Най-важното от света през изминалата седмица – Убийството на Чарли Кърк и дронове над Полша

Бившият президент на Бразилия може да лежи 27 години за държавен преврат

0
16
Полицейска лента
Полицейска лента. Снимка: Искра.бг

В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с по-строги санкции срещу Русия след най-тежките ѝ въздушни бомбардировки срещу Украйна от началото на войната. При ударите в неделя загинаха четирима души, включително майка с бебе, и за първи път беше повредена главната правителствена сграда на Украйна в Киев, предава „BBC“. Атаката, в която според Украйна са участвали най-малко 810 дрона и 13 ракети, доведе до нарастващи призиви за по-решителни действия на Запада срещу президента Владимир Путин.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в понеделник, че никакви санкции никога няма да могат да принудят Русия да „промени последователната позиция, за която нашият президент многократно говори“.

В разговор с репортери след бомбардировката, президентът на САЩ заяви, че „не е доволен от цялата ситуация“. Тръмп и преди е заплашвал с по-сурови мерки срещу Русия, но не е предприел никакви действия, когато Путин е пренебрегнал крайните срокове и заплахите му за санкции.

На въпрос в неделя дали е готов да премине към „втората фаза“ на наказване на Москва, Тръмп отговори: „Да, готов съм“, макар че не даде подробности. Заплахата идва след изказвания на министъра на финансите на САЩ Скот Бесент, който заяви, че Вашингтон е готов да ескалира икономическия натиск, но се нуждае от по-силна европейска подкрепа. В интервю за NBC Бесент заяви, че ако страните от ЕС увеличат санкциите и вторичните мита за страните, които купуват руски петрол, „руската икономика ще бъде в пълен колапс и това ще доведе президента Путин на масата за преговори“.

Полицейска лента
Полицейска лента. Снимка: Искра.бг

Шестима души бяха убити, а осем други бяха ранени от палестински въоръжени мъже при едно от най-смъртоносните нападения в Йерусалим през последните няколко години. Израелската полиция съобщи, че „двама терористи са пристигнали с превозно средство“ и са открили огън към автобусна спирка на кръстовището „Рамот“, в северните покрайнини на града. Войник, който не е бил на служба, и цивилен са отвърнали на огъня, „неутрализирайки“ нападателите, добави полицията.

Израелските медии идентифицираха загиналите като петима мъже на възраст между 25 и 79 години и 60-годишна жена. Местните болници съобщиха, че двама от ранените са в тежко състояние.

Реакция от премиера

Няма незабавни претенции от никоя въоръжена групировка, въпреки че Хамас похвали нападението, предава „BBC“. По време на посещение на мястото на инцидента,  премиерът Бенямин Нетаняху заяви пред репортери, че Израел води „интензивна война срещу тероризма на няколко фронта“. Израелските сили за сигурност са  предотвратили стотици атаки в окупирания Западен бряг тази година, „но, за съжаление, не и тази сутрин“, каза той.

„В момента започваме преследване и отцепваме селата, от които са дошли убийците. Ще заловим всеки, който им е помогнал и ги е изпратил, и ще предприемем още по-решителни мерки“, добави той.

Израелските военни заявиха, че войници обграждат палестински села в покрайнините на град Рамала на Западния бряг, за да „осуетят тероризма и да засилят отбранителните усилия“.

Атаката

Атаката в понеделник се е случила в края на сутрешния пиков час на кръстовището „Рамот“. Говорителят на израелската полиция лейтенант Дийн Елсдън заяви:  „Терористите пристигнаха с превозно средство… и умишлено откриха огън по редица цивилни, които чакаха на оживената автобусна спирка, за да започнат деня си.“

„Няколко въоръжени цивилни, които са били на мястото на инцидента, са реагирали незабавно. Те са открили отвърнал на огъня и са убили двамата терористи на място.“

Той добави, че служителите на реда са открили „няколко оръжия, боеприпаси и нож“, използвани от нападателите, за които израелските медии твърдят, че се смята, че са тръгнали от селата Ал-Кубейба и Катана на Западния бряг, на около 10 км западно от кръстовището Рамот.

Израелските медии идентифицираха петимата убити мъже като 25-годишния Яков Пинто, 28-годишния Израел Мацнер, 43-годишния равин Йосеф Давид, 79-годишния Мордехай „Марк“ Щайнзаг и Леви Ицхак Паш. Името на мъртвата жена е 60-годишната Сара Менделсън.

