Делегации от Русия и Украйна се събраха в Турция в понеделник за втория кръг от преките мирни преговори в рамките на малко повече от две седмици, въпреки че очакванията за значителен напредък в прекратяването на тригодишната война бяха нищожни след поредицата от мащабни атаки през уикенда, информира „Асошиейтед прес“.
Украйна заяви на 1 юни, че е предприела зрелищна изненадваща атака срещу пет руски въздушни бази, разположени на хиляди километри една от друга, вариращи от въздушни бази близо до Москва до цели в руската Арктика, Сибир и Далечния Изток. Целите бяха на повече от 7000 километра (4300 мили) от Украйна.
Украйна заяви, че са унищожени над 40 руски военни самолета в това, което украинският президент Володимир Зеленски нарече „брилянтна операция“, която е отнела повече от година планиране. Междувременно на 1 юни Русия изстреля най-голям брой дронове – 472 – срещу Украйна от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., съобщи украинската въздушна сила, в явен опит да преодолее противовъздушната отбрана.
Усилията на САЩ да накарат двете страни да приемат примирие се провалиха. Украйна прие тази стъпка, но Кремъл ефективно я отхвърли. Институтът за изследване на войната, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, оцени в неделя, че Русия се опитва да забави преговорите и да удължи войната, за да постигне още повече победи на бойното поле. Международните опасения относно последствията от войната, както и търговските напрежения, доведе до понижение на цените на акциите в Азия в понеделник, докато цените на петрола се повишиха.
Последните коментари на висши служители и от двете страни показват, че те остават далеч от съгласие по ключовите условия за прекратяване на войната.
Първият кръг от преговори, проведен на 17 май, също в Истанбул, приключи след по-малко от два часа. Макар и двете страни да се съгласиха на мащабна размяна на затворници, не беше постигнат пробив. Украинската делегация, водена от министъра на отбраната Рустем Умеров, беше в Истанбул за срещата в понеделник, съобщи Георгий Тихий, говорител на украинското външно министерство, в съобщение, публикувано в WhatsApp групата на украинското посолство. Руската делегация, водена от Владимир Медински, съветник на руския лидер Владимир Путин, пристигна в неделя вечерта, съобщиха руските държавни медии.
Индия, една от страните с най-високи емисии на въглероден диоксид, полага огромни усилия да оползотвори енергията на слънцето, вятъра и други чисти енергийни източници, предава „Асошиейтед прес“.
По-голямата част от електроенергията в Индия, най-населената страна в света, все още се произвежда от въглища, една от най-мръсните форми на енергия. Но доминирането на въглищата намалява, като според индийското министерство на енергетиката то е спаднало от 60% от инсталираната енергийна мощност преди 11 години до по-малко от 50% днес.
В същото време Индия отбеляза най-голямото си увеличение на чистата енергия през фискалната година между април 2024 г. и април тази година, като добави 30 гигавата – достатъчно, за да захрани почти 18 милиона индийски домакинства.
С нарастващата средна класа и скочилите енергийни нужди, колко бързо Индия може да се откаже от въглищата и другите изкопаеми горива, като бензин и петрол, може да има голямо влияние върху глобалните усилия за справяне с климатичните промени.
Във вторник мощно земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер удари гръцкия остров Родос и западното крайбрежие на Турция, като засегна особено град Мармарис. Трусът, характеризиращ се с дългата си продължителност и интензивност, предизвика тревога и накара много жители да евакуират домовете си.
Жителите на Родос бяха разтърсени от леглата си. Те описват земетресението пред местни медии като безпрецедентно по своята интензивност и продължителност, въпреки че съобщават, че са посрещнали събитието хладнокръвно и без паника. Пожарната служба на Родос реализира нощни проверки в целия град. Няма съобщения за сериозно пострадали и са били нанесени незначителни материални щети.
Силният сеизмичен трус беше осезаемо усетен и отвъд границата в Турция, особено в района на Мугла и град Мармарис. Жителите там също излязоха по улиците от страх. Идрис Акбийик, губернатор на Мармарис, потвърди, че седем души са получили медицинска помощ за наранявания, след като са скочили от прозорци или балкони в пристъп на паника, въпреки че няма съобщения за по-сериозни щети.
