Най-важното от света през изминалата седмица – Стрелба в училище в Минеаполис и въздушен удар по болница в Газа

Украйна възстанови контрол над Новомихайливка в Донецка област, докато в Газа израелски удари поразиха болница „Насер“ с десетки жертви

0
15
Кметът на Минеаполис в САЩ след стрелбата
Кметът на Минеаполис след стрелбата. Снимка: Facebook

В понеделник стана ясно, че Украйна е възстановила контрола над четвърто селище в Донецка област – село Новомихайливка, съобщи „Ройтерс“, позовавайки се на украинското военно министерство. Това постижение идва след успеха на украинските сили в възстановяването на контрола над три други села в региона –Михайливка, Зелений Гай и Володимиривка.

Победата в Новомихайливка подчертава продължаващите усилия на Украйна за възстановяване на териториите в Донецка област, които бяха под контрол на руски сили от началото на конфликта.

Докато украинските сили продължават да водят настъпление, в Киев се проведе митинг на близки на изчезнали по време на войната украинци. Те настояват властите да усилят усилията за издирване на изчезналите, като по данни на украинските власти около 70 хиляди украинци са обявени за изчезнали от началото на конфликта.  Сред изчезналите има както военни, така и цивилни лица, което добавя още един елемент на трагедия към мащабите на конфликта, който все още продължава.

Бомбардировка на болница в Газа
Бомбардировка на болница в Газа. Снимка: Кадър от видео

Една от най-смъртоносните атаки от началото на войната в Газа се случи на 25 август, когато израелски удари поразиха болницата „Насер“ в град Хан Юнис, предава „Асошиейтед прес“. Местни здравни власти съобщават за най-малко 20 загинали и десетки ранени, включително петима журналисти и спасители, в момент, когато те са се опитвали да документират щетите и да окажат помощ след първия удар.

Сред жертвите е 33-годишната Мариам Дага, визуален журналист, работила за Асошиейтед прес. Репортери на Reuters и свободни журналисти на Al Jazeera и Middle East Eye също са сред загиналите.

Втори удар – срещу спасителите

Първата атака е поразила горния етаж на болницата, където се намират операционните зали. Докато екипи и журналисти се качват по стълбите, за да достигнат мястото, втори израелски удар удря сградата, оставяйки след себе си огромен облак дим и разрушения.


Видео, разпространено от панарабската телевизия Al Ghad, показва последните мигове на загиналите, секунди преди втория взрив.

Реакции: „Трагичен инцидент“ или военна стратегия?

Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи атаката като „трагичен инцидент“ и обеща разследване. Израелската армия твърди, че целта е била наблюдателна точка на Хамас върху покрива, но независими източници посочват, че мястото е използвано редовно от медии за живи включвания.

Според Комитета за защита на журналистите (CPJ) Израел е убил 189 палестински журналисти по време на 22-месечната кампания. ООН отчита над 1500 загинали здравни работници. В съвместно писмо до израелските власти, Асошиейтед прес и Ройтерс заявиха:

„Възмутени сме, че сред жертвите на ударите по болницата има независими журналисти, изпълняващи критична работа като свидетели.“

Хаос в претоварените болници

Британски лекар, работещ в „Насер“, описва сцената след втория удар:

„Абсолютен хаос, неверие и страх. Болницата вече беше претоварена – пациенти лежаха по пода в коридорите, в задушаваща жега.“

Здравните власти в Газа съобщават, че само в този инцидент има около 80 ранени, много от които цивилни.

Международни реакции

ООН, Великобритания, Франция и редица други държави осъдиха атаката. Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира първо, че не е знаел за удара, а по-късно добави: „Не съм доволен от това. Не искам да го виждам.“

От Асоциацията на чуждестранната преса призоваха Израел да „прекрати практиката си да напада журналисти“.

Война без край?

Според палестинското Министерство на здравеопазването броят на жертвите от началото на войната е достигнал 62 686 души, половината от които жени и деца. Израел оспорва тези числа, но не представя собствени данни.

Войната започна след атаката на Хамас от 7 октомври 2023 г., при която бяха убити около 1200 израелци и отвлечени 251 души. Днес около 50 заложници все още са в Газа, като се смята, че 20 от тях са живи.

Доналд Тръмп.
Доналд Тръмп. Снимка: Wikimedia Commons

В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп отрече, че самият той се стреми да бъде диктатор, пише „CNN“. Но в същото време заяви, че „много хора може би искат диктатор“. Изказването породи нови дебати за границите на президентската власт и готовността на част от американското общество да приеме по-авторитарни модели на управление.

„Аз не съм диктатор“

„И те казват… „Той е диктатор. Той е диктатор“, каза Тръмп за своите критици и продължи:

„Много хора казват: „Може би бихме искали диктатор.“ Аз не харесвам диктатори. Аз не съм диктатор.“

Наблюдатели тълкуват изказването като опит да провокира или като сигнал за нормализиране на идеята за по-голяма президентска власт.

Подкрепа сред неговите избиратели

Социологически проучвания сочат, че част от републиканските избиратели проявяват склонност към приемане на по-авторитарни подходи:

  • 59% от републиканците смятат, че Тръмп би трябвало да се съобразява по-малко с Конгреса и съдилищата (Pew Research).

