В понеделник САЩ и Китай се договориха за 90-дневна пауза за митата. Информацията е била потвърдена от американския финансов министър Скот Бесент.
През изминалите почивни дни делегации от Китай и САЩ са водили активни преговори, домакин на които е била Швейцария. Според предварителната информация, митата ще бъдат намалени със 115%, което означава, че китайският внос за Америка ще се облага с мита от 30 на сто, а американският за Китай – с 10 на сто.
И китайската, и американската страна определиха разговорите като продуктивни и откровени, а веднага след новината за тримесечната пауза борсовите индекси и цените на петрола се увеличиха.
осланиците на ЕС се споразумяха за нови санкции срещу Русия, включително за близо 200 кораба, които са част от т.нар. флот в сянка, съобщава „Politico“.
Одобрението на 17-ия пакет от санкции в сряда дойде в момент, когато европейските лидери засилват натиска върху руския лидер Владимир Путин да седне на масата за преговори и да сложи край на войната в Украйна, която той започна през февруари 2022 г.
Очаква се министрите на отбраната и външните работи да дадат окончателното си одобрение на 20 май. Две държави от ЕС ще трябва да поискат одобрение от националните си парламенти, заяви дипломат от ЕС. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства одобрението на посланиците в публикация на X, като заяви:
„Тази война трябва да приключи. Ще продължим да оказваме силен натиск върху Кремъл.“
Макар че пакетът не беше спорен, тъй като включваше само няколко икономически мерки, няколко държави членки успешно настояваха за добавяне на повече кораби на сенчестия флот от първоначално предложените.
ЕС също така ще забрани на своите компании да правят бизнес с около 30 субекта, които заобикалят санкциите чрез трети държави. А 75 физически лица и компании бяха включени в списъка заради участието им във военната машина на Русия.
И накрая, блокът разширява и правните си възможности за насочване към кораби, които унищожават подводна инфраструктура, пропагандни канали и финансови поддръжници на руската война срещу Украйна.
Новият германски канцлер Фридрих Мерц предложи да се добави натиск за санкции, ако Кремъл продължи да атакува Украйна след предложеното от понеделник прекратяване на огъня. Той предложи да се конфискуват замразени руски активи. Ето какво заяви пред „POLITICO“ дипломат от ЕС:
„В склада има много идеи от предишните кръгове.“
И добави:
„Ако искате да окажете реално въздействие, енергетиката и банките биха били логични, но и трудни заради Унгария.“
Успоредно с това ЕС работи и по предложения за прекратяване на вноса на изкопаеми горива от Русия в рамките на пътната карта RePowerEU. Очаква се до юни да бъдат приети нови закони под тази шапка.
Руски изтребител Су-35 наруши естонското въздушно пространство вечерта на 13 май, летейки без полетен план, с изключени транспондери и без радиовръзка. Нарушението – продължило по-малко от минута – е станало над полуостров Джуминда във Финския залив по време на учението „Таралеж“ – най-голямото годишно военно учение на Естония, в което участват над 16 000 войници на НАТО, предава „Aviation24“.
Португалски изтребители F-16, разположени в рамките на мисията на НАТО за въздушно патрулиране на Балтийско море, извършиха разузнавателен полет в отговор. Министерството на външните работи на Естония призова временно управляващия съветник на Русия и отправи официален дипломатически протест.
Министърът на външните работи в страната Маргус Цахкна осъди нахлуването като „неприемливо по никакъв начин“. Макар и рядко срещано през последните години, подобни нарушения на въздушното пространство от руски самолети са били чести между 2014 и 2023 г., често включващи полети с транспондери близо до естонските граници.
Бившият командир на EDF генерал Мартин Херем вече е отбелязвал, че подобни действия често отразяват руска дезорганизация, а не умишлена хибридна война, описвайки ги като „бравада и мачо позиране“.
На 14 май мощна слънчева буря от клас X2.7, излъчена от слънчевото петно AR4087, предизвика прекъсвания на електрозахранването и радиосигналите в Европа, Азия и Близкия изток. Това събитие, класифицирано като R3 по скалата на NOAA, доведе до временно изключване на комуникационни системи и повиши тревогата за възможни бъдещи слънчеви бури.
Министър-председателят на Перу Густаво Адриансен подаде оставка часове преди да бъде изправен пред вот на недоверие в Конгреса, съобщава „BBC“. Членовете на перуанския Конгрес призоваха за вот на недоверие след неотдавнашното отвличане и убийство на 13 работници в мините, което шокира страната.
Оставката на Адриансен е поредният удар по изпадналия в затруднение президент Дина Болуарте, чийто рейтинг рязко спадна, тъй като престъпността в страната се повиши. Оставката на министър-председателя – третият, който служи при Болуарте –принуждава президента да смени целия си кабинет, което допълнително засилва политическите сътресения в Перу.
Съгласно конституцията на Перу всички министри трябва да се оттеглят, ако премиерът подаде оставка. Въпреки че президентът може да преназначи същите хора на постовете, от които са подали оставка, тя може да направи това едва след като бъде назначен нов министър-председател.
Разпадането на кабинета идва в и без това нестабилен момент в перуанската политика. Малко преди министър-председателят Адриансен да обяви оставката си, Болуарте пренареди съществуващия си кабинет, като обяви нови министри на финансите, вътрешните работи и транспорта. Сега и тримата ще трябва да се оттеглят само няколко часа след като положиха клетва пред президента.
И без това ниският рейтинг на одобрение на президента Болуарте, която положи клетва, когато предишният президент Педро Кастийо беше подложен на импийчмънт, спадна още повече, тъй като перуанците стават все по-нетърпеливи от това, което според тях тя не успява да се справи с престъпността.
През последните месеци стотици хора излязоха по улиците в знак на протест срещу нарастващия проблем с изнудването, тъй като бандите все по-често изискват плащания дори от най-малките фирми, включително от транспортните работници.
Облечени в бяло, те поискаха „незабавен отговор за борба с изнудването и целенасочените убийства“.
Ръкопис, който някога е бил смятан за неофициално копие на Магна Харта, сега се смята за истинска версия и за „един от най-ценните документи в света“, твърдят британски учени, цитирани от „BBC“.
През 1946 г. Юридическият факултет на Харвард плаща за него 27,50 долара (тогава около 7 паунда) и в продължение на години той остава скрит в библиотеката му, а истинската му идентичност е неизвестна.
Двама професори по средновековна история обаче стигнаха до заключението, че това е изключително рядък и изгубен оригинал на Магна Харта от 1300 г., по времето на крал Едуард I, който може да струва милиони.
„Това е фантастично откритие“, заяви професор Дейвид Карпентър от Кралския колеж в Лондон, който започнал да я анализира, след като видял дигитализирани изображения на уебсайта на американския университет.
„Това е последната Магна Харта… [и] заслужава да бъде отбелязана не като обикновено копие, изцапано и избледняло, а като оригинал на един от най-значимите документи в световната конституционна история; крайъгълен камък на миналите, настоящите и тепърва извоюваните свободи.“
Той заяви, че е „абсолютно изумен“, че не само е открил тази автентична версия, но и че през годините никой не е знаел какво има и че тя е била продадена „за жълти стотинки“.
Според регистъра на постъпленията в библиотеката на Харвард документът, каталогизиран като HLS MS 172, е придобит през 1946 г. и е описан в аукционния каталог като „копие, направено през 1327 г… малко протрито и зацапано от влагата“.
Придобивната цена на ръкописа от 27,50 долара би била около 450 долара (339 паунда) през 2025 г. въз основа на инфлацията.
Магна Харта е харта, издадена за първи път от крал Джон през 1215 г., която гарантира свободите и правата на поданиците му и поставя короната под властта на закона.
Смятана за ключова стъпка в развитието на човешките права срещу деспотични владетели, тя оказва влияние върху изработването на конституции по целия свят.
Документът, който е бил разпространен в графствата на Англия, е бил преиздаван след 1215 г. от последователни крале до 1300 г., което означава, че „може да е имало 200 оригинала“, казва професор Никълъс Винсент от Университета на Източна Англия в Норич, който е помогнал на професор Карпентър да установи автентичността и произхода на документа от Харвард.
