В неделя срещу понеделник Русия е предприела най-голямата атака с дронове срещу Украйна в продължилата повече от три години война, съобщи украински официален представител в понеделник, предава „Асошиейтед прес“. Президентът Доналд Тръмп заяви, че руският лидер Владимир Путин е „полудял“, като е засилил бомбардировките над Украйна, точно когато САЩ се опитват да посредничат за постигане на мир.
В руската бомбардировка са участвали 355 безпилотни самолета, заяви пред „Асошиейтед прес“ Юрий Ихнат, ръководител на отдела за комуникации на украинските военновъздушни сили. Предишната нощ Русия изстреля 298 безпилотни самолета и 69 ракети от различен тип по Украйна в рамките на най-голямата комбинирана въздушна атака по време на конфликта, както твърдят украинците. От петък до неделя Русия е изстреляла около 900 безпилотни летателни апарата срещу Украйна, съобщиха официални лица.
Ескалацията изглежда осуети надеждите, че мирните усилия на Тръмп могат да доведат до пробив в близко бъдеще, тъй като Путин изглежда решен да завземе още украинска територия и да нанесе повече щети. През този месец Русия три пъти подобри рекорда си по въздушни бомбардировки на Украйна. Разширяването на въздушната ѝ кампания дойде, след като през март Киев прие безусловно 30-дневно прекратяване на огъня, предложено от САЩ, но Москва на практика го отхвърли.
Освен това Русия продължава да настъпва по протежение на около 1000-километровата фронтова линия, където постигна бавен и скъпоструващ напредък, и събира силите си за лятна офанзива, твърдят украински и военни анализатори.
„Само чувството за пълна безнаказаност може да позволи на Русия да извършва такива нападения и непрекъснато да увеличава техния мащаб“, написа в понеделник в Telegram президентът на Украйна Володимир Зеленски. И добави:
„В това няма значителна военна логика, но има значителен политически смисъл“.
Той повтори призива си за по-строги международни икономически санкции срещу Русия като начин за прекратяване на войната, защото „желанието на Русия да воюва трябва да бъде лишено от ресурси“.
Между 26 и 30 май 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе драматичен ход в търговската си политика, обявявайки удвояване на митата върху вноса на стомана и алуминий от 25% на 50%. Тази мярка, която ще влезе в сила на 4 юни, беше обявена по време на митинг в завод на U.S. Steel в Пенсилвания и е част от по-широката стратегия на Тръмп за защита на американската индустрия и работни места.
Решението предизвика остри реакции от международни партньори. Канадската търговска камара го определи като заплаха за икономическата сигурност на Северна Америка, а Австралия го нарече неоправдано и вредно за свободната търговия. Индия също изрази притеснения, тъй като новите мита ще засегнат износ на стойност 4,56 милиарда долара.
На вътрешния фронт, политиката на Тръмп срещна правни предизвикателства. На 28 май Федералният съд по международна търговия постанови, че президентът е превишил правомощията си, използвайки Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) за налагане на широки мита. Въпреки това, на следващия ден Апелативният съд временно възстанови действието на митата, докато се разглежда обжалването.
Междувременно, Тръмп отпразнува инвестиция от 14,9 милиарда долара от японската Nippon Steel в U.S. Steel, представяйки я като победа за американските работници и доказателство за успеха на протекционистката си политика. Въпреки това, икономисти предупреждават, че подобни мита могат да повишат цените на стоманата, да забавят строителни проекти и да влошат жилищната криза.
Запитан как светът на спорта трябва да реагира на кризата в Газа, ръководителят на спорта на ЕС сигнализира, че в състезанията не трябва да има място за държави, които не споделят ценностите на блока, предава „Politico“. Напоследък Израел е подложен на все по-голям натиск от страна на Европа заради военната си офанзива в обсадения анклав, като миналата седмица мнозинството от страните от ЕС подкрепиха преразглеждането на политическото споразумение на блока със страната.
