Ново мощно изригване на вулкана Левотоби Лаки Лаки в Индонезия разтърси острова Флорес в понеделник, предава „Асошиейтед прес“. Изригването изпрати вулканична пепел на 18 километра в небето и предизвиквайки спешна преоценка на опасната зона.
Колоната от горещи газове и пепел, издигнала се на 11 мили (18 км) височина, е най-високата, регистрирана от голямото изригване през ноември 2024 г., при което загинаха девет души. Според данни от дронове, лава е изпълнила кратера, което подсказва за дълбоко движение на магма и предизвикани вулканични трусове. Мухамад Вафид, директор на Геоложката агенция на Индонезия, заяви:
„Изригване от такъв мащаб със сигурност носи по-голям потенциал за опасност, включително и за авиацията.“
След изригването от 18 юни агенцията повиши тревогата до най-високото ниво и разшири зоната за изключване до радиус от 7 километра. Засега няма съобщения за жертви при последното изригване, но властите обмислят нова евакуация и забрана на всякакви туристически дейности в района. Около 6500 души вече бяха евакуирани след началото на активността миналата година.
Планината Левотоби Лаки Лаки (1584 м) е част от вулканичен дует с планината Левотоби Перempuan в окръг Флорес Тимур. Изригването от понеделник се нарежда сред най-мощните в Индонезия след трагедията с вулкана Мерапи през 2010 г., когато загинаха 353 души, а над 350 000 бяха евакуирани от Ява.
Индонезия е част от т.нар. „Огнен пръстен“ – сеизмично активна зона около Тихия океан. Страната има над 120 активни вулкана и често е подложена на земетресения и изригвания. С население от над 280 милиона души, архипелагът живее с постоянното напрежение на природните стихии.
Централният район на Тексас преживя едно от най-смъртоносните наводнения в последните десетилетия. Според CNN, най-малко 82 души са загинали, а десетки са в неизвестност, след като проливни дъждове, еквивалентни на лятна норма за няколко часа, предизвикаха внезапно прииждане на река Гуадалупе. Същевременно семейство от 33 души от Остин оцеля по чудо, след като наводненията заляха River Inn Resort в Хънт, Тексас.
„Реката се покачи с над 6 метра за по-малко от час“, разказва Дейвид Фрай пред партньора на CNN – KPRC. Те се качили на покрива на хотела, когато бързата вода започнала да отнася коли и да наводнява стаите. Фрай добавя:
„Ако се бяхме забавили с 10 минути, нямаше да сме тук.“
В съседен район Диана Смит, заедно с двете си кучета, се е качила в каяк, след като водата отворила входната ѝ врата и отвлякла домашните ѝ любимци. Лагерът „Мистик“, популярен летен лагер за момичета, също е тежко засегнат. По информация на CNN, най-малко 10 момичета и един възпитател са в неизвестност. Част от лагеристите и собственикът Дик Ийстланд са потвърдени като загинали.
Според Федералната агенция за управление на извънредни ситуации (FEMA), лагерът е разположен в зона с 1% вероятност за наводнение на година – т.нар. „100-годишно събитие“. Но в условията на климатични промени подобни бедствия стават все по-чести и опустошителни.
„Природата не прави компромиси“, коментира климатолог от Тексаския университет пред „CNN“.
„Това, което се случва, вече не е изключение, а тенденция.“
Протестите в Белград продължиха и в понеделник. В много градове в страната бяха блокирани улици и кръстовища. Сръбската полиция за борба с безредиците бе заснета да арестува протестиращи студенти пред входа на Юридическия факултет в Белград още в сряда вечерта, съобщи „Balkan Insight“. Сцените, публикувани от самите студенти в Instagram, предизвикаха бурна реакция, тъй като помещенията на висшите учебни заведения в Сърбия по закон са „неприкосновени“.
