През изминалата седмица политическата сцена в Тайланд бе разтърсена след изтичането на телефонен разговор между премиера Паетонгтарн Шинаватра и бившия лидер на Камбоджа Хун Сен, пише „Асошиейтед прес“. Това предизвика вълна от критики, дипломатическо напрежение и разпад на управляващата коалиция.
Скандалът избухна, след като Хун Сен публикува пълния 17-минутен запис от разговора във Facebook, обяснявайки, че целта е да избегне „погрешни тълкувания по официални въпроси“. В записа се чува как Паетонгтарн го нарича „чичо“ и нарича тайландския командир на границата „противник“ – реплика, която разгневи много националисти в страната.
„Това беше преговорна тактика“, заяви Паетонгтарн в извинение пред обществеността, подчертавайки, че целта ѝ е била „да допринесе за мира между двете страни“. Тя обаче добави, че повече няма да води частни разговори с Хун Сен:
„Сега е ясно, че единственото, което го интересува, е популярността му в страната“.
Министерството на външните работи на Тайланд изпрати протестна нота до посолството на Камбоджа, наричайки действията на Пном Пен „сериозно нарушение на доверието“.
Политическите последици не закъсняха. Основният коалиционен партньор – партията Бхумджайтай – напусна правителството, заявявайки, че разговорът „оказва влияние върху суверенитета, територията, интересите и армията на Тайланд“. Това остави управляващата коалиция с крехко мнозинство от 255 депутати в 500-местния парламент.
Опозиционният лидер Наттафонг Руенгпанявут призова за разпускане на парламента и нови избори, а десетки протестиращи се събраха пред правителствената сграда с призиви за оставка. Сенатори обсъждат възможността за импийчмънт.
Съществуват и опасения, че скандалът може да подтикне армията към намеса. Паетонгтарн е дъщеря на бившия премиер Таксин Шинаватра, свален с преврат през 2006 г., а и самата ѝ леля Йинглук беше отстранена от военните през 2014 г. Кралската тайландска армия излезе с изявление, в което призова обществото да запази вярата в „ангажимента ѝ към конституционната монархия и защитата на националния суверенитет по правен път“.
Почти две години след като обвинения в убийство на сикхски сепаратист доведоха до рязко влошаване на отношенията между Индия и Канада, двете страни обявиха възстановяване на дипломатическите си връзки, предава „Асошиейтед прес“. Това стана ясно след среща между премиера на Индия Нарендра Моди и новия канадски министър-председател Марк Карни по време на форума на Г-7 в Кананаскис, Алберта. В официално изявление на канадския премиер се казва:
„Лидерите се споразумяха да назначат нови върховни комисари с цел възстановяване на редовните услуги за гражданите и бизнеса в двете страни.“
Кризата започна през 2023 г., когато тогавашният премиер Джъстин Трюдо обяви, че разполага с достоверна информация за участие на индийски агенти в убийството на Хареп Сингх Ниджар – виден активист за независимостта на сикхите и член на движението „Калистан“, обявено за терористично в Индия. Ню Делхи отрече обвиненията, а последваха дипломатически санкции и експулсиране на служители от двете страни.
Сега обаче двете държави се стремят към диалог и партньорство. Индийското външно министерство подчерта необходимостта от „възстановяване на доверието чрез високопоставени ангажименти“. Междувременно стана ясно, че премиерът Моди е провел телефонен разговор с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, по време на който е отхвърлил предложението на Вашингтон за посредничество по въпроса за Кашмир. А външният министър Викрам Мисри заяви:
„Индия никога не е приемала посредничество на трета страна по въпроса за Кашмир.“
Споразумението между Индия и Канада бележи важна стъпка към нормализацията на отношенията в сложен геополитически контекст и демонстрира възможността за дипломатически напредък въпреки напрежението от близкото минало.
Френската полиция е задържала 12 заподозрени, след като 145 души са съобщили, че са били убодени с игли по време на ежегодния уличен музикален фестивал в страната, съобщиха властите в неделя, цитирани от „The Guardian“.
Милиони хора излязоха по улиците на Франция в събота вечер за Fête de la Musique, като властите съобщиха за „безпрецедентни тълпи“ в Париж. Преди празненството в социалните медии се появиха призиви жените да бъдат набелязани като мишени по време на тържествата.
Министерството на вътрешните работи съобщи, че 145 жертви в цялата страна са съобщили, че са били убодени с игли. Парижката полиция разкри за 13 случая в столицата. Официалните лица не посочиха дали става дума за случаи на т.нар. „игли с наркотици“, като рохипнол или ГХБ, използвани от нападателите, за да объркат или да лишат жертвите от съзнание и да ги направят уязвими за сексуално насилие. Министерството отбелязва:
„Някои жертви бяха откарани в болница за токсикологични изследвания.“
Според прокурорите в Париж са започнати разследвания, след като трима души, включително 15-годишно момиче и 18-годишен мъж, са съобщили за идентични случки – били убодени с игли. И тримата споделили, че се чувстват зле.
В цяла Франция са арестувани 12 заподозрени, съобщи министерството на вътрешните работи. Сред тях са четирима души в югозападния град Ангулем. Те са заподозрени, че са нападнали около 50 жертви, съобщи полицейски източник. Освен тези заподозрени, по време на фестивала са задържани над 370 души по различни обвинения, включително близо 90 души в Париж.
Четиринадесет участници в празненствата са били сериозно ранени. Сред тях е 17-годишен младеж, който е бил хоспитализиран, след като е бил намерен седнал на улицата с прободни рани в долната част на корема. Тринадесет членове на правоохранителните органи също са били ранени. Префектът на парижката полиция Лоран Нуньес заяви, че „не са били докладвани сериозни инциденти“.
След 12 дни на ескалация, ракетни удари и опасения за по-мащабен регионален конфликт, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 24 юни, че примирието между Израел и Иран е в сила, предава „CNN“. Новината беше публикувана директно в Truth Social със спешен апел:
„Примирието вече е в сила! Моля, не го нарушавайте!“
Въпреки това, часове след обявяването, подробностите около времето, условията и гаранциите за примирието остават неясни. Израел и Иран все още не са дали официални потвърждения, а атаките в региона не са напълно преустановени. През нощта ирански ракети удариха жилищна сграда в Беер Шева, убивайки най-малко трима души и ранявайки още шестима. Снимки от мястото показват мащабни разрушения и продължаващи спасителни действия.
Според военни анализатори от „CNN“, Израел е изпълнил ключови цели, включително удари по ирански ядрени съоръжения и системи за противовъздушна отбрана. Иран, от своя страна, се нуждае от време за прегрупиране и стратегическо преосмисляне, което предполага, че примирието би могло да се запази поне временно.
Медиите в Техеран и Тел Авив потвърдиха настъпването на „етап на изпълнение“ на примирието, макар и при различни интерпретации. Иранските източници акцентират, че примирието е „наложено на врага“, докато израелските медии поддържат резерви и липса на официална правителствена реакция.
Напрежението се отразява и на въздушния трафик. Катар, където се намира американската база Ал Удейд, временно затвори въздушното си пространство след иранския удар. По-късно Катар осъди атаката, но обяви, че ракетите са били успешно прихванати.
Докато светът следи с внимание, остава открит въпросът дали това примирие е реален шанс за деескалация или само кратка пауза преди нова вълна от насилие. Официалните дипломатически усилия продължават зад кулисите, но истинската устойчивост на мира предстои да бъде изпитана, заключва изданието.
Урсула фон дер Лайен е под политически натиск, пише „POLITICO“. Тя оттегли ключов законопроект срещу „зеленото измиване“ миналата седмица. Законът целеше да спре подвеждащи екологични твърдения на бизнеса. Той беше в последен етап на преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС. Отмяната му шокира институциите. Тя разклати и баланса между проевропейските групи в Парламента.
Социалистите (S&D) и либералите (Renew Europe) подкрепяха мандата на фон дер Лайен. Сега те остро критикуваха решението. Сигнализираха възможна политическа блокада. Те обвиняват Европейската народна партия (ЕНП), чийто представител е фон дер Лайен. Обвинението е за злоупотреба с власт. Според тях ЕНП се съгласява с крайната десница за краткосрочни политически цели.
Критиците предупреждават за тежки последици. Възможно е ново сближаване на ЕНП с десни и крайнодесни фракции. Това ще доведе до блокиране на нови закони. Особено засегнати ще са климатът, миграцията и селското стопанство. Ще има и саботиране на дългоочакваното опростяване на екологичните регулации.
Политическият контекст усложнява ситуацията. Център-лявото в ЕС губи позиции на национално ниво. Но то може да стане по-силна опозиция в Брюксел. Ако френският президент Еманюел Макрон не бъде преизбран, или испанската коалиция отслабне, това ще има ефект. Либералите и социалистите ще имат по-малко политически задължения. Това ще ги освободи да действат по-агресивно в Европейския парламент.
Въпреки това, някои анализатори смятат, че коалицията ще оцелее. Това е необходимост. Решения като приемането на седемгодишния бюджет на ЕС изискват широка подкрепа. Крайната десница не може да я осигури. Поддържането на сътрудничество между ЕНП, социалистите и либералите е жизненоважно.
В краткосрочен план фон дер Лайен може да опита да тушира напрежението. Тя може да преразгледа предложението за „зелено измиване“. Може да предложи и компромис за малкия бизнес. Но пукнатините в доверието вече са факт. Те могат да подкопаят стабилността на нейния политически мандат. ЕС се нуждае от последователност и единство повече от всякога.
Междувременно Тереза Рибера, вицепрезидент на Европейската комисия по климатичната политика, направи последен опит да спаси законодателството срещу „зеленото измиване“. Тя направи опит да окаже натиск върху комисаря по околната среда Джесика Росвал. Въпреки че постигна частичен напредък, бе твърде късно – Италия блокира преговорите, а ЕС се оттегли от процеса.