Правителството на Обединеното кралство заяви, че е „напълно готово“ да предприеме правни действия срещу бившия собственик на футболен клуб „Челси“ Роман Абрамович, за да гарантира, че приходите от продажбата на клуба ще бъдат насочени към Украйна, съобщава „Politico“.
„Правителството е решено да се погрижи приходите от продажбата на футболен клуб „Челси“ да бъдат насочени към хуманитарни каузи в Украйна след незаконната мащабна инвазия на Русия“, казаха в съвместно изявление британският министър на финансите Рейчъл Рийвс и министърът на външните работи Дейвид Лами.
2,5 милиарда паунда, събрани от продажбата на клуба, остават замразени в банкова сметка в Обединеното кралство, откакто Абрамович – руски милиардер, натрупал състоянието си в сектора на нефта и газа и санкциониран от правителството на Обединеното кралство през март 2022 г. заради предполагаемите му връзки с руския президент Владимир Путин – продаде отбора на американски консорциум през май 2022 г.
Докато Обединеното кралство настояваше, че парите трябва да подкрепят хуманитарните усилия в Украйна, Абрамович предложи те да бъдат използвани за подпомагане на „всички жертви на войната в Украйна“, включително и тези в Русия.
„Ние сме дълбоко разочаровани, че досега не е било възможно да се постигне споразумение по този въпрос с г-н Абрамович“, се казва в изявлението и се уточнява:
„Въпреки че вратата за преговори ще остане отворена, ние сме напълно готови да продължим по съдебен път, ако е необходимо, за да гарантираме, че хората, които страдат в Украйна, могат да се възползват от тези приходи възможно най-скоро.“
След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. на Абрамович беше издаден специален лиценз за продажба на Челси, който той беше закупил през лятото на 2003 г., при условие че може да докаже, че няма да има финансова полза от сделката.
През декември 2023 г. Абрамович оспори санкциите на ЕС срещу него, като поиска 1 милион евро за компенсация за нанесените щети на репутацията му. Съдът на Европейския съюз (СЕС) отхвърли исканията за компенсация, като постанови, че санкциите не са „необосновано и несъразмерно нарушение на неговите основни права“.
Във вторник крайнодесният холандски лидер Герт Вилдерс изтегли партията си от правителството, с което свали управляващата коалиция след по-малко от година, информира „BBC“. Този ход, предизвикан от спор по въпроса за имиграцията, вероятно ще доведе до предсрочни избори. Премиерът Дик Шуф направи последната минута апел към лидерите на коалиционните партии във вторник сутринта, но срещата продължи само една минута, преди Вилдерс да напусне залата, с което сложи край на коалицията.
Вилдерс поиска 10 допълнителни мерки за предоставяне на убежище, включително замразяване на молбите за убежище, спиране на строителството на приемни центрове и ограничаване на събирането на семействата.
„Няма подпис за нашите планове за убежище. Партията на свободата напуска коалицията“, заяви Вилдерс на X, имайки предвид своята Партия на свободата.
Политическите лидери бяха шокирани и разгневени, като много от тях посочиха, че няколко от исканията на Уилдерс са сходни с политиките, които вече са включени в коалиционното споразумение, и че няма да попречат на Партията на свободата да ги приложи. Много от допълнителните предложения, направени от Уилдерс, бяха отхвърлени по време на коалиционните преговори поради правни съображения.
Решението на Уилдерс сложи край на нестабилната управляваща коалиция, която беше създадена през юли 2024 г. след месеци на политически спорове след изборите през предходната година. Антиимиграционната, крайнодясна Партията на свободата на Геерт Уилдерс беше най-голямата партия. Другите членове – които технически все още са в коалицията – са консервативно-либералната Народна партия за свободата и демокрацията, Движението на фермерите и центристката Нова социална договорка.
Бившите коалиционни партньори на Уилдерс го обвиниха, че е предизвикал кризата. Лидерът на Народнтаа партия за свободата и демокрацията Дилан Йесилгоз заяви, че този ход е „супер безотговорен“, добавяйки:
„Това изобщо не беше свързано с убежището.“
„Мисля, че Уилдерс предава Нидерландия“, заяви заместник-министър-председателят Мона Кейзер от Движението на фермерите.