Малко по-късно бе съобщено за нова полицейска акция – този път пред Факултета по машинно инженерство, където силите на реда навлезли на паркинга и блъскали студенти. Арестите идват на фона на мащабни блокади на пътища в Белград, Нови Сад, Ниш и други градове. Студентските протести, започнали още през ноември миналата година, отново се разгоряха след серия арести и полицейски действия. Основното искане – предсрочни избори и спиране на репресиите.
Министерството на вътрешните работи отрече полицията да е навлизала в сградата на Юридическия факултет, заявявайки, че действията са се ограничили до пространството отпред. Въпреки това, кадри и свидетелства показват насилие и присъствие на полицията на стъпалата на факултета – на границата на юридическата автономия. Общо 1297 души са били проверени, 79 арестувани. Сред тях – и петима гимназисти, от които поне четирима са непълнолетни. Съпругата на преподавателя Оливер Стойкович – професор Биляна Стойкович, също е сред задържаните. Студенти съобщиха, че сред пострадалите има и американска гражданка. ООН по правата на човека изрази безпокойство от събитията и призова сръбските власти да спазват правото на мирен протест и свобода на изразяване. Протестите продължават.
Конфликтът в ивицата Газа отново взе жертви, съобщава „Асошиейтед прес“. Петима израелски войници са загинали, а още 14 са ранени, след като експлозивни устройства избухнаха по време на операция в Бейт Ханун, в северната част на анклава. В същото време здравните власти в Газа съобщават за 18 палестински жертви при израелски въздушни удари, включително жени и деца.
Сблъсъците се случиха в момент, в който премиерът Бенямин Нетаняху бе на среща с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, за да обсъдят предложение за прекратяване на огъня. Въпреки липсата на напредък, насилието на терен засилва вътрешния и международен натиск за политическо решение.
Израелски представител по сигурността заяви, че бойци са открили огън по силите, които евакуирали пострадали, непосредствено след експлозията. Територията около Бейт Ханун е обект на многократни сблъсъци още от началото на конфликта през 2023 г. С новите жертви, броят на загиналите израелски войници достига 888. Според болницата „Насер“ в Хан Юнис, израелски ракети са поразили палатки с разселени хора, убивайки четирима души. При друг удар загива цяло семейство – майка, баща и две деца. В Нусейрат, в централна Газа, 10 души са убити, а 72 ранени при атака, за която израелската армия не е дала официален коментар.
Здравната система в Газа е на ръба. Палестинският Червен полумесец обяви затваряне на клиниката „Ал-Зайтун“ в Газа след обстрел, оставяйки хиляди без достъп до медицинска помощ и ваксини за деца. Американските представители настояват за 60-дневно прекратяване на боевете и частично освобождаване на заложници – от общо 50, 20 се считат за живи. Хамас изразява готовност за размяна, при условие на пълно изтегляне на Израел от Газа. Нетаняху обаче настоява, че войната ще приключи само при капитулация и разоръжаване на Хамас.
Междувременно „The Guardian“ съобщи, че израелският министър на отбраната Израел Кац е наредил да се създаде „хуманитарен град“ върху руините на град Рафах. Медията се позова на вестник „Хаарец“. По думите му, израелските сили ще контролират периметъра на обекта и първоначално ще „преместят“ 600 000 палестинци в района – предимно хора, които в момента са разселени в района на ал-Мауаси. Това представлява план за принудително преместване на всички палестинци в Газа, който според Майкъл Сфард, един от водещите израелски адвокати по правата на човека, е в разрез с международното право. Сфард уточнява:
„(Кац) изложи оперативен план за престъпление срещу човечеството. Става въпрос за прехвърляне на населението в южния край на ивицата Газа в подготовка за депортиране извън ивицата.“
Кац представи плановете си за Газа малко преди Нетаняху да пристигне във Вашингтон за срещи с Доналд Тръмп, където ще бъде под силен натиск да се съгласи на споразумение за прекратяване на огъня, за да се сложи край или поне да се прекъсне 21-месечната война.