Разочарованието си Рибера изрази публично в социалните мрежи, като подчерта нуждата от защита на потребителското доверие. Макар говорител на Комисията да заяви, че институцията стои зад закона, напрежението между фракциите в Комисията – доминирана от ЕНП – и ангажирани социалистически комисари като Рибера разкрива дълбоките разломи в зелената политика на ЕС.
Пътят на Украйна към членство в НАТО остава „необратим“. Това заяви генералният секретар на алианса Марк Рюте по време на пресконференция преди срещата на върха на НАТО в Хага, предава „POLITICO“. Изказването му идва в момент на засилен натиск от администрацията на Доналд Тръмп срещу приемането на Украйна. В същото време демонстрира стабилна воля сред съюзниците да поддържат ангажимента си към Киев.
Въпреки отслабналата подкрепа от САЩ – най-големият индивидуален донор на военна помощ за Украйна – Рюте подчерта, че европейските и канадските съюзници ще осигурят над 35 милиарда евро допълнителна помощ за сигурност през следващата година. Той допълни, че НАТО е постигнало напредък по ангажимента за противовъздушна отбрана, но отбеляза, че нуждите на Украйна остават критични.
Шефът на алианса подчерта, че по време на срещата на върха ще бъде прието комюнике, включващо нова формулировка, която свързва ангажимента за увеличени военни разходи с директната подкрепа за Украйна. Очаква се формулировката да препотвърди решението от срещата на върха през 2024 г. във Вашингтон, когато страните членки се съгласиха за необратимото членство на Украйна.
Рюте заяви, че независимо от политическите промени във Вашингтон, НАТО остава обединен около подкрепата за Украйна. Според него Русия, с подкрепата на Иран, Северна Корея, Китай и Беларус, продължава да представлява най-голямата заплаха за алианса.
„Ние колективно трябва да се уверим, че Украйна разполага с необходимото, за да защитава своята територия“, каза Рюте и подчерта, че войната в Украйна продължава да е основният фокус на НАТО.
Срещата в Хага ще покаже доколко съюзниците могат да останат единни в отговор на нарастващите геополитически предизвикателства и колко устойчива е подкрепата за Украйна в условията на вътрешни и външни политически сътресения.
На този фон през изминалата седмица Москва засили въздушните атаки над украински цели, особено в районите около Харков и Николаев. Генералният щаб на Украйна предупреди, че Русия подготвя „решителна лятна офанзива“. Същевременно, САЩ и Германия обявиха нови военни пакети, включително ракети с далечен обсег и системи за противовъздушна отбрана Patriot. Ескалацията подчертава стратегическото затъване на конфликта, докато преговорите остават блокирани.
Нарастващите и разширяващи се горещи вълни стават все по-опасни, пише „CNN“. Те обхващат милиони от САЩ до Европа и носят ясни белези на човешкия отпечатък върху климата. Рекорди падат денем и нощем. Нощното затопляне е особено тревожно. То засилва рисковете за здравето, особено в градовете.
Учените свързват горещите вълни най-надеждно с климатичните промени. Те са причинени от изгарянето на изкопаеми горива.
„Всяка днешна гореща вълна е по-гореща без човешките действия“, казва климатологът Фреди Ото. Климатичните промени правят горещите вълни по-чести, по-интензивни и по-дълги. Те започват по-рано и свършват по-късно през топлите сезони.
При 1.2°C глобално затопляне, някои горещи вълни биха били невъзможни преди. Други са станали стотици пъти по-вероятни. Пример е горещата вълна във Великобритания този месец. Тя е 100 пъти по-вероятна днес. В САЩ горещите вълни са най-смъртоносните метеорологични явления. Сегашната вълна е опасна. Тя е първа за сезона, но носи летни условия. Очакват се температури над 37°C, а индексът на топлина може да достигне 43°C. Това прави опасно пребиваването на открито. Липсата на нощно охлаждане утежнява проблема. Без изгарянето на изкопаеми горива, горещите вълни биха били до 7°C по-хладни.
„Климатичните промени налагат огромна тежест върху обществата“, подчертава Ото. Водят до хиляди преждевременни смъртни случаи. Натоварват инфраструктурата и екосистемите. Причиняват загуби в селското стопанство и производителността.
Ото предупреждава: компютърните модели „силно подценяват“ тенденциите на екстремната жега. Бъдещите прогнози вероятно са подценени.
Майкъл Ман, изследовател на климата, също потвърждава това. Моделите трудно прогнозират горещи вълни. Неговото проучване показва увеличение на трайни „горещи куполи“. Те рядко са забелязвани от климатичните модели. Той изтъква:
„Моделите вероятно подценяват връзката между климатичните промени и екстремните летни метеорологични условия.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Хороскоп за 29 юни 2025 г.: Коя зодия ще изненада всички днес?
