят, че не са уведомявани за строителства в реката;
-
Община Несебър и управата на комплекса посочват, че всички разрешителни са законни;
-
Сигнали от 2009 г. за застрояване са били препращани между институции без последващи действия.
Така след трагедията възниква въпросът кой ще понесе отговорността – местната власт, инвеститорите, контролиращите органи или всички заедно. Властите обещават пълна проверка на всички строежи в „Елените“, включително технически експертизи на канализационната и дренажната система, за да се установи защо водата е помела всичко по пътя си.
От 1 януари 2026 година в България се предлага минималната месечна работна заплата да стане 1213 лева, което по курса се равнява на 620,20 евро. Това предложение е публикувано от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за обществено обсъждане и представлява увеличение от 12,6 % спрямо сегашния размер.
В същото време минималната почасова ставка, съгласно проекта, би се увеличила до 7,31 лв. или около 3,74 евро на час. Очаква се повишението да засегне около 456 700 работещи, които сега получават минимално възнаграждение по трудов договор с пълно работно време.
Към момента минималната заплата в България е 1077 лева, което се оценява като около 551 евро бруто, което поставя страната на последно място сред държавите в Европейския съюз, които имат законово определена минимална заплата. Дори и с предложеното повишение до 620 евро, България ще продължава да бъде сред държавите с най-нисък минимален стандарт в ЕС.
Това увеличение обаче подлежи на обсъждане и съгласуване между държавата, синдикатите и работодателите. Ако се приеме, новият размер трябва да бъде утвърден с постановление на Министерския съвет и да влезе в сила от началото на 2026 г.
В понеделник стана ясно, че София се изправя пред една от най-сериозните си екологични и организационни кризи от последните години. Натрупани отпадъци блокираха улици в кварталите „Люлин“ и „Красно село“, след като общината отказа да подпише договор с единствения останал участник в обществената поръчка за сметосъбиране. Над 300 хиляди жители бяха засегнати, а кадри с препълнени контейнери и разнасящи се миризми предизвикаха вълна от обществено недоволство.
Още на 6 октомври държавата предложи помощ, като премиерът Росен Желязков увери, че правителството е готово да осигури техника и логистика. Кметът на София Васил Терзиев обаче заяви, че общината ще се справи самостоятелно, като задейства временни схеми за почистване. Междувременно доброволци, екоорганизации и дори частни фирми започнаха да се включват в инициативи за почистване. Групата „Гората.бг“ обяви, че ще закупи собствени сметосъбиращи камиони, за да подпомогне общинските усилия.
През следващите дни кризата се задълбочи. На 8 октомври Министерството на правосъдието разреши включването на затворници с леки присъди в акцията по почистване на „Красно село“. Служители от „Паркове и градини“ и „Гробищни паркове“ също бяха пренасочени към извънредната кампания. В Софийския общински съвет започна обсъждане на отпускането на заем за закупуване на нова техника за „Софекострой“, която да поеме натоварените райони.
На 9 октомври СОС одобри заем от 9 милиона лева, а прокуратурата започна проверки и разпити на общински служители във връзка с предишни сигнали за нередности. Кметът Терзиев увери, че ситуацията ще се нормализира през следващата седмица, докато държавата запази готовност да се включи при необходимост.
На 7 октомври 2025 г. синдикатите в България представиха серия от по-смели предложения за промяна на данъчната система, с цел да направят облагането по-справедливо и по-стимулиращо за работещите семейства. Основен акцент в техните идеи е увеличаване на данъчните облекчения за родители: за едно дете се предлага облекчение в размер на 1200 лв. (в момента 600 лв.), за две – 1800 лв. (настоящи 1200 лв.), а за три и повече деца – 2400 лв. (сегашни 1800 лв.).
Освен това, синдикалната организация КНСБ застъпи идеята за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, и повишаване на плоския данък от 10% на 15%. Те предлагат и увеличение на корпоративния данък – също на 15%, както и въвеждане на дигитален данък за мултинационални компании и облагане на свръхпечалбите в банковия и хазартния сектор.
От синдикатите настояват и за повишаване на максималния осигурителен доход до 4625 лв. за 2026 г., както и за вдигане на осигурителната ставка в първия стълб с 2 процентни пункта. Водещ мотив е да се намали тежестта върху ниските и средните доходи и да се пренасочи по-голям дял на публичните приходи към решения, които усилват социалната справедливост.
Тези идеи обаче срещат и скептицизъм. Някои експерти посочват, че въвеждането на необлагаем минимум представлява сериозно предизвикателство поради ограничения в бюджетната рамка за 2026 г. Има и опасения, че пълното освобождаване от данък за хората на минимална заплата може да доведе до изкривявания в данъчната система и злоупотреби. В политическия дискурс част от управляващите вече заявиха, че премахването на плоския данък “не е на дневен ред” в краткосрочен план.
На 7 октомври 2025 г. младите лекари, специализанти и медицински специалисти организираха пореден национален протест под надслов „Стига лъжи!“ / „Бъдеще в България“ пред Министерството на здравеопазването в София. Те настояват за реални законодателни промени, защото според тях вече половин година обещанията на институциите не са довели до конкретни стъпки.
Основното искане на протестиращите е минимална заплата за лекар без специалност в размер на 150% от средната работна заплата за страната. Те също така изразяват несъгласие заплащането да бъде обвързано с колективен трудов договор (КТД), защото според тях това може да доведе до влошаване на условията.
По време на протеста движението на Орлов мост беше блокирано за кратко като форма на натиск към властта да реагира незабавно. Протестиращите обявиха, че ако не видят конкретни резултати, ще продължат демонстрациите ежеседмично и ще настояват законопроектите да бъдат окончателно приети и включени в бюджета за 2026 г.
На 8 октомври 2025 г. в българските медии се разгоря казус около предложение продажбата на активи на “Лукойл Нефтохим” да подлежи на контрол и одобрение от ДАНС. Според критиците, поправката е внесена извън работно време и се стреми да даде на един човек – чрез контрола над службата – ключова роля във финализирането на сделката.
Мотивите зад законопроекта се вписват в по-широкия контекст на геополитически натиск, санкции “Магнитски” и опасения за стратегическа компания под чужд контрол. Противниците предупреждават, че подобна мярка нарушава принципа на разделение на властите и създава институционални рискове, докато поддръжниците я разглеждат като начин да се гарантира национален интерес при продажба на инфраструктура с жизнено значение.
На 9 октомври Областите Разград и Русе преживяха висок риск от наводнение и ситуация, която наложи готовност за евакуация. В Разградска област са паднали около 110 литра/кв.м дъждове през последните дни, а в отговор директорът на Областната дирекция на МВР е наредил проверка на всички язовирни стени, за да се проследи тяхното състояние и да се изключи риск за населението.
В Русенско обстановката беше по-напрегната поради състоянието на дигата на езерото в лесопарк „Липник“ край село Николово. Зала „Арена Русе“ беше подготвена като приемен пункт за евакуирани.
