Юбилейната 80-та сесия на Общото събрание на ООН се превърна в сцена на важни дипломатически изяви, напрежение между световни лидери и нови инициативи, бележещи глобалния дневен ред. От остри изказвания и технически инциденти, през задълбочени дискусии за мир, климат и международна сигурност, до символични прояви на лидерско съперничество – събитието от 22 до 26 септември 2025 г. остави силен отпечатък върху световната политика.
80-та сесия на Общото събрание на ООН
Юбилейната 80-та сесия на Общото събрание на ООН премина с подчертана динамика, интензивни дискусии и няколко неочаквани инцидента. След откриването на 22 септември с церемония и тематично обръщение за “Better together: 80 years and more for peace, development and human rights”, делегатите се включиха в серия от двустранни срещи, тематични панели и дебати в рамките на High-Level Week.
В хода на сесията внимание предизвикаха изказванията на множество лидери — сред тях американският президент Доналд Тръмп, който нарече ООН неефективна, критикува финансирането й и призова за незабавно прекратяване на огъня в Газа.
Технически гафове — като спиране на ескалатор и проблеми с телетекст — по време на неговото появяване бяха описани от самия Тръмп като саботаж и породиха разгорещени дискусии в медийното пространство.
Междувременно европейските представители, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, потвърдиха ангажимента на ЕС за мултилатерализъм, насочвайки усилия към климатични инициативи, устойчиво развитие и подкрепа за мир в Близкия изток.
Към края на периода (до 26 септември) се изостриха глобалните разделения по теми като конфликтите в Украйна и Газа, ролята на ООН и нуждата от реформи. Международната общност остана в напрежение — дали юбилеят ще донесе нов импулс за обновление, или ще подчертае уязвимостта на организацията пред дълбоките геополитически противоречия.
Стена срещу дронове
Европейският съюз е на път да въведе нова отбрана срещу нарастващата заплаха от безпилотни летателни апарати чрез план, наречен „стена срещу дронове“. Идеята, лансирана от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, предвижда съвместна европейска система за засичане, проследяване и унищожаване на вражески дронове, включваща радари, електронно заглушаване и сензорни мрежи.
На 26 септември се проведе видеоконферентна среща между министрите на отбраната на България, Полша, Румъния, балтийските държави и Финландия под ръководството на еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс. Участниците се договориха, че защитата срещу дронове трябва да се координира с НАТО, да се финансира централизирано от ЕС и да се основава на единна техническа рамка.
Предложеният „щит“ вече включва 10 държави-членки, сред които България, които ще формират първия кръг на сътрудничество. Отбранителните експерти обаче предупреждават, че ще е трудно да се мащабира системата – масовите дронови атаки могат да претоварят капацитета за реагиране и да изискват засилена автоматизация и изкуствен интелект, за да се разграничат вражеските апарати от граждански дронове.
Мемориалната служба в памет на Чарли Кърк
Мемориалната служба в памет на консервативния активист Чарли Кърк (Charlie Kirk) се проведе на 21 септември 2025 в State Farm Stadium, Глендейл, Аризона.
Събитието събра над 90 000 души, а съоръжението, чиято вместимост е около 63–73 хиляди, беше препълнено — част от гостите бяха пренасочени в съседна арена Desert Diamond Arena, която побира допълнителни около 20 000 души. Програмата включваше множество речи от видни консервативни фигури, музикални изпълнения с християнска тематика, молитви и възпоменателни елементи, съчетани с елементи на митинг.
Сред най-забележителните моменти беше речта на Президента Доналд Тръмп, който нарече Кърк „мъченик за американската свобода“ и обвини „радикалната левица“ за насилието. Съпругата на покойния, Ерика Кърк, направи емоционално обръщение, в което заяви, че прощава на човека, обвинен в убийството — мотивировка, обоснована с християнски принципи за прошка.
На 22 септември 2025 г., след участието си в юбилейната сесия на ООН в Ню Йорк, френският президент Еманюел Макрон се опита да се придвижи пеша към френското консулство, но беше спрян от полицейски кордон. Причината — улицата беше блокирана, за да позволи преминаването на президентския кортеж на Доналд Тръмп.
Докато чакаше, Макрон извади телефона си и на живо се обади на Тръмп, като в лек тон коментира: „Познай какво — аз чакам на улицата, защото всичко е блокирано за теб“.
Той се шегуваше, че ще „преговаря с теб“ относно преминаване на улицата, докато пътят остана затворен дори само за пешеходци.
След няколко минути улицата бе освободена, но не за автомобилите му — Макрон трябваше да продължи пеша за около 30 минути, заобиколен от охраната си, докато се придвижи до дипломатическото представителство. Това нетипично за държавен глава блокиране предизвика вълна от коментари в медиите за протокол, приоритети и символика на властта в контекста на глобално събитие.
Доналд Тръмп с остро изказване
На 23 септември 2025 г., в рамките на 80-та сесия на Общото събрание на ООН, Доналд Тръмп отправи едно от най-острите си изказвания по темата Украйна — той заяви, че Украйна може да върне всички окупирани от Русия територии, ако получи подкрепа от НАТО и Европейския съюз, и описa Русия като „paper tiger“ (буквално „хартиен тигър“). Според Тръмп Русия изпитва сериозни икономически проблеми и стратегическа слабост, които Украйна трябва да използва.
Кремъл и говорителят на руския президент Дмитрий Песков реагираха почти незабавно. Песков отхвърли израза „paper tiger“, описвайки Русия не като хартиен тигър, а като „истинска мечка“, която се намира в стабилна икономическа и военна позиция. Той каза също, че Москва остава решена да се занимава с „основните корени“ на конфликта и подчерта, че Русия не е отслабнала, въпреки санкциите и външния натиск.
Тези изявления повдигнаха въпроси — дали Тръмп наистина променя своята позиция по Украйна, или просто използва реторика, за да засили натиск над европейските съюзници да увеличат подкрепата си за Киев. Кремъл пък се опита да представи реакцията като логичен отбранителен отговор, с цел да защити своя образ и стратегически позиции в международните преговори.
Клаудия Кардинале почина
На 23 септември 2025 г. почина легендарната актриса Клаудия Кардинале на 87-годишна възраст в домa си в Немур, Франция, в присъствието на децата си, съобщи нейният агент Laurent Savry. Родена през 1938 г. в Тунис от сицилиански родители, Кардинале проби в киното след спечелване на конкурс за красота в Тунис през 1957 г., който ѝ отвори пътя към фестивала във Венеция и първите ѝ филмови роли.
Кариерите ѝ бяха белязани от роли в класически творби като “8½” на Федерико Фелини, “Леопардът” на Лучино Висконти, както и в спагети уестърна “Имало едно време на Запад”. Въпреки че имаше възможности в Холивуд (например участие в “The Pink Panther”), тя остава символ на европейското кино — със сила, чар и независим дух, показвайки, че може да носи както женственост, така и авторитет.
След смъртта ѝ множество личности изразиха възхищение и скръб — президентите на Франция и Италия, както и министърът на културата, говориха за нея като за „непреходна звезда“ и „неповторима личност в киното“. Кардинале оставя наследство от над 100 филма и образ на артист, който успя да съчетае красота с дълбочина и смелост пред изкуството.
Присъда за Никола Саркози
На 25 септември 2025 г. съд в Париж постанови, че бившият президент на Франция Никола Саркози е виновен по обвинението в престъпна конспирация (association de malfaiteurs) във връзка с финансови схеми за незаконно финансиране на президентската му кампания от Либия през 2007 г. Наказанието, което му бе наложено, включва 5 години лишаване от свобода, глоба от 100 000 евро и забрана да заема обществени длъжности за пет години.
Съдът прие изпълнението на присъдата да започне веднага, дори преди приключване на възможните обжалвания — т.нар. “provisional execution” (изпълнение на присъдата преди окончателно решение). Комбинирането на тежката мярка с възможността за обжалване предизвика бурни реакции в политическия спектър — част от опозицията и правни експерти я критикуват като потенциално застрашаваща независимостта на съдебната власт.
Освен Саркози, съдът осъди и няколко от негови приближени: Claude Guéant бе наказан с шест години затвор, макар че поради здравословни причини задържането му е отложено, а Brice Hortefeux получи присъда от две години. Този съдебен акт се разглежда като исторически — това е първият случай в съвременна Франция, когато президент е осъден да излежи реална ефективна присъда.
Присъединете се към нашия Телеграм
51% от българите избират почивка у нас, едва 10% – в чужбина