С държавен протокол, военна точност и моден дипломатически баланс започна тридневното официално посещение на френския президент Еманюел Макрон и съпругата му Брижит в Обединеното кралство, предава „BBC“. На пистата на базата RAF Northolt ги посрещнаха принцът и принцесата на Уелс – Уилям и Кейт, като още първите минути от срещата изпратиха силни символични послания.
Президентът Макрон приветства принцесата на Уелс с целувка на ръка, а съпругата му Брижит стиска ръката на принц Уилям – деликатен, но видим знак за взаимно уважение. Посрещането се състоя под зоркия поглед на военни редици, разположени от двете страни на червения килим.
Принцеса Катрин (Кейт) впечатли с изискан избор на облекло – сако от Christian Dior, вдъхновено от оригинален дизайн на френския моден гений от 1947 г., и шапка от британската шапкарка Джес Колет. Тоалетът й съчета деликатно елементи от двете държави – жест към културния мост между Обединеното кралство и Франция.
Президентът Макрон публикува в социалните мрежи още преди да слезе от самолета. Той определи посещението като „важен момент за нашите две нации“ и „значим момент за нашата Европа“, подчертавайки „връзка, изкована от историята и укрепена от доверието“.
След церемонията на пистата двете двойки се отправиха към Уиндзор, където бяха посрещнати от крал Чарлз. Кралят и френският президент преминаха през портите на замъка Уиндзор след пищна каретна процесия през града.
Европейският съюз се готви за дълбока промяна в начина, по който подпомага по-бедните страни – особено в Африка, пише „POLITICO“. В проект на бюджетна рамка за 2028–2034 г., до който Politico получи достъп, помощта за развитие вече ще бъде обвързана с конкретни резултати в спиране на миграцията. Накратко: ако африканските страни не ограничат движението на свои граждани към Европа — парите от ЕС може да секнат. Ето и становището:
„Променяме подхода си – помощта ще бъде използвана като стимул и инструмент за въздействие върху миграцията“, се казва в документа на Комисията.
Това е отклонение от досегашния модел, в който подпомагането бе базирано на нужда и развитие, а не на миграционни условия. Новият подход — вдъхновен от вече спорното споразумение на ЕС с Тунис от 2023 г. — има за цел да разшири политиката на „стоп на миграцията в замяна на средства“ към други африкански държави.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стои на кръстопът между центристкия си имидж и растящия десен натиск. Европейската народна партия настоява за „твърда граница“ и за възпроизвеждане на тунизийския модел. В документа се казва:
„По-голяма съгласуваност между миграционната, убежищната и външната политика е необходима.“
В него се подчертава, че помощта трябва да отразява вътрешните приоритети на европейските избиратели. Това е директно отстъпление от предишната политика на ЕС и доближава Съюза до подхода на САЩ и Великобритания, където помощта се използва като геополитически инструмент. Но за да мине предложението, фон дер Лайен ще трябва да убеди скептичната левица и Зелените в Европейския парламент, които отстояват безусловната природа на хуманитарната помощ.
Какво още се знае:
-
Ще се създаде Глобален фонд за Европа, разпределен по географски региони: Северна Африка, Субсахарска Африка, Близък Изток, Азия, Америка и др.
-
Ще има отделен фонд за възстановяването на Украйна, който няма да влияе на парите за Африка.
-
Размерите на финансирането за всяка зона ще се оповестят часове преди представянето на плана от Комисията идната сряда.
-
Основният принцип ще бъде: „гъвкавост и стимули“ – помощ само при съответствие с европейските цели.
От всичко изложено дотук може да се направи следния извод: ЕС прави завой към условна помощ, където граничната политика и миграцията стават ключови критерии за сътрудничество.
