Понеделник започна с новината, че военните са разположили антидрон система в района на Бургас, за да гарантират сигурността на стратегическия обект – нефтената рафинерия „Лукойл“. От пресцентъра на Министерството на отбраната уточниха, че мярката идва в контекста на засилен фокус върху защитата на критичната енергийна инфраструктура в страната. Паралелно с разполагането на техниката, екипи на Военна полиция са в готовност да окажат съдействие на Министерството на вътрешните работи /МВР/ при охраната на стратегически обекти, ако се наложи. Тази координация между структурите има за цел повишаване на нивото на сигурност и бърза реакция при потенциални заплахи.
Системата има за цел да предотвратява неразрешени полети на дронове над стратегически обекти и да реагира в реално време при инциденти. Разполагането ѝ в Бургас показва, че армията разширява обхвата на защитата върху ключови икономически точки.
През периода 10–14 ноември 2025 г. у нас се разрази напрежение около бъдещото назначение на особен управител за активите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и свързаните с това промени в закона за регулиране на нефтената дейност. По-конкретно, темата се съсредоточи върху:
- законодателни промени, които дадоха изключително широки правомощия на т.нар. особен търговски/управител;
- ветото, наложено от държавния глава Румен Радев върху тези промени;
- отхвърлянето на ветото от Народното събрание;
- номинацията на Румен Спецов за особен управител.
На 7 ноември 2025 г. парламентът прие изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Основните моменти:
- Предвижда се назначаването на особен търговски управител, който ще поеме контрол върху активите на „Лукойл“ в България — рафинерията, бензиностанции и складове.
- Управителят ще получи широки правомощия: да извършва сделки с акции и дялове, да заявява вписване на промени в управлението, да назначава прокуристи в дъщерни дружества, да поема контрол дори над собствениците и техните права.
-
Част от мотивите са гарантирането на продължаването на работата на рафинерията след изтичане на текущи изключения по санкционния режим.
Според критици обаче тези промени означават практически обход на собственици, премахване на съдебен контрол и риск от непрозрачни решения. На 12 ноември 2025 г. президентът Радев наложи вето върху въпросните промени. В своето решение той посочи:
- висок риск от произвол, когато не е гарантиран административен и съдебен контрол върху особения управител.
- възможност за непряко одържавяване на активите и подкопаване на правовия ред.
-
противоречие с европейските правни норми.
Въпреки ветото, Народното събрание повторно прие закона и отхвърли ветото на президента. Това означава, че промените в закона влизат в сила, с което се утвърждава широката правомощност на особения управител както е предвидено.
На 14 ноември 2025 г. правителството официално предложи Румен Спецов — досегашен директор на Национална агенция по приходите (НАП) — за особен управител на активите на Лукойл в България. Това назначение се разглежда като логическа следваща стъпка след промените в закона, като задачата му ще е да поеме оперативния контрол и да гарантира непрекъснатата дейност на рафинерията.
На 9 ноември 2025 г., в столичния квартал „Разсадника“ се разигра случай, при който автомобил, излизащ от паркинг, преминава през кучето Мая – което лежало на тротоара. Видео от охранителна камера показва как след засичането на кучето водачът спира, излиза от автомобила, поглежда към животното и отново потегля, като го прегазва със задните гуми. Според съседи Мая е била добре позната – около 14 години живяла в района, хранена и гледана от съседите.
От СДВР съобщават, че на 13 ноември 2025 г. извършителят се е явил в 3-то районно управление със своя адвокат и са му били предявени материалите по обвинението по чл. 325 Б от Наказателен кодекс на Република България — „убийство на гръбначно животно, извършено с жестокост“. Наложена му е гаранция от 5000 лв. Прокуратурата подчертава, че доказателствата към момента сочат умисъл при деянието – тоест, не просто катастрофа или невнимание, а целенасочено действие.
Лицето е представено като д-р Ненад Цоневски, специализант в Военномедицинска академия (ВМА). От лечебното заведение съобщиха, че той е временно отстранен от служебните си задължения до изясняване на случая. Има публикации, че лекарят е напуснал България и се е върнал, но тези твърдения са под въпрос.
Случаят предизвика широка обществена реакция и гняв, особено от страна на активисти за правата на животните. На 13 ноември 2025 г. се състоя протест пред сградата на ВМА. Демонстрантите скандираха „Убиец“ и носеха каишки в памет на Мая. Сред исканията бяха: ефективна присъда, работа на закона без отстъпки, общественият контрол върху институциите.
В понеделник фармацевтите в страната изразиха сериозно безпокойство от задължителното въвеждане на Софтуера за управление на продажбите в търговските обекти /СУПТО/, което трябва да влезе в сила от началото на 2026 г. По думите им времето за внедряване и тестване на системата е твърде кратко, което може да доведе до реална невъзможност да бъдат изписвани лекарства на пациентите.
„Проблемът е голям – въвеждането на СУПТО ще усложни допълнително работата на аптеките, които и без това оперират с няколко сложни системи едновременно“, обясни магистър-фармацевтът Ростислав Курдов за „Bulgaria ON AIR“.
