В понеделник Великобритания обяви драстична промяна в имиграционната си система, която ще сложи край на възможността търсещите убежище да получават право на вечен престой в страната. Новата реформа, определяна като най-голямата в политиката за предоставяне на убежище, се очаква да засегне и хиляди украински граждани, намерили подслон на Острова след началото на войната.
Най-голямата промяна е, че вместо след 5-годишен престой, търсещите убежище ще могат да получат постоянен статут едва след като са пребивавали в страната 20 години. Настоящата система позволяваше след 5 години престой да се кандидатства за постоянно жителство. Освен това, на всеки 2 години и 6 месеца статутът на бежанците ще бъде преразглеждан. Властите ще правят проверка дали страната, от която идват, е станала безопасна. Ако се установи, че условията в родината им са се подобрили, те ще бъдат връщани обратно.
Реформата ще засегне всички търсещи убежище, включително и около 200 000 украински граждани, които Великобритания прие след началото на войната, започната от Русия. Въпреки че мярката не е насочена специално към тях, те също ще подлежат на периодични проверки, и ако се прецени, че в техния регион вече не се водят военни действия, могат да бъдат върнати в Украйна. Промените идват на фона на рекорден брой молби за убежище – 111 000 само за последната година, което е ръст от 17%. Близо 50 000 души в момента се намират в несигурно положение, очаквайки решение по молбите си.
Посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Париж на 17 ноември 2025 г. доведе до подписването на важно споразумение с френския му колега Еманюел Макрон. Двамата лидери подписаха писмо за намерение, което предвижда Киев да придобие до 100 изтребителя „Рафал“ и друго модерно оборудване за противовъздушна отбрана от френски компании. Срещата се проведе в авиобаза край френската столица.
В подкрепа на Украйна в борбата ѝ срещу руската инвазия, споразумението очертава рамката за възможни бъдещи договори. Те включват закупуването на 100 изтребителя „Рафал“ с принадлежащото им въоръжение, ново поколение противовъздушна система SAMP-T, която е в процес на разработка, както и радарни системи и дронове. От френското президентство уточняват, че писмото за намерение не е окончателен договор за покупко-продажба, като се очаква сделката да бъде реализирана „в рамките на около 10 години“.
В същото време Макрон обяви, че френският производител на влакове „Алстом” е подписал договор на стойност 475 милиона евро за доставка на локомотиви за Киев. Френският държавен глава каза, че евросъюзът ще продължи да осигурява стабилна финансова подкрепа в дългосрочен план за Украйна и това е силен сигнал към Русия, че европейците няма да се уморят.
Сериозен срив с Cloudflare във вторник доведе до блокиране на достъпа до множество сайтове и онлайн платформи, включително Искра.бг и институционални страници в България. Проблемът беше усетен на глобално ниво и предизвика затруднения за потребителите.
Хиляди потребители по света и у нас получаваха съобщение за „вътрешна грешка на сървъра в мрежата на Cloudflare“ и съвет да „опитат отново след няколко минути“. Докато сривът се разширяваше, недостъпни ставаха сайтове, разчитащи на услугите на компанията.
Cloudflare е един от ключовите – и обикновено невидими – стълбове на интернет инфраструктурата. Тя осигурява защита срещу кибератаки; поддръжка при висок трафик; услуги за мрежово ускоряване. Затова много на пръв поглед несвързани сайтове пострадаха едновременно — подобно на срива в Amazon Web Services миналия месец, отбелязва „Independent“.
„Cloudflare е наясно с проблема и го разследва, като той потенциално засяга множество клиенти. Повече подробности ще бъдат предоставени, когато стане налична допълнителна информация.“
Сривът показа колко уязвими могат да бъдат дори най-големите инфраструктурни компании, когато възникне технически проблем. Докато Cloudflare работи по отстраняването на повредата, милиони сайтове продължават да усещат последствията.
В сряда стана ясно, че САЩ са поискали от президента на Украйна Володимир Зеленски да приеме изготвена от САЩ рамка за прекратяване на войната с Русия. Агенция „Ройтерс“ се позовава на двама души, запознати с въпроса, като твърди, че Вашингтон настоява Киев да се откаже от територии и част от оръжията, както и да съкрати армията си наполовина.
Според други източници, планът дори изисква руският да бъде признат за официален държавен език в Украйна и местната филиал на Руската православна църква да получи официален статут. Така планът на практика се покрива почти изцяло с руските максималистични искания – заграбване на Донецк и Луганск, обезкръвяване на украинската армия и признаване на руския език и влиянието на Московкката патриаршия.
На този фон предният ден Axios съобщи, че Белият дом и Москва тайно работят по предложение за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. По данни на американски и руски официални лица специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и руският пратеник Кирил Дмитриев, който е изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции, са обсъдили подробно 28-точков мирен план, казва анонимен американски представител.
От началото на втория мандат на Доналд Тръмп като президент САЩ действат в Латинска Америка с динамика, невиждана от половин век, написа Handelsblatt в четвъртък. Вашингтон изгради мащабно военно присъствие в Карибите.В целия регион американският президент подкрепя лидери, които споделят неговите политически възгледи, и в замяна осигурява привилегирован достъп до чужди пазари за американски корпорации.