Папа Лъв XIV предложи провеждане на преговори между Русия и Украйна, след като се срещна на 9 юли с украинския президент Володимир Зеленски в папската резиденция Кастел Гандолфо, близо до Рим, предава „The Guardian“. Срещата се състоя в обстановка на засилена дипломатическа активност и търсене на решения за прекратяване на продължаващия конфликт. В официално изявление от Ватикана се посочва, че двамата са провели „сърдечен разговор“, по време на който е била подчертана „спешната нужда от справедлив и траен мир“.
„По време на сърдечния разговор бе потвърдена важността на диалога като предпочитано средство за прекратяване на враждебните действия“, гласи изявлението на Светия престол. Папата е изразил съжаление за жертвите и е подновил молитвите и подкрепата си към украинския народ. Той е призовал за усилия, насочени към освобождаването на военнопленници и търсенето на общи решения.
В този контекст Папа Лъв XIV е предложил Ватикана да бъде домакин на бъдещи преговори между Русия и Украйна, потвърждавайки своята „пълна готовност“ да приеме представители на двете страни. Въпреки призива на Светия отец, Русия отхвърли предложението за преговори във Ватикана. Външният министър Сергей Лавров заяви, че „не би било уместно две православни християнски държави да провеждат преговори на територията на Ватикана“, намеквайки за религиозния контекст и предпочитания към неутрална или по-близка културно локация. Засега не се очаква официален отговор от украинска страна относно възможността за участие в такава среща.
Столицата на Украйна Киев отново стана мишена на масивна нощна атака с руски дронове, съобщиха местните власти, предава „BBC“. Най-малко двама души са загинали, 13 са ранени, а в цялата столица бушуват пожари, предизвикани от паднали останки и взривове. Сцените, разпространени в социалните мрежи (все още непотвърдени от BBC), показват експлозии в нощното небе, докато украинската противовъздушна отбрана се опитва да отблъсне нападението. Армията предупреди за допълнителна заплаха от балистични ракети.
Според данни на украинските власти, във вторник вечерта страната е преживяла най-голямата въздушна атака в историята си – с 728 дрона и 13 крилати или балистични ракети, ударили различни градове на няколко вълни. В ранните часове на четвъртък военната администрация на Киев съобщи, че шест района на столицата са били поразени от дронове. Шевченковски район, в центъра на града, пострада особено тежко – останки от дронове са паднали върху покрив на жилищна сграда.
„Жилищни сгради, превозни средства, складове, офиси и нежилищни сгради горят“, написа в Telegram ръководителят на градската администрация Тимур Ткаченко.
„За съжаление, имаме двама загинали. Тези хора бяха убити от руснаците. Това е ужасна загуба.“
В квартал „Подилски“, по думите на кмета Виталий Кличко, центърът за първична медицинска помощ е почти напълно разрушен. Жителите на града бяха призовани да останат в укритията до отмяна на въздушната тревога, а след това да затварят прозорците, тъй като над града се е разпространил гъст дим. Към момента не е ясно дали има жертви извън Киев. Руската армия не е коментирала нападението. На фона на новите нападения, американският президент Доналд Тръмп засили критиките си към руския президент Владимир Путин, заявявайки:
„Путин ни засипва с много глупости… Той е много мил с нас през цялото време, но това се оказва безсмислено.“
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отвърна хладно: „Тръмп обикновено говори доста грубо, изразява се с груби фрази.“
Въпреки че двамата лидери поддържат редовни контакти, няма реални стъпки към прекратяване на огъня – въпреки по-ранни твърдения на Тръмп, че може да постигне това „за един ден“. От началото на мандата си през януари, Тръмп заплашва Русия със санкции, но до момента не е наложил нито една.
По-късно в четвъртък се очаква американският държавен секретар Марко Рубио да се срещне с руския външен министър Сергей Лавров в рамките на срещата на върха в Малайзия. Това би могло да бъде шанс за нов дипломатически канал – но при настоящата динамика, надеждите остават неясни.
Урсула фон дер Лайен оцеля при гласуван вот на недоверие в Европейския парламент, но резултатът не ѝ донесе спокойствие. С 360 гласа „против“ от 553 гласували евродепутати, председателката на Европейската комисия си осигури техническа победа – но на фона на предупреждения, че това е последният ѝ шанс. Вотът бе иницииран от крайнодясната група Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), а ако беше приет, щеше да предизвика оставка на целия състав на Комисията – сценарий, който можеше да тласне ЕС в институционална криза, напомня „POLITICO“.
Въпреки че получи подкрепа от своята Европейска народна партия (ЕНП), социалистите, либералите от Renew и зелените, мнозина от техните евродепутати не се явиха на вота, сигнализирайки недоверие към курса на Комисията. Зам.-председателката на ЕП Катарина Барли заяви, че за много от тях това е „абсолютно последният шанс“ за фон дер Лайен – и че толерантността към отклоненията от коалиционните обещания се изчерпва.
Задкулисни преговори в навечерието на гласуването доведоха до отстъпки от страна на Комисията. Фон дер Лайен обеща запазване на Европейския социален фонд – инструмент в борбата с бедността – в новия бюджет на ЕС. Това доведе до смекчаване на позицията на социалистите и либералите, които иначе заплашваха да се въздържат заради опасения от дрейф надясно.
Либералите от Renew подчертаха, че няма да позволят крайната десница да използва техните колебания за политическа дестабилизация, наричайки процедурата „игра с европейската стабилност“.
Макар предложението да бе отхвърлено, самият факт, че се стигна до гласуване – първото от 2014 г. насам – показа, че политическата опора под председателката отслабва. Напрежението расте поради обвинения в централизация на властта, непрозрачност, компромиси със Зеления пакт и нарушаване на институционалните правила на ЕС.
Въпреки партийните линии, отделни евродепутати гласуваха или се въздържаха в разрез с официалната позиция. Сред тях са Киаран Мулоли, Матяж Немец, които дадоха гласа си „за“ предложението. Двама членове на ЕНП (Лорант и Винклер от Демократичен алианс на унгарците в Румъния) се въздържаха. А петима от Renew и трима от S&D също се въздържаха, включително представители от Германия, Словения, Ирландия, Малта и Литва.
Десет души са спасени от водите на Червено море, след като търговският кораб Eternity C потъна в сряда сутринта край бреговете на Йемен след ракетна атака от хусите, съобщава „CNN“. Четирима членове на екипажа са загинали, а шестима други вероятно са отвлечени от бунтовническата групировка, съобщава мисията на Европейския съюз за морска сигурност „Аспидес“.
Атаката е втората срещу търговски кораб в Червено море в рамките на седмица, след като в неделя беше нападнат и MV Magic Seas – също плавателен съд под либерийски флаг, управляван от гръцка компания. Според Европейската морска мисия четирима души – трима филипински моряци и един гръцки охранител – са били извадени от водата през нощта, а шестима други са били спасени ден по-рано. Общо 25 души са се намирали на борда на кораба по време на атаката.
Корабът Eternity C е бил подложен на многодневен обстрел с ракети, изстрелвани от малки плавателни съдове, съобщи Агенцията за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO). В сряда сутринта корабът е напълно потънал, а няколко членове на екипажа са били задържани от хуситите. В изявление, разпространено от групировката, се посочва, че атаката е извършена с безпилотна лодка и шест крилати и балистични ракети, докато корабът се е насочвал към израелското пристанище Ейлат. Хусите твърдят, че са спасили и оказали медицинска помощ на част от екипажа, след което са ги откарали на неизвестно място.