Опозиционната Социалистическа партия заяви, че страната е „освободена от политическа ситуация на заложничество“, като лидерът Джими Дийк нарече управляващата коалиция „четири десни партии, които се карат и не постигат нищо“.
С разпадането на коалицията по въпроса за убежището, вероятно Уилдерс ще го постави в центъра на кампанията си в предстоящите извънредни избори. Въпреки това, като се има предвид, че неговата партия е била отговорна за убежището и имиграцията в продължение на почти една година, няма гаранции, че такъв риск ще се отплати.
Нови избори може да се проведат през есента, съобщават холандските медии. С оглед на срещата на върха на НАТО, която ще се проведе в Хага в края на месеца, вероятно министрите на Шуф ще останат на власт в качеството си на временно изпълняващи длъжността, докато не бъде определена дата за повторни избори в Нидерландия.
Камбоджа обяви, че планира да поиска решение от Международния съд на ООН по повод граничните спорове с Тайланд, един от които предизвика фатален военен сблъсък миналата седмица, пише „Асошиейтед прес“. Народното събрание на Камбоджа, в което управляващата Камбоджанска народна партия на премиера Хън Мане, държи всички места с изключение на няколко, гласува в понеделник в подкрепа на решението на правителството.
През 1962 г. Международният съд присъди на Камбоджа спорната територия, на която се намира исторически храм, което разгневи Тайланд и до днес остава основен източник на напрежение в двустранните отношения. Международният съд потвърди решението си през 2013 г.
В изказване в понеделник на среща на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж, министърът на външните работи на Тайланд Марис Сангиампонгса отбеляза, че Камбоджа има право да заведе дело в съда, но това няма да повлияе на преговорите между двете страни в рамките на съществуващите механизми. Той потвърди, че тайландски официални лица ще се срещнат по-късно тази седмица, за да изразят ясна позиция по въпроса.
Заместник-премиерът на Тайланд Пхумтам Вечаячай, който е и министър на отбраната, заяви в публикация във Фейсбук, че двете страни работят за разрешаване на кризата, като избягват по-нататъшни конфронтации и насилие. Ето какво написа той:
„Искам да уверя, че ще избегнем ескалация на конфликта, която би довела само до загуби и за двете страни във всяко едно отношение.“
На 28 май граничен спор в близост до село Морокот, в северозападната провинция Преа Вихеар в Камбоджа, доведе до смъртта на един камбоджански войник. Според камбоджански официални лица, спорът започна, когато камбоджански войници провеждаха рутинна патрулна мисия по границата и тайландската страна откри огън.
Тайландската армия твърди, че камбоджански войници са навлезли в спорна територия и са открили огън, когато тайландски войници са се приближили, за да преговарят. Хун Манет обяви в социалните медии в неделя, че правителството му ще поиска от съда да се произнесе по демаркацията на няколко спорни територии, сред които и местата, където се намират вековните храмове в индуистки стил Та Моан Том, Та Моан Точ и Та Кро Бей.
През февруари камбоджански войници и членове на техните семейства са влезли в храма Та Моан Том в спорната територия и са изпяли камбоджанския национален химн, което е довело до кратък спор с тайландските сили. След случилото се от миналата седмица и двете страни призоваха за спокойствие и преговори за преодоляване на различията, като си запазиха правото да използват военни действия за защита на суверенитета си. На 29 май командирите на армиите на двете страни се срещнаха, за да обсъдят как да се избегнат нови сблъсъци.
В понеделник Хун Манет призова двете страни да продължат работата на съвместната гранична комисия по демаркацията на границата, както и да отнесат въпроса към Международния съд. Той изтъкна, че правителството му ще отнесе случаите с другите спорни територии до Международния съд, за да се определи собствеността, дори и Тайланд да не се присъедини към жалбата, с цел „да се сложи край на този проблем и да се премахне завинаги, така че да няма повече объркване“.
„По-специално, нека не се поддаваме на подстрекателствата на няколко екстремистки групи в Камбоджа и Тайланд и нека не се впускаме в конфликт между въоръжените сили на двете страни“, подчерта той.
Намерението на Хун Манет да се обърне към съда в Хага може да засегне чувствителна струна в Тайланд, защото решението от 1962 г., с което главният храм Преа Вихеар е присъден на Камбоджа, е камък за препъване за тайландските националисти и се използва в вътрешната политика. Миналата година правителството на тайландския премиер Паетонгтарн Шинатватра беше атакувано на националистическа основа за предложението си да възобнови преговорите с Камбоджа за демаркацията на морската територия, за която се смята, че съдържа печеливши въглеводородни ресурси. През 2008 г. имаше няколко смъртоносни сблъсъка между камбоджанските и тайландските сили на нос Преа Вихеар, където се намира 1000-годишен храм, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство същата година.
В сряда Европейската комисия /ЕК/ и Европейската централна банка /ЕЦБ/ публикуваха конвергентните доклади, в които дават положителна оценка за напредъка на България по пътя към членство в еврозоната.
И в двата документа се посочва изрично, че страната ни изпълнява всички критерии. До момента спънката за нас беше инфлацията, но и този проблем вече е преодолян и с показатели от 2.7% България крачи уверено към приемането на единната европейска валута. Това ще се случи на 1 януари 2026 година.
С тази положителна оценка на ЕК и ЕЦБ България ще стане след няколко месеца 21-ата страна членка на еврозоната. Държавата ни е в чакалнята на еврозоната още от 2020 година. В докладите се подчертава необходимостта от провеждането на политики, които да са ориентирани към макроикономическата стабилност, както и провеждането на още структурни реформи.
Илон Мъск разкритикува подписания от президента на САЩ Доналд Тръмп Закон за данъците и разходите, описвайки го като „отвратителна мерзост“, което задълбочи разрива между двамата съюзници, съобщава „BBC“. Бюджетът, който включва данъчни облекчения за трилиони долари и повече разходи за отбрана, като същевременно позволява на американското правителство да вземе повече пари назаем, беше приет от Камарата на представителите миналия месец.
„Срам за онези, които са гласували за него“, каза Мъск в публикация в X за законодателния стълб на програмата на Тръмп за втория му мандат.
Технологичният милиардер напусна администрацията внезапно миналата седмица, след като 129 дни работи за намаляване на разходите с екипа си в институция, известна като Doge. Коментарите бележат първото му публично несъгласие с Тръмп, откакто напусна правителството, след като преди това нарече плана „разочароващ“. Престоят на родения в Южна Африка технологичен милиардер в администрацията на Тръмп приключи на 31 май, въпреки че Тръмп заяви, че „той винаги ще бъде с нас и ще ни помага“.
В настоящия си вид законопроектът, който Тръмп нарича „голям и красив законопроект“, се очаква да увеличи бюджетния дефицит – разликата между разходите на правителството и приходите, които получава – с около 600 млрд. долара (444 млрд. лири) през следващата фискална година. В поредица от публикации в X във вторник Мъск заяви, че „скандалният, пълен с разходи за местни проекти“ законопроект за разходите „ще увеличи значително и без това гигантския бюджетен дефицит до 2,5 трилиона долара (!!!) и ще натовари американските граждани с непосилно неустойчиви дългове“.
В американската политика „свинско“ се отнася до разходите за проекти в избирателните райони на законодателите. Мъск, който по-рано обеща да финансира предизборни кампании срещу всеки републиканец, гласуващ против програмата на Тръмп, добави политическо предупреждение в друга публикация.
„През ноември следващата година ще уволим всички политици, които са предали американския народ“, написа той.
Попитана за коментарите на Мъск скоро след първата публикация, прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит заяви, че „президентът вече знае каква е позицията на Илон Мъск по този законопроект“. Тя добави:
„Това е един голям, прекрасен законопроект. И той се придържа към него.“
Законодателството също така обещава да удължи скоро изтичащите данъчни облекчения, приети по време на първото управление на Тръмп през 2017 г., както и приток на средства за разходи за отбрана и за финансиране на масовите депортации на имигранти без документи от администрацията.
Към разочарование на фискалните консерватори, то ще вдигне лимита на сумата, която правителството може да заеме, известна като таван на дълга, до 4 трилиона долара. Коментарите на Мъск отразяват по-широките напрежения сред републиканците по отношение на плана, който срещна силна опозиция от различни крила на партията, докато преминаваше през Камарата на представителите.
Сенатът вече го разгледа и вече се появяват различия в тази камара, която също е контролирана с малка преднина от републиканците. Сенаторът от Кентъки Ранд Пол заяви през последните няколко дни, че няма да подкрепи законопроекта, ако той повиши тавана на дълга.