Знаме на Франция
Знаме на Франция. Снимка: Pixabay

Франция остана без стабилно правителство, след като премиерът Франсоа Байру бе свален с вот на недоверие в Националното събрание на 8 септември 2025 г. Мотивът бе предложен бюджет със строги икономии и съкращения на публични разходи, които срещнаха съпротива както от левицата, така и от крайната десница.

Президентът Еманюел Макрон е под натиск да предложи нов министър-председател в кратки срокове, но задачата е усложнена поради липсата на парламентарно мнозинство — след изборите през 2024 г. френският парламент е разделен между няколко политически блока без доминираща сила.

Новият премиер Себастиан Лекорну бе назначен на 9 септември с трудната задача да формира правителство, което може да получи доверие и да управлява ефективно при този разпокъсан парламент.

Военен дрон, дронове
Военен дрон. Снимка: Pixabay

Полша се озова в критична ситуация, след като множество руски дронове нарушиха нейното въздушно пространство, идващи от Русия и Беларус. По данни на полските власти, в нощта между 9 и 10 септември поне 19–23 дрона са прелетели границите на страната, като някои са били свалени от полски и натовски сили. Един от дроновете е ударил жилищна сграда в Източна Полша, разрушил е покрив и е причинил материални щети. 

Реакциите на Полша и НАТО бяха незабавни. Полският премиер Доналд Туск настоя, че това е „пряка заплаха“, а не случайност, и поиска да бъде задействан Член 4 от договора на НАТО, който предвижда консултации при рискове за сигурността на членка.

От своя страна НАТО обяви операцията „Eastern Sentry“ — мярка за укрепване на въздушната и наземната отбрана по източния фланг, с включване на военни и авиационни сили от Франция, Дания, Великобритания и Германия.

Руското правителство отрича, че нарушението е било умишлено, заявявайки, че целите на дроновете са били в рамките на военни операции в Украйна и че „не е било планирано да се нанесе удар върху поляци“.

Междувременно Полша се сблъсква с напрежение в региона, засилени мерки за контрол и призиви за по-голяма солидарност от страна на съюзниците, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

Чарли Кърк
Чарли Кърк. Снимка: Facebook

На 10 септември 2025 г. Чарли Кърк, консервативен активист и съосновател на Turning Point USA, беше застрелян по време на публично събитие в кампуса на Utah Valley University в Орем, щата Юта. Изстрелът бил от покривна сграда, като Кърк бил улучен в шията и по-късно починал в болница.

Арестуван е 22-годишният Тайлър Джеймс Робинсън, обвинен в убийството на Чарли Кърк. Според властите, Робинсън е признал или намекнал пред член на семейството си за извършването на престъплението, което доведе до подаване на сигнал към полицията.Чака се официално повдигане на допълнителни обвинения; той е задържан без възможност за освобождаване под гаранция. 

Случаят предизвика силни реакции в САЩ — от политически лидери, обществени личности и медии — по темите за политическото насилие, безопасността на публичните събития и ролята на идеологическите конфликти. Разследването продължава, съдебните процедури ще уточнят мотивите, обстоятелствата около подготовката и извършването на престъплението.

Жаир Болсонаро.
Жаир Болсонаро. Бразилия. Снимка: Фейсбук

Бившият президент на Бразилия Жаир Болсонаро беше признат за виновен от Върховния съд, за участие в организиране на опит за преврат след изборите през 2022 година. Трима от петимата съдии се произнесоха в подкрепа на обвинението, че Болсонаро е участвал във въоръжена престъпна организация и преднамерен опит да прекъсне демократичния ред в страната.

Делото се отнася до събитията от 8 януари 2023, когато привърженици на Болсонаро щурмуваха правителствени сгради в столицата. Болсонаро е под домашен арест, той отрича обвиненията, като делото може да прати бившия държавен глава за 27 години в затвора, предава „NOVA“.

Пълно е разделението в Бразилия по повод присъдата на бившия президент Жаир Болсонаро. Близо 40 процента от гражданите смятат, че делото срещу него е несправедливо. Също толкова голяма е подкрепата за съдебния процес.

Заедно с Болсонаро присъди получиха бившия командир на бойния флот, трима генерали и бившия директор на външното разузнаване.

Присъединете се към нашия Телеграм

Дронове над Полша: Българското правителство осъди нарушението

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук