От края на юни 2025 г. Турция и Гърция са изправени пред едни от най-тежките горски пожари в последните години. Пламъците, подхранени от изключително високи температури, суша и силни ветрове, обхванаха стотици декари земя в райони около Измир, Крит, Атина и Халкидики. Властите реагираха с масови евакуации, включване на армията и въздушна техника, но разрастването на огнените фронтове продължаваше дни наред.
В Турция най-засегнати се оказаха провинциите около Измир, където пламъци обхванаха Сеферихисар, Одемиш и Мендерес. Над 50 000 души бяха евакуирани, включително стотици туристи. Загинаха най-малко двама души – оператор на багер и възрастен жител, останал в дома си. Властите разследват версии за умишлен палеж, но основна причина остава изключителната гореща вълна, обхванала района с температури до 44 °C.
В съседна Гърция огнената стихия обхвана остров Крит, където над 1500 души бяха евакуирани в района на Иерапетра. Пожари пламнаха и около Атина и пристанището Рафика, като някои от засегнатите райони бяха труднодостъпни. Гръцките служби за реагиране включиха десетки екипи с хеликоптери и дронове, а в борбата с огъня се включиха и доброволци.
Според експерти от Световната метеорологична организация, ситуацията е директен резултат от задълбочаващите се климатични промени. Пролетта на 2025 г. беше втората най-гореща в историята на региона, което създаде идеални условия за бързо възпламеняване и разпространение на пожари. И в Турция, и в Гърция се водят политически дебати за засилване на мерките срещу изменението на климата и модернизация на противопожарните системи.
Трагичните събития от началото на юли са поредното предупреждение, че без устойчиви политики и по-добра подготовка, Средиземноморието ще се превърне в постоянна зона на горски бедствия. И макар пламъците да отшумят, горчивите поуки тепърва ще бъдат осмисляни от местните власти, гражданите и международната общност.
През юни Русия засили офанзивните си действия в източна Украйна – най-сериозният крайно интензивен период след ноември насам. През юни руските сили успяха да овладеят 556 кв. км територия, включително ключови позиции около Покровск и Костянтиновка, заплашващи логистичните маршрути към регион Днипропетровск. По данни на ISW от 2 юли Москва концентрира до 111 000 войници в района на Покровск, използвайки мобилни вериги и безпилотни средства.
Северно, в Сумска област, руските сили също увеличиха натиска. Още от началото на юни многотиражните атаки принудиха 56 000 жители да напуснат домовете си. В допълнение, на 30 юни руското министерство на отбраната одобри значително разширяване на техниката – повече мотоциклети, ATV-та и леки превозни средства за усилване на мобилността на настъпващите формирования.
Украинските сили не остават пасивни. В периода бе регистрирана операция „Паутината“ на 1 юни – масирана атака с дронове срещу руски авиационни бази в дълбочина до 2500 км, унищожавайки около 10 тежки бомбардировача. На 2 юли украински дрон разби индустриално съоръжение в Изхевск, убивайки 3 и ранявайки 35 души – удар по военните доставки на Русия.
Руските удари с ракети и дронове подкрепиха сушавия фронт. Централен Полтава бе ударен на 3 юли – загинаха 2 цивилни, ранените са 11, а нанесени щети на военна база и жилищна зона. Украинските власти призовават Запада за засилване на ПВО системите. В същото време САЩ временно спряха доставки на критични боеприпаси и ПВО ракети (напр. Patriot), което оказва негативно отражение върху отбраната.
На 2 юли Киев официално покани американския представител Кийт Келог, за да изрази сериозно недоволство от спирането на военна помощ. Белият дом нарече решението еднократна пауза, но от украинското ръководство го възприемат като опасен прецедент. Междувременно Русия използва случая да засили дипломатическия натиск, твърдейки, че Украйна губи съюзници, докато Москва държи теренни позиции.
Решението на Доналд Тръмп да съкрати по-голямата част от американското финансиране за хуманитарна помощ в чужбина може да доведе до над 14 милиона допълнителни смъртни случая до 2030 г. Това сочи проучване, публикувано в медицинското списание The Lancet и цитирано от „BBC“ на 1 юли. Една трета от хората, изложени на риск от преждевременна смърт, са деца, сочи докладът.