„Републиканската партия ще поеме дълговете, след като гласува за това“, заяви той пред CBS News, американският партньор на BBC, през уикенда.
Тръмп отговори на Пол с поредица от публикации в социалните медии, в които го обвинява, че „разбира много малко от законопроекта“ и казва, че „хората от Кентъки не го понасят“.
„Идеите му са направо налудничави“, написа Тръмп.
Републиканските законодатели отхвърлиха коментарите на Мъск, като лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн заяви пред репортери, че партията планира да „продължи с пълна скорост“, въпреки „различията в мненията“.
„Имаме програма, за която всички агитираха, най-вече президентът“, каза той.
Майк Джонсън – републиканският председател, който прокара законопроекта в Камарата на представителите – заяви пред репортери в Капитол Хил, че неговият приятел Илон греши ужасно.
„Това е много важен първи старт. Илон не го разбира“, каза Джонсън.
Джонсън заяви, че в понеделник е провел 20-минутен телефонен разговор с магната относно законопроекта, добавяйки, че постепенното премахване на данъчните облекчения за електромобили може да „окаже влияние“ върху Tesla, фирмата на Мъск.
„Съжалявам за това“, каза Джонсън, изразявайки изненада, че Мъск е критикувал законопроекта въпреки разговора им. Той добави:
„Просто дълбоко съжалявам, че е допуснал тази грешка.“
Сред въпросите, които разстроиха Мъск, е контролът на въздушното движение във Федералната авиационна администрация (FAA), според Axios. Мъск се надяваше, че той ще се управлява от неговата сателитна система Starlink, но му беше отказано поради проблеми, свързани с технологията и появата на конфликт на интереси, съобщи политическото издание. Някои демократи приветстваха коментарите на Мъск, въпреки предишната си критика към него и работата на Doge.
„Дори Илон Мъск, който е бил част от целия процес и е един от приятелите на Тръмп, каза, че законопроектът е лош“, коментира лидерът на малцинството в Сената Чък Шумер. Той уточни:
„Можем да си представим колко лош е този законопроект.“
Тръмп и републиканците в Конгреса са определили краен срок 4 юли за приемането и подписването на закона. Мъск подкрепи Тръмп на изборите през ноември миналата година с дарения на стойност над 250 милиона долара. За да се помири с хардлайнерите по отношение на разходите, Тръмп също така иска от Конгреса да приеме план, който ще намали текущите разходи с 9,4 милиарда долара, цифра, изведена от работата на Doge. Това ще доведе до значително намаляване на финансирането за чуждестранна помощ, Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и за радио- и телевизионните оператори NPR и PBS.
Руската опозиция в изгнание води тихи преговори с украински официални лица. Това заяви в четвъртък пред „POLITICO“ руско-британският журналист, носител на Пулицър, който е и водещ критик на Кремъл, Владимир Кара-Мурза. Макар че както украинската, така и руската опозиция са яростни противници на руския президент Владимир Путин, те до голяма степен са избягвали да работят заедно. Киев се отнася с недоверие към движението, опасявайки се, че то все още поддържа имперски възгледи за Украйна и инвазията на Кремъл, включително анексирането на Крим през 2014 г.
Но Кара-Мурза, бивш политически затворник, който беше освободен от сибирски затвор при размяна на затворници миналата година, заяви пред „POLITICO“, че в момента зад кулисите се води диалог.
„Дискусиите с украински официални лица не са публични“, подчерта той.
„Бихме искали да го отнесем на най-високо ниво“, добави той, като явно се позоваваше на украинския президент Володимир Зеленски.
Кара-Мурза направи тези коментари, след като се обърна към членовете на Европейския парламент в Брюксел в четвъртък заедно с Юлия Навални, вдовицата на бившия руски опозиционен лидер Алексей Навални, който почина в арктически затвор миналата година. Екипът на Навални твърди, че той е бил убит по заповед на Путин. Иля Яшин, друг руски опозиционен политик, който участва в дискусията в Брюксел в четвъртък, заяви, че ЕС може да посредничи между демократичното движение в Русия и правителството на Украйна.
„Искаме да започнем този диалог с Украйна“, отбеляза Яшин, твърдейки, че Зеленски е изразил готовност да разговаря с тях. Яшин даде да се разбере:
„Ние не сме врагове на Украйна … и искаме да подкрепим нейната независимост.“
„POLITICO“ се свърза с украинското външно министерство за коментар. Различията между украинците и руската опозиция се дължат до голяма степен на отговорността за войната. Мнозина в Украйна считат руския народ за отговорен за агресията на Москва, докато дисидентите се опитват да наложат тезата, че това е войната на Путин, в която обикновените руснаци са жертви колкото и украинците.
Украинската първа дама Олена Зеленска е отказала покана за речта на бившия президент на САЩ Джо Байдън за състоянието на съюза миналата година, за да не седи до Навалная, която също е била поканена и е отказала, според Washington Post.
Кара-Мурза също беше замесен в скандал през април, когато по време на изслушване във френския Сенат заяви, че за неруските войници е по-лесно да убиват украинци поради разликите в културата и езика. Коментарите му, че „ние сме еднакви… почти един и същ език, една и съща религия, векове наред обща история“, бяха посрещнати с гняв от украинците и гражданите на бившите съветски републики, които го обвиниха в расизъм и империализъм. По-късно Кара-Мурза заяви, че думите му са били извадени от контекста, като поясни, че е отразявал разговор със свой колега.
В петък стана ясно, че Европейската комисия ще предложи нов всеобхватен закон за управление на океаните в Европа, в изненадващо съобщение, което е широко по обхват, но бедно на подробности и отваря пътя за години на лобиране по въпроса как да се третират морските ресурси на ЕС, информира „POLITICO“.
По-ранен проект на Европейския океански пакт, получен от медията, не споменаваше Океанския закон, а съобщението за конкретно законодателство изненада много групи. Законът за океаните, обявен в четвъртък от еврокомисаря по океаните Костас Кадис, ще актуализира Директивата за морско пространствено планиране, която регулира икономическото използване на водите на ЕС. Новият закон ще бъде въведен до 2027 г.
Кадис обаче заяви, че новият закон ще надхвърли обхвата на Директивата за морското пространствено планиране, като ще предостави рамка за изпълнение на широкообхватните цели на новия Европейски океански пакт, който е политическо обещание на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за втория ѝ мандат. Тези цели включват намаляване на бюрокрацията, насърчаване на устойчивото аквакултури и риболов, стимулиране на океанския туризъм, укрепване на морската отбрана и инвестиции в океанските науки. В четвъртък Кадис изтъква:
„Законът за океаните ще гарантира, че съществуващите цели, свързани с океаните, са идентифицируеми под един покрив и ще улесни тяхното съгласувано и ефективно изпълнение, като в същото време ще намали административната тежест.“
Но обявлението беше бедно на подробности, което отвори пътя за множество политически спорове между групите с екологични и търговски интереси.
Какво знаем
Обещаният Закон за океаните, включен в по-широкия Океански пакт, публикуван в четвъртък, ще укрепи морското пространствено планиране чрез „подобрена междусекторна координация на национално ниво“ и по-организиран подход към управлението на морските басейни, заяви Комисията. Документът също така ще предостави „единна рамка“ за подпомагане на прилагането на Европейския океански пакт, като същевременно ще намали административната тежест, включително чрез намаляване на задълженията за отчитане на страните от ЕС.
Европейският океански пакт не обещава нови, конкретни мерки за определяне на нови морски защитени зони или подобряване на тяхното управление, а се ангажира да работи за ефективното прилагане и изпълнение на съществуващото законодателство на ЕС. Същото важи и за дънното тралене в морските защитени зони, спорната практика на влачене на тежки рибарски мрежи по морското дъно, за да се събират риби, които живеят на или близо до морското дъно.
В приложение към него се повтаря „амбициозната цел“ за постепенно премахване на дънния трал в морските защитени зони до 2030 г., обявена по-рано в Плана за действие на ЕС за морската среда от 2023 г. Проектът на плана включва и раздел за защита на океаните и критичната инфраструктура, както и раздели за международното управление на океаните и за защита на крайбрежните общности от последиците от изменението на климата. Документът подсказва появата на нова стратегия на ЕС за развитие и устойчивост на крайбрежните общности до 2026 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
Тунис, България или Испания? Топ 3 дестинации за семейна почивка с All inclusive