  • 44% заявяват, че съдилищата не трябва да имат право да преразглеждат неговите политики (CBS News/YouGov).

  • 36% не биха се притеснили, ако президентът суспендира закони и конституционни разпоредби, за да преследва политически врагове (Monmouth University).

  • 24% преди изборите през 2024 г. са казали, че ако Тръмп загуби, трябва да направи „всичко необходимо“, за да вземе властта (PRRI).

Контекстът на изказването

В по-крайните крила на американската десница набира сила тезата, че страната неизбежно върви към по-авторитарен модел на управление. Според анализатори думите на Тръмп могат да бъдат опит да легитимира разширяването на своите правомощия, като се позове на „желанията на хората“.

Защо това има значение

Коментарите на Тръмп идват в момент, когато общественото доверие в институциите на САЩ е разклатено, а политическата поляризация се задълбочава. Дали тази риторика ще остане провокация или ще се превърне в основа за реални политически действия – това е въпрос, който тепърва ще стои пред американската демокрация.

Израел - протест
Израел – протест. Снимка: Пиксабей

Днес хиляди израелски граждани излязоха на улиците в национален протест с искане за незабавно освобождаване на заложниците и прекратяване на войната в Газа, съобщи ДПА. 

В различни части на страната се проведоха демонстрации и блокади. Основна магистрала край Тел Авив беше блокирана, а на север от града протестиращи запалиха автомобилни гуми на пътното платно. В центъра на Тел Авив предстои голямо шествие на Площада на заложниците.

Критика към премиера

Протестиращите отправиха обвинения към премиера Бенямин Нетаняху, че умишлено удължава войната поради политически съображения.

Ново предложение за примирие

Междувременно, ислямистката организация Хамас обяви, че приема ново предложение за прекратяване на огъня, изготвено от Египет и Катар преди малко повече от седмица. Планът предвижда 60-дневно примирие, в рамките на което първоначално ще бъдат освободени 10 живи заложници в замяна на палестински затворници.

Призиви за разследване от „Амнести интернешънъл“

На фона на протестите „Амнести интернешънъл“ призова за разследване на действията на израелската армия в Южен Ливан. Организацията твърди, че израелските сили са унищожили умишлено граждански структури – къщи, джамии, гробища, пътища, паркове и футболни игрища в 24 населени места.

„Масовото и умишлено унищожаване на граждански обекти и земеделски земи трябва да бъде разследвано като военно престъпление“, заявиха от организацията, позовавайки се на събрани видеозаписи, снимки и сателитни изображения.

Според доклада, в много случаи разрушенията са извършени без явна военна необходимост, което представлява нарушение на международното хуманитарно право.

Снимката показва обстановката в Украйна
Обстановката в Украйна

На 27 август украинските въоръжени сили потвърдиха, че руската армия е навлязла в Днепропетровска област и се опитва да установи контрол върху ключови райони в индустриалния регион, информира „BBC“. Това е първата офанзива от такъв мащаб в областта, заяви пред BBC Виктор Трехубов от оперативно-стратегическата група в региона.

През лятото Москва неколкократно твърдеше, че е проникнала в района от посока Донецк. Украинският картографски проект DeepState оцени, че Русия вече държи селата Запорижке и Новогригоровка, но Генералният щаб в Киев отрече това. Според официалното изявление, украинската армия продължава да контролира Запорижке, а около Новогригоровка се водят активни боеве.

Значение на Днепропетровск

С население от над 3 милиона души преди войната и като втори по значение индустриален център след Донбас, регионът има стратегическо значение за Украйна. Руско настъпление там би било тежък удар върху украинския морал.

Москва досега не е предявявала претенции за анексия на областта, но често атакува големите градове, включително областния център Днипро. Последната атака през нощта срещу сряда бе насочена към енергийния сектор в съседна Полтавска област.

Международен контекст

Изявленията идват на фона на дипломатически усилия за спиране на войната. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече се срещна с руския лидер Владимир Путин в Аляска и с украинския президент Володимир Зеленски във Вашингтон, като обяви подготовка за евентуална среща на върха.

Европейски лидери обаче предупредиха, че всякакви териториални отстъпки на Русия биха били „капан“. „Русия не е направила нито една отстъпка и тя е агресорът“, заяви председателят на външната политика на ЕС Кая Калас.

Вътрешни промени в Украйна

Междувременно кабинетът в Киев обяви, че мъже на възраст 18–22 години вече могат да пътуват в чужбина, като облекчи досегашните ограничения за напускане на страната. Минималната възраст за военна служба остава 25 години. По приблизителни данни 5,6 милиона украински мъже в момента живеят извън страната.

Стрелба
Стрелба. Снимка: Pixabay

ФБР обяви, че разглежда стрелбата в католическото училище към църквата „Благовещение“ в Минеаполис като акт на вътрешен тероризъм и престъпление от омраза, насочено срещу католиците, съобщава „BBC“. При нападението, извършено на 27 август сутринта, загинаха две деца на 8 и 10 години, а 17 други бяха ранени.