Американският държавен секретар Марко Рубио заяви през март, че администрацията ная Тръмп е отменила над 80% от всички програми на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Финансирането от USAID е предотвратило 91 милиона смъртни случая в развиващите се страни между 2001 и 2021 г. Давиде Расела, изследовател в Института за глобално здраве в Барселона и съавтор на доклада в The Lancet, уточнява:
„За много страни с ниски и средни доходи резултатният шок би бил сравним по мащаб с глобална пандемия или голям въоръжен конфликт.“
По думите му намаляването на финансирането рискува да спре рязко 20-годишния напредък в областта на здравеопазването сред уязвимите групи.
Докладът обхваща 133 държави
Докладът излиза в момент, когато десетки световни лидери се срещат в Севиля за конференция за помощ, организирана от ООН. Анализирайки данни от 133 държави, екипът от изследователи прогнозира, че съкращенията на помощта могат да доведат до над 14 милиона предотвратими смъртни случая до 2030 г. Този брой включва над 4,5 милиона деца на възраст под пет години – или около 700 000 детски смъртни случая годишно.
Администрацията на Тръмп отговори с обвинение към USAID, че подкрепя либерални проекти. Най-големият доставчик на хуманитарна помощ САЩ действат в повече от 60 страни. Те действат по стотици програми с възможност за още над 1000, според Рубио.
И все пак, според служители на ООН, ситуацията на място не се подобрява. Миналия месец служител на ООН заяви пред „BBC“, че стотици хиляди хора са изложен на мъчителен глад в бежанските лагери в Кения.
Повече от 40 души са загинали при израелски въздушен удар, който е поразил кафене близо до пристанището в град Газа, съобщава „CNN“, позовавайки се на информация от директора на най-голямата болница в района. Д-р Мохамед Абу Силмия, директор на болницата Ал-Шифа, заяви в съобщение в понеделник вечерта, че най-малко 41 души са загинали и 75 са ранени при удара.
Видеоклипове, локализирани от „CNN“, показват гъст дим, издигащ се от мястото на инцидента, както и широко разпространени щети по кафенето и околността. Те показват и тела, изнасяни на носилки. Израелските сили за отбрана заявиха, че инцидентът е „в процес на разследване“. В отговор на въпроси за удара, IDF заяви:
„По-рано днес (понеделник) IDF нанесе удари по няколко терористи от Хамас в северната част на ивицата Газа. Преди удара бяха предприети мерки за намаляване на риска от нараняване на цивилни лица чрез въздушно наблюдение.“
Кафене „Ал-Бака“ беше добре известно място за студенти, журналисти и дистанционни работници, тъй като предлагаше интернет и място за работа на брега на Средиземно море. Силмия заяви пред „CNN“, че „повечето от жертвите са жени и деца“, включително много студенти, които са били в кафенето, за да ползват интернет. Той също така каза, че болницата няма достатъчно легла в интензивното отделение и анестетици за лечение на жертвите. Броят на загиналите се увеличи в понеделник вечерта, след като някои хора починаха от раните си.
„Лекуваме ранените на пода в болницата, тъй като няма свободни стаи и легла“, добави директорът на болницата.
Сред загиналите е и независимият журналист Исмаил Абу Хатаб, според други журналисти на мястото на събитието. Контролираната от Хамас правителствена медийна служба съобщи, че с неговата смърт броят на журналистите, убити от израелските военни действия в Газа от октомври 2023 г. насам, достигна 228.
Израелските лидери са разделени преди срещата с Тръмп
Новината за удара идва, докато израелските лидери обсъждат как да продължат войната в Газа преди очакваната среща между премиера Бенямин Нетаняху и президента на САЩ Доналд Тръмп на 7 юли.
Тръмп открито настоява за край на войната в Газа, като в петък заяви, че примирие ще бъде договорено „в рамките на една седмица“.
Малката група от най-висшите правителствени служители на Израел включва министри от крайната десница като Итамар Бен Гвир и Безалел Смотрич, които и двамата силно се застъпиха за засилване на бомбардировките над Газа, и други служители като Арие Дери, които подкрепят всеобхватно споразумение за заложниците, което би довело до края на войната.
В неделя Нетаняху заяви, че след военните операции на Израел в Иран „се отвориха много възможности“, включително възможността да бъдат върнати останалите заложници, държани в Газа.
Доналд Тръмп заяви във вторник, че Израел е „приел необходимите условия“ за финализиране на примирие в Газа, предава „CNN“. Въпреки това не стана ясно дали Хамас ще приеме условията. В публикация в Truth social Тръмп написа, че катарците и египтяните ще го осъществят:
„Моите представители имаха дълга и продуктивна среща с израелците днес по въпроса за Газа.“
Той уточнява:
„Израел се съгласи с необходимите условия за финализиране на 60-дневното ПРИМИРИЕ, през което време ще работим с всички страни, за да сложим край на войната. Катарците и египтяните, които работиха много усилено, за да помогнат за установяването на мир, ще изпълнят това окончателно предложение. Надявам се, за доброто на Близкия изток, Хамас да приеме тази сделка, защото положението няма да се подобри – ТО САМО ЩЕ СЕ ВЛОШИ. Благодаря ви за вниманието към този въпрос!“
Катарски официални лица вече са представили на Хамас и Израел ново предложение за 60-дневно примирие. То подкрепя от администрацията на Тръмп. Предложението е финализирано след месеци на задкулисни усилия, водени от специалния пратеник на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф. То бе представено в същия ден, в който израелският министър по стратегическите въпроси Рон Дермер посети Вашингтон за срещи в Белия дом.
Новото предложение идва само няколко дни след примирието между Иран и Израел и месеци след отхвърленото първоначално искане на Хамас. Според новата версия за примирие ще бъдат освободени израелските заложници в замяна на палестински затворници. Белият дом не коментира подробностите по предложението, които бяха съобщени преди публикацията на Тръмп в Truth Social.
Тръмп трябва да се срещне в понеделник с израелския премиер Бенямин Нетаняху, който според „CNN“ обмисля дали да продължи с примирието или да засили атаките срещу Газа. Във вторник израелски военен представител заяви пред CNN, че Израел не е постигнал напълно всичките си военни цели. Освен това е станало по-трудно да се набележат ефективно остатъците от Хамас.
Тръмп се среща с нетаняху в Белия дом
Предстои Тръмп да се срещне с Нетаняху в Белия дом. Според американския президент израелският премиер ще се съгласи на новите условия.
„Той иска. Мога да ви кажа, че иска. Мисля, че следващата седмица ще постигнем споразумение.“
Но дори и с ново предложение на масата, постигането на споразумение за прекратяване на огъня остава голямо предизвикателство. Хамас отдавна настоява за постоянно прекратяване на огъня, така че не е ясно дали ще се съгласи на временно 60-дневно примирие. Хамас също така продължава да поддържа основното си искане, че войната трябва да приключи и че трябва да остане на власт. Израел няма да позволи това, заяви друг източник, запознат с въпроса. Все пак има някои признаци, че Хамас е готов да прояви известна снизходителност по отношение на твърдата си позиция.
Далай Лама, духовният лидер на тибетския будизъм, потвърди, че след смъртта му ще има наследник, съобщава „BBC“. Това стана ясно по време на тържествата по случай неговия 90-и рожден ден. В северната част на Индия, в Дхарамсала, се провеждат грандиозни празненства по повод юбилея му. Честванията започнаха още в понеделник – рождения ден на Далай Лама според тибетския лунен календар. Кадри от началото на седмицата показват стотици хора, събрали се да потърсят неговото благословение. Сред присъстващите беше и известният холивудски актьор и дългогодишен последовател Ричард Гиър.
Важният въпрос за наследника
Въпросът за наследника на Далай Лама е болезнен за тибетците поради това, което се случи с Панчен Лама, вторият по ранг лидер в тибетския будизъм след Далай Лама. Когато последният Панчен Лама почина през 1995 г., беше обявен негов наследник – Гедун Чоки Нима, шестгодишно момче от Тибет. Скоро след това обявление момчето изчезна от публичното пространство.
Китайските власти бяха обвинени, че са го отвлекли и държат в плен от 30 години. Пекин обаче твърди, че момчето – вече възрастен – е в безопасност и иска да бъде оставено на мира. Междувременно китайците назначиха свой наследник на Панчен Лама, но той не се ползва с широка признание сред тибетските будисти.