Днес са оцелели 25 от тези оригинали от различните издания между 1215 и 1300 г., повечето от които се намират в Обединеното кралство. Два от тях се съхраняват в Националния архив във Вашингтон, а един – в сградата на Парламента в Канбера, Австралия.
„Той е символ както на западната политическа традиция, така и на конституционното право“, отчита проф. Винсент.
„Ако попитате някого кой е най-известният отделен документ в историята на света, той вероятно ще посочи Магна Харта.“
Професорите, които са прекарали една година в проучване на документа от Харвард, смятат, че той е от градчето Епълби, Кумбрия. Те смятат, че пътят от Епълби до Харвард е свързан с фамилията Лоутърс – земевладелец, който е дал документа на Томас Кларксън, водещ аболиционист през 80-те години на XIX век.
Имението на Кларксън преминава през редица наследници до семейство Мейнард, след което в края на 1945 г. AVM Форстър Мейнард го продава на търг в Сотбис.
Един лондонски книжар плаща 42 лири за документа, месеци преди Харвард да го купи за част от тази цена.
Що се отнася до стойността му днес, професор Винсент казва:
„Магна Харта от 1297 г., продадена на търг в Ню Йорк през 2007 г., достигна 21 млн. долара (около 10,5 млн. паунда по онова време), така че става дума за много голяма сума пари.“
Тъй като HLS MS 172 е силно избледнял на места, учените не са работили по оригинала, а по снимки, получени с помощта на ултравиолетова светлина и спектрално изображение.
Те откриват, че почеркът и размерите съответстват на тези на шестте известни досега оригинала от 1300 г. И също така направили подробна проверка на действителния текст. Тъй като формулировката на Магна Харта се е променяла през годините, думите и техният ред е трябвало да бъдат идентични с тези, открити в другите 1300 оригинала. Тя преминала тази проверка „с отличен успех“.
„Идентичността на текста е решаващото доказателство“, обяснява професор Карпентър.
Аманда Уотсън, заместник-декан по библиотечните услуги на Харвардския юридически факултет, поздравява учените за откритието им и казва, че това е пример за това какво се случва, когато колекциите са отворени за блестящи учени.
„Зад всяко научно откритие стои съществената работа на библиотекарите, които не само събират и съхраняват материали, но и създават пътища, които иначе биха останали скрити“, каза тя.
Професорите се надяват, че Магна Харта на Харвард скоро ще бъде показана на обществеността, за да може посланието и значението ѝ да станат по-широко известни.
Между 12 и 15 май 2025 г. в Истанбул се проведоха първите директни мирни преговори между Украйна и Русия от март 2022 г. насам. Въпреки надеждите за напредък, срещата завърши без съществен резултат, като основна причина за това беше отказът на руския президент Владимир Путин да присъства лично.
Украинският президент Володимир Зеленски изпрати делегация, водена от министъра на отбраната Рустем Умеров, с предложение за незабавно 30-дневно примирие. Въпреки това, Русия изпрати делегация на по-ниско ниво, начело с помощника на президента Владимир Медински, което предизвика критики от страна на Зеленски, който определи руското участие като „декоративно“ и несериозно.
Преговорите бяха наблюдавани от международни посредници, включително държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на бившия президент Доналд Тръмп, Стив Уиткоф. Рубио изрази скептицизъм относно възможността за пробив без директна среща между Тръмп и Путин.
Русия заяви готовност за „възможни компромиси“, но не предостави конкретни предложения. Междувременно, западните съюзници на Украйна, включително ЕС и НАТО, призоваха за засилване на санкциите срещу Русия в случай на провал на преговорите.
Въпреки дипломатическите усилия, основните разногласия между Киев и Москва остават непреодолени, особено по въпросите за териториалната цялост на Украйна и бъдещето ѝ членство в НАТО. Липсата на ангажимент от страна на Путин и продължаващите военни действия подкопават надеждите за скорошно мирно споразумение.
Присъединете се към нашия Телеграм
Внимание шофьори! Ще отказват технически преглед на автомобил при неплатени глоби!