Акт на насилие срещу деца

„Чистата жестокост и страхливост да се стреля в църква, пълна с деца, е абсолютно неразбираема“, заяви полицейският шеф на Минеаполис Брайън О’Хара. По думите му стрелбата е била „умишлен акт на насилие срещу невинни деца и вярващи“.

Нападателят е идентифициран като 23-годишния Робин Уестман. Той е загинал на място от самонанесена огнестрелна рана. Властите са открили на местопрестъплението три оръжия – пушка, ловна пушка и пистолет – както и димна бомба.

Свидетелства на очевидци

Свидетел разказва, че е чул „бум, бум, бум“ и осъзнал, че става дума за стрелба. 10-годишен ученик споделя, че приятелят му Виктор го е спасил, като се е хвърлил върху него и поел куршум в гърба. „Бях много уплашен за него, но мисля, че сега е добре“, казва момчето.

Връзка с училището

По информация от бюлетин на училището от 2016 г., майката на нападателя – Мери Грейс Уестман – е работила в същото училище до пенсионирането си през 2021 г. Полицията е намерила и бележка, която Уестман е планирал да публикува онлайн по време на атаката. Съдържанието не е разкрито.

Реакции

Папа Лъв XIV, първият американски папа, заяви, че е „дълбоко натъжен“ от трагедията. Губернаторът на Минесота Тим Уолц определи случая като „твърде често срещан“ за страната и призова за действия, за да не се повтарят подобни дни. Президентът Доналд Тръмп нареди американското знаме да бъде спуснато наполовина в Белия дом в памет на жертвите.

Ракетна атака. удари
Ракетна атака. Снимка: Пиксабей

Руските въоръжени сили нанесоха комбинирана атака с ракети и дронове срещу украинската столица Киев в четвъртък сутринта, оставяйки след себе си разрушения и жертви, предава „The Guardian“. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че най-малко осем души са загинали, а десетки други са ранени.

„Днешните руски ракети и атакуващи дронове са ясен отговор към всички, които призовават за примирие и дипломация. Русия избира балистиката вместо преговорите“, заяви Зеленски в публикация в X. Той настоя за нови санкции срещу Москва и подчерта, че очаква реакция от Китай, който досега многократно е призовавал за сдържаност и мирни преговори.

Удар по жилищни райони

Според ръководителя на военната администрация в Киев Тимур Ткаченко сред загиналите има 14-годишно момиче и още едно дете. Кметът Виталий Кличко заяви, че 38 души са ранени. Пететажна жилищна сграда в квартал Дарницки е била напълно разрушена, а в централните райони на града улиците са осеяни с натрошено стъкло и отломки.

Атаката е засегнала повече от 20 различни локации в столицата. Спасителни екипи издирват оцелели сред руините. Журналисти на Агенция Франс прес са съобщили за серия от мощни експлозии, озарили небето и последвани от гъст дим.

Жители в паника

По време на атаката стотици жители потърсиха убежище в метрото. Някои хора лежаха в спални чували, други държаха домашните си любимци. „Масивна атака срещу столицата“, определи ситуацията кметът Кличко, като призова гражданите да останат в убежищата, докато продължават действията на украинските въздушни сили.

Дипломатически контекст

Това е първата масирана комбинирана атака срещу Киев след срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска на 15 август. Въпреки поредицата дипломатически опити за мир, значителен напредък не е постигнат. Кремъл отхвърли предложението на Зеленски за лична среща и засега не проявява готовност за компромис.

F-16A в полет. Снимка: Wikimedia Commons
F-16A в полет. Снимка: Wikimedia Commons

На 28 август 2025 г., по време на репетиция за предстоящо авиошоу в Радом (централна Полша), изтребител F‑16 от полския Tiger Demo Team се разбива край пистата, при което пилотът — Майор Maciej “Slab” Krakowian — загива на място.

По информация на Reuters, самолетът изпълнил маневра „барел рол“, изгубил контрол и се е закачил в пистата, предизвиквайки катастрофата. По щастливо стечение на обстоятелствата, няма пострадали на земята, но самото авиошоу беше отменено. Причините за инцидента все още се разследват.

Флага на Иран.
Флага на Иран. Снимка: Пиксабей

Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че страната му не търси война, но ако Израел или Съединените щати нападнат, то Иран ще се защити „с решителност“.

„Америка и Израел се опитват да разделят и разрушат Иран, но нито един иранец не иска Иран да бъде разделен“, каза той в предварително записано телевизионно интервю, цитирано от Ройтерс.

Тези изявления идват на фона на продължаващото напрежение между Иран и Израел, както и на новите санкции, наложени от Европейския съюз.

В петък Великобритания, Германия и Франция активираха механизма за възстановяване на санкциите срещу Иран, обвинявайки страната в нарушаване на условията на ядреното споразумение от 2015 г. Русия, от своя страна, осъди този ход, като го нарече контрапродуктивен и предупреди, че може да дестабилизира региона.

Присъединете се към нашия Телеграм

Мега фен на LEGO колекционира толкова много минифигури, че дори не може да ги побере вкъщи

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук