В понеделник стана ясно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е поискал от украинския държавен глава Володимир Зеленски да направи териториални отстъпки на Русия по време на напрегната среща между двете делегации, съобщи агенция „Ройтерс“, цитирайки двама запознати източници. По техни данни разговорите са разочаровали украинската страна, а предложенията на американския лидер са били възприети като неясни и обезкуражаващи.
Тръмп е отказал да предостави на Украйна ракети „Томахоук“, въпреки исканията на Киев за разширяване на военната помощ. Според „Ройтерс“ той е разглеждал възможността да предложи гаранции за сигурност не само на Украйна, но и на Русия – позиция, която е оставила украинската делегация в недоумение. Източниците описват срещата като „напрегната“ и белязана от сериозни разминавания в вижданията за бъдещето на конфликта.
След разговорите Тръмп публично заяви, че „и двете страни трябва да спрат по линията, където са сега“, намеквайки за замразяване на фронта и де факто признаване на руските териториални завоевания. В последвал коментар Зеленски определил подобно предложение като „компромис, който трябва внимателно да се обмисли“, без да потвърди дали Украйна би го приела.
Според анализатори подобен подход би могъл да промени коренно баланса в региона и да предизвика напрежение в отношенията на Вашингтон с европейските му съюзници. Докато Белият дом отказва официален коментар, украинските представители подчертават, че не са готови да преговарят за териториални загуби. Срещата между Тръмп и Зеленски се оценява като ключова за бъдещите преговори относно войната и сигурността в Източна Европа.
На 22 октомври стана ясно, че планираната среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския лидер Владимир Путин няма да се състои. Новината бе потвърдена от представители на Белия дом, според които „няма подходящи условия“ за подобен разговор на този етап. Решението идва на фона на засилено напрежение около конфликта в Украйна и разнопосочни сигнали за евентуално мирно споразумение.
По данни на „Ройтерс“ Тръмп е настоявал за предварителни договорки, включително възможност за „замразяване на фронтовата линия“, но Москва не е проявила готовност за компромис. В същото време украинската страна изрази безпокойство, че подобна среща би могла да доведе до решения без нейно участие. Така инициативата за директен диалог между Вашингтон и Москва засега остава в застой.
Ден след като стана ясно, че няма да се проведе среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, Съединените щати обявиха нов пакет от мерки, насочени срещу руските енергийни гиганти „Лукойл“ и „Роснефт“. Според изявление на Държавния департамент санкциите целят да ограничат достъпа на двете компании до международните финансови пазари и до американски технологии, използвани в добива и преработката на нефт.
Вашингтон мотивира решението си с „продължаващото финансиране на военната агресия на Русия срещу Украйна чрез приходите от енергийния сектор“. Новите ограничения включват замразяване на активи на американска територия, забрана за сделки с американски фирми и контрол върху доставките на оборудване. Мерките са координирани с Европейския съюз и Обединеното кралство, които също подготвят подобни стъпки.
Политически наблюдатели отбелязват, че санкциите идват в момент на засилено напрежение между Вашингтон и Москва и се разглеждат като сигнал за твърда позиция на администрацията на Тръмп. Според тях този ход може да има сериозни икономически последици за руската енергийна индустрия и да затрудни опитите за възобновяване на диалога между двете страни.
На 21 октомври Никола Саркози стана първият бивш френски президент, който влезе в затвора, където започна излежаването на петгодишна присъда за заговор за финансиране на предизборната му кампания с пари от покойния либийски диктатор Муамар Кадафи, предава „BBC“.
Саркози, който беше президент от 2007 до 2012 г., обжалва присъдата си в затвора Ла Санте, където е в килия с площ приблизително 9 кв. м в изолационното крило на затвора. Той продължава да протестира за невинността си в „силно противоречивата афера“ с либийските пари и публикува съобщение в X, докато го караха към затвора, казвайки:
„Нямам съмнение. Истината ще възтържествува. Но колко смазваща щеше да е цената.“
„С непоколебима сила казвам [на френския народ], че тази сутрин не затварят бивш президент – а невинен човек“, написа още той, добавяйки: „Не ме съжалявайте, защото жена ми и децата ми са до мен… но тази сутрин изпитвам дълбока скръб за Франция, унизена от желание за отмъщение.“
Саркози заяви, че не иска специално отношение в затвора „Ла Санте“, въпреки че е бил настанен в изолационното отделение за негова собствена безопасност, тъй като други затворници са известни наркодилъри или са били осъдени за терористични престъпления. Освен Филип Петен, единственият друг бивш френски държавен глава, който е бил в затвора, е крал Луи XVI преди екзекуцията му през януари 1793 г. В килията си ще има тоалетна, душ, бюро и малък телевизор. Ще му бъде позволен един час на ден за упражнения, сам.
В петък стана ясно, че едно от най-известните археологически чудеса на света – гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете – е изправено пред сериозна опасност. Египетски археолози предупреждават, че древното съоръжение може да се срути, ако не бъдат предприети спешни укрепителни действия. Експертите са открили дълбоки пукнатини в каменните блокове, преминаващи през тавана на входа и през самите гробни камери. През тях прониква вода, която причинява влага, ерозия и растеж на гъбички. Тези процеси разяждат и унищожават стенописите, смятани за едни от най-ценните образци на древноегипетското изкуство.
Според археолозите началото на проблема датира от голямото наводнение през 1994 г., когато водата отслабила структурата на стените и тавана. През последните години разрушителните процеси се ускоряват, а специалистите предупреждават, че 3300-годишното гробно място може да се срути, ако не се реагира незабавно.
„Гробницата е подложена на постоянна влага, микроерозия и микробиологични процеси, които разяждат скалата. Необходима е спешна намеса на реставратори и инженери, за да се стабилизира конструкцията и да се предотврати необратимо увреждане“, посочват от археологическия екип.
Гробницата на Тутанкамон, открита през 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър, остава едно от най-добре запазените свидетелства за величието на Древен Египет и символ на неговата културна и духовна мощ.
Присъединете се към нашия Телеграм
Първият чернокож кандидат-астронавт стана най-възрастният човек, летял в Космоса