Няколко израелски посланици също бяха призовани в столиците на ЕС – от Рим до Париж, след като Израелските сили за отбрана признаха, че са произвели „предупредителни изстрели“ по дипломатическа делегация, посетила Западния бряг, в която имаше и европейски служители.
Комисарят по въпросите на спорта Глен Микалеф осъди тежката хуманитарна ситуация в Газа и заяви, че светът на спорта трябва да говори открито.
„Когато става въпрос за спорт, смятам, че в спортните събития не трябва да има място за тези, които не споделят нашите ценности“, отбеляза той пред „Politico“, без да назовава директно Израел, в отговор на въпрос дали на страната трябва да бъдат наложени спортни санкции заради войната в Газа.
„Спортът е инструмент, който използваме за насърчаване на мира, чрез който популяризираме правата на човека.“
Микалеф изтъкна: „От друга страна, спортното движение е автономно и то взема собствени решения. Но ние имаме задължението и отговорността да говорим по тези въпроси и да изразяваме чувствата си.“
Израел започна военната си атака срещу Газа след трансграничния рейд на войнствената групировка Хамас на 7 октомври 2023 г., при който загинаха 1200 израелци и хора от други националности. По време на израелската офанзива са убити повече от 50 000 палестинци, стотици хиляди други са изправени пред глад и болести, а цели градове – от Хан Юнис до Рафах – са превърнати в руини.
В света на спорта многократно са отправяни призиви за бойкотиране на участието на Израел в международни състезания – от Олимпийските игри до Световната купа, въпреки че досега тези предложения в голяма степен са били отхвърляни. Участието на Израел в песенния конкурс Евровизия също беше порицано, като на 19 май испанският министър-председател Педро Санчес призова страната да бъде изключена от подобни събития. Той подчерта:
„Не можем да допуснем двойни стандарти, дори в областта на културата.“
„Тези пространства са големи сцени за политически послания, големи сцени, на които трябва да популяризираме ценностите, които отстояваме в Съюза, и на които трябва да дадем място на тези, които имат сходни с нас ценности като цяло“, заяви Микалеф в отговор на въпрос относно спора за израелското участие в Евровизия и позицията на Санчес. И обясни:
„Това са въпроси, които вече съм обсъждал с Европейския съюз за радио и телевизия.“
След пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. Русия беше бързо осъдена от олимпийския ръководен орган и ФИФА, като клубове и отбори бяха временно отстранени – реакция, която палестинските критици посочиха като доказателство за двоен стандарт.
„Имаше кръвопролития [в Газа] и цивилни граждани, които плащат цената“, коментира Микалеф, който представляваше Комисията на дебата за Газа в Европейския парламент в сряда.
„Това е катастрофа. Виждате толкова много деца, цивилни, млади хора, без храна и вода, без достъп до хуманитарна помощ, хуманитарна помощ, която трябва да бъде разрешена да потече в голям мащаб към хората в Газа и Палестина“, добави той.
Наричайки ситуацията в Газа „абсолютно шокираща“, той заяви, че „посланието му е съвсем ясно: чрез спорта трябва да популяризираме ценностите, които отстояваме, с всяка страна“.
Във вторник шведското министерство на външните работи привика израелския посланик във връзка с хуманитарната криза в ивицата Газа, информира „Politico“. Министерството поиска от Израел незабавно да осигури безпрепятствен приток на помощи към Газа. В продължение на седмици Израел блокираше достъпа на помощи до обсадения крайбрежен анклав, преди да разреши внасянето на малка част от тях миналата седмица.
През последните седмици европейските страни сигнализираха за нарастващо нетърпение към Израел заради военните му нападения в Газа. Миналата седмица ЕС обяви, че ще преразгледа политическото и икономическото си споразумение със страната, а в понеделник германският канцлер разкритикува остро израелската офанзива. Сега Швеция се обръща към Израел с обвинение за действията му.
„Блокирането на хранителни и други помощи за цивилното население е неоправдано. Това, което се развива пред очите ни, е най-лошата хуманитарна ситуация от началото на войната през октомври 2023 г.“, пише в изявление на министерството. И добавя:
„Начинът, по който се води войната в момента, е неприемлив.“
В изявлението се подчертава, че Израел има право да се защитава, но трябва да го прави в съответствие с международното хуманитарно право. Израел започна войната си в Газа в отговор на нападението от октомври 2023 г., извършено от войнстващата групировка Хамас, при което загинаха около 1200 души. По данни на властите в Газа над 55 000 палестинци са били убити при израелското отмъщение.
Миналата седмица ръководителят на хуманитарната служба на ООН предупреди за неизбежен глад в Газа, където според него 14 000 бебета са изложени на риск от смърт. Макар че през последната седмица Израел допусна известна помощ до ивицата, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш я нарече „чаена лъжичка помощ“.
Илон Мъск разкритикува една от емблематичните политики на близкия си съюзник, президента на САЩ Доналд Тръмп. Миналата седмица Камарата на представителите на САЩ с малка разлика прие това, което Тръмп нарича „големия, красив“ законопроект, който включва данъчни облекчения за няколко трилиона долара и обещание за увеличаване на разходите за отбрана. Сега той ще бъде внесен в Сената.
„Честно казано, бях разочарован да видя огромния разход“, каза Мъск в интервюто за CBS Sunday Morning, клип от което беше публикуван от телевизионния оператор преди излъчването. Той продължи да твърди, че планът на Тръмп „увеличава бюджетния дефицит, а не само го намалява“. Смята се, че законодателството може да увеличи дефицита – или разликата между това, което харчи правителството на САЩ, и приходите, които получава – с около 600 милиарда долара през следващата фискална година.
Освен това, законопроектът „подкопава работата, която екипът на Министерството на ефективността в САЩ върши“, каза Мъск. Позовавайки се на определенията, които Тръмп използва законопроекта, Мъск каза пред CBS: „Мисля, че един законопроект може да бъде голям или красив. Не знам дали може да бъде и двете.“
Интервенцията на Мъск подчертава продължаващото напрежение в Републиканската партия на Тръмп относно плановете за данъци и разходи, които се сблъскаха с трудно преминаване през Камарата на представителите поради опозицията от различни крила на партията.
Законодателството, дългогодишен политически приоритет на Тръмп, обещава да удължи скоро изтичащите данъчни облекчения, приети по време на първата му администрация през 2017 г., както и да осигури приток на пари за разходи за отбрана и да финансира масовите депортации на президента.
Коментарите на Мъск по въпроса предполагат нарастващо отдалечаване от Тръмп, на когото той помогна да се върне в Белия дом миналата година с дарения от над 250 милиона долара. Това се случва, след като милиардерът наскоро обеща да се оттегли от поста си, начело на Министерството на ефективността. Миналата седмица той също така заяви, че планира да прави „много по-малко“ политически разходи в бъдеще и че е ангажиран да ръководи компанията за електрически автомобили Tesla за още 5 години.
Тесла се сблъска с протести, бойкоти и спад в продажбите заради работата на Мъск в Министерството на ефективността, включително противоречивите му усилия за съкращаване на хиляди федерални служители и ограничаване на чуждестранната помощ. Мъск защити действията си по време на коментарите миналата седмица, казвайки: „Направих това, което трябваше да се направи.“ Тръмп и неговите съюзници оправдаха съкращенията с цел да се премахнат това, което те виждат като измами и злоупотреби във федералните разходи.
Служители на Световната продоволствена програма /WFP/ на ООН информират, че „орди от гладни хора“ са нахлули в склад за хранителни доставки в централната част на Газа. Съобщава се за двама загинали и няколко други ранени при инцидента, съобщи предаването, добавяйки, че все още се потвърждават подробности.
Видеозаписи от информационна агенция AFP показват тълпи, които нахлуват в склада Ал-Гафари в Дейр Ал-Балах и вземат чували с брашно и кашони с храна, докато се чуват изстрели. Не е ясно все още откъде са дошли изстрелите, предава „BBC“.
В изявление Световната продоволствена организация /WFP/ заяви, че хуманитарните нужди в Газа са „излезли извън контрол“ след почти тримесечната израелска блокада, която беше облекчена миналата седмица.
Световната хранителна организация заяви, че хранителните доставки са били предварително позиционирани в склада за разпределение. И добавя: „Газа се нуждае от незабавно увеличаване на хранителната помощ. Това е единственият начин да се уверят хората, че няма да гладуват.“
Световната продоволствена програма заяви, че „последователно е предупреждавала за тревожни и влошаващи се условия на място и рисковете, произтичащи от ограничаването на хуманитарната помощ за гладуващите хора, които отчаяно се нуждаят от подкрепа“.
Израелските власти съобщиха в сряда, че 121 камиона, принадлежащи на ООН и международната общност, превозващи хуманитарна помощ, включително брашно и храна, са били прехвърлени в Газа.
Миналата седмица Израел започна да разрешава ограничено количество помощ за Газа. Специалният пратеник на ООН за Близкия изток Зигрид Кааг обаче заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че това е „сравнимо със спасителна лодка след потъване на кораба“, когато всички в Газа са изправени пред риска от глад.
Спорна, подкрепяна от САЩ и Израел група – Хуманитарната фондация за Газа (GHF) – също беше създадена като частна система за разпределение на помощи. Тя използва американски подизпълнители по сигурността и заобикаля ООН, която определи това като неработеща и неетична. Правителствата на САЩ и Израел твърдят, че GHF, който е създал четири разпределителни центъра в южна и централна Газа, предотвратява кражбата на помощи от Хамас, което въоръжената групировка отрича да прави.
Службата на ООН за правата на човека съобщи, че 47 души са били ранени във вторник, след като хора са превзели един от пунктовете за разпространение на GHF в южния град Рафах, ден след като той е започнал работа там.
Друг високопоставен служител на ООН заяви пред журналисти в сряда, че отчаяни тълпи плячкосват товари от камионите с хуманитарна помощ на ООН.
Джонатан Уитал, ръководителят на хуманитарната служба на ООН за окупираните палестински територии, също заяви, че няма доказателства, че Хамас отклонява помощ, координирана чрез надеждни хуманитарни канали. Той заяви, че истинската кражба на хуманитарни стоки от началото на войната е била извършена от престъпни банди, на които израелската армия „е позволила да действат в близост до контролно-пропускателния пункт Керем Шалом в Газа“.
ООН твърди, че голям прилив на помощ, подобен на този по време на неотдавнашното прекратяване на огъня между Израел и Хамас, би намалил заплахата от грабежи от гладни хора и би позволил на организацията да използва пълноценно добре установената си мрежа за разпространение в Ивицата Газа.
Петер Кажимир, управител на Словашката централна банка и близък съюзник на министър-председателя Роберт Фицо, беше осъден за подкуп в четвъртък и глобен с 200 000 евро, съобщава „Politico“.
Кажимир беше обвинен, че през 2016 г. е предложил 48 000 евро на Франтишек Имреч, бивш председател на Финансовата администрация на Словакия, за да ускори данъчни процедури за дружества, собственост на негов познат – Ладислав Рехак. По това време Кажимир е бил министър на финансите на Фицо.
Решението потвърждава по-ранно разпореждане на съда и удвоява наложената глоба. Кажимир, който многократно не се е явявал в съда за процеса, не е коментирал, но се очаква по-късно да даде пресконференция, съобщава вестник SME. Вероятно той ще обжалва.
Новината е нов удар по имиджа на Европейската централна банка, която през годините е била преследвана от финансови нарушения на членове на Управителния съвет. Миналата година Едуард Сциклуна, управител на Централната банка на Малта, беше принуден да се оттегли заради обвинения, че докато е бил министър на финансите, се е съгласил с корупционна сделка за приватизация на болница.
Незаконната търговия с метамфетамин и други опасни наркотици нараства с бързи темпове в Югоизточна Азия, като рекордните нива на иззетите количества служат като индикатор за мащаба. Това заявиха експерти на ООН по наркотиците в нов доклад в сряда, цитиран от „Асошиейтед прес“.
Иззетите количества метамфетамин, предимно в Югоизточна Азия, възлизат на 236 тона през 2024 г., което е с 24% повече в сравнение с 2023 г. Увеличението се отнася както за кристалния метамфетамин, така и за таблетките метамфетамин, като цената на последните е насочена към масовия пазар и достига едва 0,60 щатски долара за бройка в Мианмар. През миналата година в Тайланд бяха иззети около 1 милиард таблетки. Ето какво се казва в доклада на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC):
„Непрекъснатият поток на метамфетамин към пазарите в региона се дължи на производството в промишлен мащаб и мрежите за трафик, управлявани от гъвкави, добре финансирани транснационални организирани престъпни групи.“
Бенедикт Хофман, действащ регионален представител на UNODC отбеляза в свое изявление:
„Ясно виждаме безпрецедентни нива на производство и трафик на метамфетамин от Златния триъгълник, по-специално от щата Шан в Мианмар.“
„Златният триъгълник“, където се срещат границите на Мианмар, Лаос и Тайланд, е известен с производството на опиум и хероин, което процъфтява главно благодарение на отдалеченото местоположение и слабото правоприлагане. През последните десетилетия метамфетаминът го измести, защото е по-лесен за производство в промишлен мащаб.
Гражданската война в Мианмар подхрани увеличаването на трафика на наркотици
Това, което ускори растежа на търговията с метамфетамин, беше политическата ситуация в Мианмар, където превземането на властта от армията през февруари 2021 г. доведе до гражданска война. Това е довело до увеличаване на потока на наркотици „не само в Източна и Югоизточна Азия, но и все повече в Южна Азия, по-специално в Североизточна Индия“, се казва в новия доклад.
„В същото време в Мианмар „има известна стабилност в определени части на страната, особено в тези, които са известни с производството на синтетични наркотици в големи количества“, заяви Хофман, добавяйки, че тази комбинация е създала благоприятни условия за разширяване на производството на наркотици.
В доклада се посочва, че трафикантите са разнообразили маршрутите към пазарите, както в Югоизточна Азия, така и извън нея. Наркотиците все по-често се трафикират от Мианмар към Камбоджа, предимно през Лаос, както и по морски маршрути, свързващи Малайзия, Индонезия и Филипините, като Сабах в Малайзия служи като ключов транзитен център.
Други наркотици влизат от извън региона
В доклада се посочва, че някои наркотици влизат в региона отвън, включително от Златния полумесец, друга голяма зона за производство на наркотици, обхващаща отдалечени планински райони в Афганистан, Пакистан и източен Иран. Кристален метамфетамин от Златния полумесец е открит в югоизточни азиатски страни, включително Филипините, както и в Япония и Южна Корея.
Северна Америка е източникът на метамфетамина, открит в Индонезия, Хонконг, Китай, Япония, Филипините и Южна Корея, като в трафика са замесени мексикански картели, се посочва в доклада.
Трафикантите са проявили бизнес нюх, като са се възползвали от цифровите инструменти и нововъзникващите технологии, за да улеснят и да се облагодетелстват от незаконната търговия със синтетични наркотици, се посочва в доклада, а някои трафикантски групи проникват в законни предприятия или създават фиктивни компании.
Едно от основните развития е нарастващото сближаване между организираните престъпни групи, занимаващи се с трафик, и тези, които предлагат услуги като подземно банкиране, се посочва още в доклада.
Присъединете се към нашия Телеграм
Бюджетна почивка: SkyUp стартира евтини полети между Бургас и Катовице в Полша