Естествено, сред тибетците възникна тревога за това какво ще се случи с всеки, който бъде назначен от Далай Лама за негов наследник. 40-годишният бизнесмен Цаян Гяцо, който е дошъл специално за тържествата в Дхарамсала, споделя:
„За повечето тибетци обявяването е голямо облекчение и момент на щастие. Аз съм благословен, че съм тук, за да бъда свидетел на рождения ден на Негово Светейшество.“
„Винаги съм вярвал, че прераждането ще дойде. Но след като чух това от Негово Светейшество, се чувствам щастлив.“
Кой е Далай Лама?
Роден като Лхамо Дондуп през 1935 г. в семейство на земеделци, настоящият 14-и подред Далай Лама (Танзин Гяцо) е бил едва на две години, когато е бил белязан като превъплъщение на своя предшественик. Като най-висшият лидер в тибетския будизъм, Далай Лама се счита за живото въплъщение на Авалокитешвара или Ченрезиг, покровител на Тибет.
Ролята на Далай Лама е древна – от поне 15-ти век насам е имало 14 Далай Лами. Тибетските будисти вярват, че когато Далай Лама умре, душата му се преражда в друг човек и се следва сложен процес за определяне на този наследник.
От 1642 г. Далай Лама е политически и духовен лидер на тибетците. Но това се променя с настоящия Далай Лама, който решава да прехвърли политическите си задължения на демократично избрано тибетско правителство в изгнание. Въпреки това той остава важна фигура, не само като духовен лидер, но и като жив символ на надеждата на тибетците в изгнание да си върнат един ден родината.
Ryanair съобщи, че е принудена да отмени 170 полета заради стачка на служители на компанията във Франция, предава Агенция „Ройтерс“. Решението затрудни пътуването на над 30 000 пътници поради планирана в четвъртък и в петък национална стачка на авиационните диспечери във Франция.
Затрудненията настъпи в началото на летните ваканции в Европа, един от най-натоварените периоди за пътувания през годината. Френската агенция за гражданска авиация DGAC в сряда поиска от няколко превозвачи да намалят полетите от летищата в Париж с 40% на 4 юли поради планираната стачка. В свое изявление днес от авиокомпанията потвърдиха:
„Освен отменените полети до/от Франция, тази стачка ще засегне и всички френски прелитания.“
Пътниците, прелитащи над френското въздушно пространство от Обединеното кралство до Гърция и от Испания до Ирландия, също бяха засегнати, уточни ирландският превозвач. Изпълнителният директор на Ryanair Майкъл О’Лиъри призова председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да предприеме спешни мерки за реформа на услугите на контрольорите на въздушното движение в Европейския съюз.
В четвъртък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен проведе среща с 13 от най-влиятелните индустриални лидери от Германия в момент на ключови решения за зелената икономика и търговията в ЕС, съобщава „POLTICO“.
Тези разговори са важни, тъй като Европейският съюз е изправен пред крайния срок за постигане на търговско примирие с президента на САЩ Доналд Тръмп, а германската индустрия настоява за гъвкавост в зелени регулации, за да запази конкурентоспособността си.
Германските индустриални лидери са известни със своето лесно достъпване до кабинета на Фон дер Лайен. Според Хендрик Вюст, министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия, председателят на Комисията е била внимателна и отзивчива към техните искания.
Теми като „прагматизъм“ и „гъвкавост“ доминираха в разговора, като германските лидери се стремят към запазване на конкурентоспособността, докато ЕС се насочва към постигане на климатична неутралност до 2040 година. Въпреки това, индустриалците подчертаха, че пътят към неутралността не трябва да е за сметка на индустриалната сила.
Търговските отношения ЕС-САЩ
Същевременно, търговските преговори със САЩ също бяха на дневен ред. Според Вюст, индустрията на Германия зависи от износа, което прави сделката със САЩ особено важна.
Представител на Европейската комисия заяви, че подобни срещи са част от редовните консултации с индустриални лидери, като темите на срещата обхващат енергетиката, конкурентоспособността и декарбонизацията. След срещата в Брюксел, Фон дер Лайен ще участва в икономически форум в Рим, за да се осигури баланс в отношенията с други европейски държави.
Присъединете се към нашия Телеграм