Фармацевтите подчертават, че техният сектор е един от най-стриктно регулираните в страната, а всяка аптека е свързана едновременно с няколко държавни институции при продажбата на лекарства. Затова според тях аргументът, че СУПТО ще ограничи сивата икономика, не е приложим за фармацевтичния бранш. В момента аптечните системи трябва да осъществяват комуникация с три ключови национални системи в рамките на секунди – за рецепти, отчетност и верификация.
България получи второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост в размер на 438,6 млн. евро. Това стана възможно след положителна оценка от страна на Европейската комисия, съобщиха от Министерския съвет във вторник.
Страната ни изпълнени 58 от общо 59 етапни цели. Сред тях са ключови реформи в областта на образованието, енергетиката, борбата с прането на пари, законодателството за обществени поръчки, върховенство на правото, подобряване на бизнес средата и др. Това е първото плащане, което България получава по инструмента от почти 3 години. Първият транш по ПВУ беше получен през декември 2022 г. Навременното получаване на второто плащане бе един от ключовите приоритети на правителството. За целта подаденото искане беше оттеглено на 17 април 2025 г. и подадено отново на 23 юли 2025 г.
По този начин получените средства от страната ни вече възлизат на 1/3 от общата алокация като изпълнението на етапните цели приближава 40%. На 1 октомври страната ни подаде и трето искане за плащане по инструмента, което е на стойност 1,6 млрд. евро. Очаква се средствата по него да бъдат получени преди края на годината.
От 12 ноември Благомир Коцев официално възстановява функциите си на кмет на Варна, като ще ги упражнява от следствения арест. Това съобщи заместникът му Павел Попов, който досега временно изпълняваше длъжността, предаде „БНТ“. Според уточненията, в ареста при Коцев в делнични дни ще имат достъп единствено юристи. Те ще му предават необходимата документация, изпратена с куриери, за подпис.
„Ние тук заедно решаваме да спрем да участваме в този съдебен фарс. Отправяме предизвикателство към прокуратурата на Република България да спре да поддържа този фарс, да освободи Благомир Коцев. Съзнаваме, че начинът на работа, който избираме, ще бъде свързан с логистични трудности. Но тези трудности са преодолими“, заяви Попов.
На следващия ден беше съобщено, че обвинителният акт срещу Коцев вече е внесен в съда. Той е обвинен в корупция и участие в организирана престъпна група и от лятото на 2025 година е в ареста.
Разследването е направено от КОНПИ под надзора на Софийската градска прокуратура. Предстои Софийският градски съд да насрочи разпоредителното заседание по делото срещу Коцев.
В сряда пред Съдебната палата в София се проведе пореден протест на инициативата „Правосъдие за всеки“, насочен срещу ръководството на прокуратурата и настояващ за оставката на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Участниците за пореден път поискаха дълбоки реформи в съдебната система, които да позволят на обществото да се пребори с корупцията и двойните стандарти в правосъдието.
За първи път към инициативата се включиха млади лекари, медици и членове на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница, който преди дни подаде колективна оставка в знак на протест срещу институционалното бездействие. Присъединяването им беше посрещнато като знак, че недоволството вече излиза извън рамките на правосъдната система и се превръща в по-широко обществено движение за справедливост и отговорност.
В изявление на протестиращите се казва, че насилието и агресията в обществото растат с огромни темпове, а полицията и прокуратурата нямат отговор на това най-опасно явление.
Правителството одобри в четвъртък проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028), представляваща мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Одобрени са още проектобюджета на НЗОК, минималната работна заплата и средната пенсия за догодина.
Бюджет 2026 се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите се отразиха и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.
Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката до 2,7% през 2026 година. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%.
Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3,5%. Средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3,0% от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ също е в размер на 3,0% от БВП за 2026 г.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
През периода 2026-2028 г. приходите, помощите и даренията по КФП като дял от БВП са съответно 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5% от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от БВП през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 година. Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:
- Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- Разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
- Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.;
- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
- Въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 % от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.
От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хазартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20 на сто на 25 на сто.) С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г.:
- Увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 пр.п. и от 1 януари 2028 г. – с 1 пр.п.
- Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 01.01. 2026 г. на 620,20 евро;
- Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 01.01.2026 г. на 2 352 евро.
Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Общите разходи по КФП като дял от БВП са съответно 45,8% от БВП през 2026 г., 43,6% от БВП през 2027 г. и 43,5% от БВП през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9% от БВП, се дължи основно на ефекта от разходните политики, вкл. на такива от 2025 г.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:
- Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.
- Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,6 % или 491 млн. евро;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.;
- Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
- Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;
- Увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащото законодателство;
- Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
- Актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт;
- Увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК.
- Увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред.
- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
В четвъртък Народното събрание прие на първо четене два от внесените проекти за изменение на Закона за НСО, които засягат начина, по който службата обслужва президента и администрацията му. Трето предложение – за отнемане правото на депутати да ползват автомобили на службата – беше отхвърлено. Това съобщи „Dir.bg“, цитирайки „БТА“.