Американската мисия в Йемен обвини хусите в отвличане и настоя за незабавното освобождаване на задържаните. В публикуван видеоклип се вижда как Eternity C е силно повреден и започва да потъва, докато по радиостанцията хуситски бойци уверяват екипажа, че са в безопасност. Групировката, подкрепяна от Иран и контролираща големи части от Йемен, продължава да атакува търговски кораби, за които твърди, че имат преки или косвени връзки с Израел. В изявление хуситите подчертават:
„Ще продължим военните си операции в подкрепа на потиснатия палестински народ… докато агресията срещу Газа не спре и обсадата не бъде вдигната.“
През май те се съгласиха да прекратят атаките срещу американски военни кораби след въздушни удари на САЩ, но отказаха да спрат нападенията срещу други търговски съдове. Двата инцидента в рамките на броени дни засилват тревогата за сигурността на корабоплаването по един от най-важните глобални търговски маршрути. Западни служби и морски оператори следят ситуацията, докато рискът от по-мащабна криза в Червено море нараства.
САЩ ще предоставят оръжейна помощ за Украйна чрез НАТО, включително стратегически важните системи за противовъздушна отбрана Patriot. Това обяви президентът Доналд Тръмп, но подчерта, че Алиансът ще поеме разходите, предава „BBC“. Изявлението му идва в критичен момент за Киев – при засилени руски удари и намаляващи запаси от оръжия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в интервю за NBC News, че новото споразумение предвижда САЩ да изпратят системи Patriot на НАТО, които впоследствие да бъдат пренасочени към Украйна. По думите му, разходите ще бъдат покрити от Алианса. Това идва след „позитивен диалог“ между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски, който настоява за минимум 10 системи Patriot, за да се отговори на нарасналите ракетни и дронови атаки от страна на Русия.
Германия е заявила готовност да финансира две от системите, а Норвегия – една. Очаква се и други европейски партньори да се включат. Междувременно стана ясно, че батарея Patriot, разположена преди това в Израел, ще бъде ремонтирана в САЩ и изпратена в Украйна. Преговорите по тази сделка текат от месеци.
След телефонен разговор с Владимир Путин, Тръмп изрази недоволство от липсата на напредък в прекратяването на войната. Въпреки това, при рекорден брой дронови атаки срещу Украйна тази седмица, той обяви нова вълна от доставки:
„Трябва да го направим… Те са подложени на много тежки удари.“
Американският държавен секретар Марко Рубио също настоя съюзниците да предоставят свои налични системи Patriot, за да достигнат по-бързо до Украйна, като се компенсират впоследствие с нови покупки. Пентагонът наскоро спря някои доставки на оръжия, включително и Patriot, което разтревожи Киев. Зеленски подчерта, че тези системи са „истински защитници на живота“, а без тях защитата срещу руските ракети става невъзможна. През юни бяха отчетени най-много цивилни жертви в Украйна от три години насам – 232 загинали и над 1300 ранени, според данни на ООН.
Системата Patriot се счита за една от най-добрите в света – с модерен радар и висока степен на прехват. Въпреки това, тя е изключително скъпа – около 1 милиард долара за батарея. Именно това е една от причините държави със собствени запаси да се колебаят да ги дарят. Украйна вече разполага с няколко Patriot системи, доставени през април 2023 г., но точният им брой се пази в тайна. В комбинация със S-300 и NASAMS, те изграждат така наречената „многослойна отбрана“.
След връщането си в Белия дом през януари, Тръмп настоява за намаляване на директната американска помощ за Украйна и за повече участие на съюзниците. Миналата година всички европейски членки на НАТО поеха ангажимент да отделят 2% от БВП за отбрана. САЩ са предоставили 69 млрд. долара военна помощ на Украйна между 2022 и 2024 г., сочи анализ на Kiel Institute.
Рубио съобщи, че е провел „откровен“ разговор с руския външен министър Сергей Лавров в Малайзия. И двамата са споделили идеи за възможно прекратяване на конфликта, които ще бъдат предадени на Тръмп. Въпреки това, съдържанието на „важното изявление“, което президентът обеща за понеделник, остава неизвестно.
Присъединете се към нашия Телеграм
POLITICO: Мелодрамата на Тръмп с Путин може да има фатални последствия