Показателен е примерът с Аржентина – третата по големина икономика в Латинска Америка след Бразилия и Мексико. Тръмп подписа двустранно споразумение за свободна търговия с Буенос Айрес, след като Вашингтон подкрепи правителството на Хавиер Милей с 40 милиарда долара заеми. Така САЩ получават по-широк достъп до аржентинския пазар за индустриални стоки, а американският пазар се отваря за аржентински селскостопански продукти. Тази промяна създава нова конкурентна среда за европейската индустрия. Компаниите на континента едва започват да реагират на бързото настъпление на китайските си конкуренти, но сега рискуват да попаднат под кръстосания огън между две суперсили, пише „Actualno.com“.
Икономическите интереси не са единственото, което движи Тръмп: новите търговски преговори прокарват и американски стандарти – от патентното право и регулациите за сигурност до обмена на големи масиви данни. Достъпът до редкоземни елементи и важни руди ще бъде гарантиран, а технологичните гиганти ще бъдат защитени от потенциални данъци. Накратко, САЩ целят бързо да възстановят стратегическата си позиция в Латинска Америка и да ограничат китайското влияние.
За постигането на тази цел Тръмп търси съюзници сред държавни глави със сходни политически интереси – като Милей в Аржентина, Найиб Букеле в Салвадор и Даниел Нобоа в Еквадор. А с оглед на ясно изразеното изместване надясно в латиноамериканската политика, нови партньори няма да липсват. Освен това Тръмп показа в Аржентина, че може да бъде надежден съюзник, когато партньорът му е под натиск. Без милиардните кредити Милей вероятно щеше да загуби междинните избори с голяма разлика. Всичко това е тревожен сигнал за Европа.
В петък украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да работи със САЩ по „тяхната визия“ за прекратяване на войната с Русия. Според широко разпространения план, Киев ще отстъпи значителни райони от Донецката област в Източна Украйна, които все още контролира, ще намали числеността на армията си и ще се ангажира да не се присъединява към НАТО – предложения, които преди това е отхвърлял.
Белият дом отхвърли твърденията, че Украйна не е участвала в изготвянето на плана, които се появиха след срещи между специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и руския му колега Кирил Дмитриев. Разпоредбите в проектоплана изглеждат силно насочени към Москва – и получиха внимателно дипломатичен отговор от Киев.
Проектът на плана „Виткоф-Дмитриев“ се появи, когато Русия претендира за малки териториални придобивки в Източна Украйна, а Зеленски се сблъска с вътрешна криза, замесваща висши служители в корупционен скандал за 100 милиона долара (76 милиона британски лири). Във вечерното си обръщение украинският лидер заяви, че американски военни представители в Киев са „представили своите предложения, точките от план за прекратяване на войната – тяхната визия“.
Киев и неговите европейски съюзници отдавна подкрепят идеята за „справедлив и траен“ мир, който би гарантирал, че Русия няма да завземе повече Украйна. Москва вече анексира Кримския полуостров на Украйна, както и четири региона, които частично окупира, чрез настоящата пълномащабна инвазия.
Изтеклият проект предлага ограничаване на украинската армия до 600 000 души, като европейските изтребители ще бъдат разположени в съседна Полша. Киев ще получи „надеждни гаранции за сигурност“, въпреки че не се дават подробности. „Очаква се“, че Русия няма да нахлуе в съседите си и че НАТО няма да се разширява допълнително.
В проекта се предлага също така Русия да бъде „реинтегрирана в световната икономика“ чрез отмяна на санкциите и чрез покана към Русия да се присъедини отново към групата Г-7 на най-могъщите страни в света, превръщайки я отново в Г-8. САЩ даде срок на Украйна до 27 ноември да дадат отговор за предложения мирен план.
В петък руската петролна компания „Лукойл“ е разпуснала надзорния съвет на международното си подразделение Lukoil International GmbH в деня, в който са влезли в сила американските санкции срещу нейния петролен бизнес, съобщи „Dir.bg“.
От съвета са отстранени досегашните му членове – главният изпълнителен директор Сергей Кочкуров и висшите мениджъри Евгений Хавкин и Генадий Федотов. Ръководството на структурата преминава към управляващия директор Александър Матицин.
Решението, взето на 28 октомври, е публикувано в австрийския търговски регистър на 21 ноември, съобщава „Bloomberg“.
На 22 октомври САЩ наложиха санкции върху „Лукойл“ и „Роснефт“, които забраняват на американски компании и финансови институции да осъществяват сделки с тях, както и предвиждат риск от вторични санкции за чуждестранни фирми, работещи с двете компании.
На 14 ноември „Лукойл“ обяви, че води разговори за продажба на международните си активи с няколко потенциални купувачи. По-късно стана ясно, че интерес проявяват Exxon Mobil, Abu Dhabi National Oil Company /ADNOC/, Chevron и американският фонд Carlyle, а днес към тях се присъединява и конгломератът IHC от Абу Даби. Компанията разполага с отсрочка от Вашингтон до 13 декември, за да финализира продажбата.
Паралелно с това румънският премиер Илие Боложан обяви, че през декември ще реши дали да активира механизъм за възможно държавно поемане на контрола върху бензиностанциите на „Лукойл“ в страната, съобщава „Ройтерс“.
Санкциите върху 320-те румънски бензиностанции на компанията ще влязат в сила на 13 декември, припомня агенцията, цитирана от „БТА“. Освен мрежата от бензиностанции, румънските активи на „Лукойл“ включват и рафинерията „Петротел“ в Плоещ, която към момента не функционира заради ремонт.
Санкциите върху рафинерията вече са активни от днес. Румънското правителство заявява, че не възнамерява да иска отлагане на мерките и че ще търси бърза продажба на активите.
Присъединете се към нашия Телеграм
Може ли дизеловият двигател да оцелее след последните изисквания за емисии в САЩ?