Първият приет проект, предложен от Министерския съвет, предвижда автомобилите и шофьорите на НСО, които обслужват държавния глава и администрацията му, да преминат към президентската институция. Той беше подкрепен със 127 гласа „за“, 41 „против“ и 19 „въздържал се“.
Според текста заплатите на охранителите няма да могат да бъдат по-ниски от текущите, а служебните автомобили ще продължат да се паркират и обслужват в базата на НСО. Финансовият министър трябва да извърши компенсаторни промени в бюджетите на двете институции.
Вторият одобрен проект забранява физически лица да предоставят свои автомобили на НСО, както и такива превозни средства да бъдат оборудвани със специален режим на движение. Той беше приет със 117 гласа „за“, 48 „против“ и 19 „въздържал се“. Проектът е внесен от „ДПС–Ново начало“ след публичните появи на президента Румен Радев с личния автомобил „Шкода“ на своята съпруга. Радев обясни, че това е жест на солидарност към администрацията му, която загуби правото да използва автомобили на НСО, тъй като президентството не разполага със собствен автопарк и шофьори.
Парламентът отхвърли предложението на Златан Златанов от „Възраждане“ народните представители да бъдат лишени от правото да използват услугите на НСО.
В петък Софийската градска прокуратура внесе обвинителен акт в съда срещу бившия зам.-кмет на столицата Никола Барбутов. Заедно с него пред Темида ще се изправят още трима обвиняеми, съобщиха от държавното обвинение. На съд отиват Барбутов, консултантът Петър Рафаилов, бившата служителка на район „Младост“ Соня Клисурска и Росица Пандова – бивш зам.-кмет на район „Люлин“. Те са с повдигнати обвинения за общо 8 престъпления.
На Н.Б. – заместник кмет на Столична община (СО) от ноември 2023 г. до юни 2025 г., на П.Р. и С.К. е повдигнато обвинение за това, че в периода от м. февруари 2025 г. до 24.06.2025 г. в гр. София са участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано престъпления по служба и подкупи (чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК).
Н.Б. и П.Р. са обвинени в престъпление по служба, извършено в периода от месец февруари 2025 г. до 17.06.2025 г. в гр. София, с две деяния, в което Н.Б. е участвал като извършител, а П.Р. като помагач (чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20 НК).
Като заместник кмет Н.Б. превишил властта си, произтичаща от Закона за местното самоуправление и местната администрация, от длъжностната му характеристика на заместник кмет и заповед на кмета на Столична община относно организацията и провеждането на обществени поръчки, като провел разговори с И.К. – кмет на район „Младост“-СО, и Г.Т. – кмет на район „Люлин“-СО, в които им обяснил, че обществените поръчки в двата столични района трябва да се подготвят от негови доверени експерти, така че да бъдат печелени от приближени до него фирми.
В това Н.Б. е бил улеснен от П.Р., който, за да придаде достоверност на заявеното от заместник кмета на СО, присъствал на срещата му с кмета на район „Младост“-СО и осъществил среща със заместник кметове на район „Люлин“-СО, представил се като един от „доверените“ експерти и разяснил процеса, по който ще бъдат провеждани обществените поръчки. Целта била приближените на Н.Б. фирми да бъдат обявявани за изпълнители по обществените поръчки и с тях да бъдат сключвани договори по Закона за обществените поръчки. Като последица от това е било възможно да се разходват непрозрачно публични средства, да се създадат условия за нарушаване на конкуренцията в държавата, да се разколебае авторитета и доверието на гражданите в Столична община.
П.Р. е с обвинение и за подкуп по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК, а именно за това, че на 05.06.2025 г., в гр. София, предложил парична сума, равняваща се на 6 % (близо 300 хил. лв.) от прогнозната стойност (близо 5 млн. лв. без ДДС) на провеждаща се открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет разширение на детска градина с възложител кмета на район „Младост“-СО, на И.К. – кмет на район „Младост“, за да определи посочена от П.Р. фирма (търговско дружество), за изпълнител на обявената обществена поръчка.
Обвинена в подкуп по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК е и Р.П. – през месец февруари 2025 г. в гр. София, като заместник кмет на район „Люлин“-СО, предложила 2500 лева на Г.Т. – кмет на район „Люлин“-СО, за това, че на 25.11.2024 г. е сключил договор за изпълнение на обществена поръчка чрез директно възлагане – за ремонт и реконструкция на двора на столично училище, в размер на 49 500 лева без ДДС или 59 400 лева с ДДС.
Разследването по досъдебното производство е извършено от Комисия за противодействие на корупцията под ръководството и надзора на СГП. Предстои насрочване на разпоредително заседание по делото от СГС.
Присъединете се към нашия Телеграм
Домът за стари хора в Поморие се затваря: РЗИ-Бургас установи груби нарушения и лоши условия
