През изминалата седмица България направи историческа стъпка: въвеждане на еврото като национална валута — в основата на новините през миналата седмица беше официалното приемане на еврото от 1 януари 2026 г., което превърна страната в 21-вата членка на еврозоната и бележи ключов момент в интеграцията ѝ в Европейския съюз. Новата валута стартира официално, евро банкноти и монети вече са в обращение, а Българската народна банка се присъедини към Евросистемата, като нейн управител получава място в Управителния съвет на Европейската централна банка.
Реакциите у обществото и бизнеса са смесени: част от гражданите и представители на икономиката приветстват промяната като шанс за по-тясна икономическа интеграция и улесняване на пътувания и търговия, докато други изразяват притеснения за възможно поскъпване на стоки и услуги и загуба на национален символ — левът. Подготовката за прехода обхвана и технически и административни мерки, включително предупреждения от институции и временни ограничения при някои плащания за гладък преход към новата валута.
Политическият контекст около приемането на еврото също остана в новините, като се обсъждаха както стратегическите ползи за страната в рамките на ЕС, така и разделението в обществото и критиките към комуникацията на властите. Темата доминира медийния дневен ред и се очаква да бъде централна за икономическите и политически дебати в България през 2026 г. — ново начало, което ще формира финансовата политика на страната в следващите години.
„Борисов говори за „опасност“, но отказва да каже каква точно. Затова очакваме да уточни: какво опасно вижда в думите и действията на политици, които са се поклонили на Тюркян чешма и са почели паметта на жертвите на принудителната смяна на имената. Поклонът пред невинни жертви не е заплаха. Заплаха е да превръщаш паметта в повод за внушения и разделение.“
Това се посочва в позиция, изпратена в понеделник до медиите на „Да, България“. Ето какво още твърдят от политическата сила:
„Припомняме на Борисов, че “Да, България” е партия, която винаги се е борила за свободата и равнопоставеността на всички български граждани. Винаги сме осъждали т.нар. “Възродителен процес” и неговите продължители днес. Ние не сме за първи път на Тюркян чешма.
Но Борисов действа по добре позната ченгесарска и пропагандна схема: да клейми и да брандира опонентите си, вместо да говори по същество. Каква е тази заплаха, която мята в лицето на обществото?
Защо Борисов никога не отиде на Тюркян чешма и не осъди “Възродителния процес”? Може би защото цялата му кариера обслужва продължаването на схемите на ДС, включително чрез мръсната симбиоза с Пеески. И се опитва да си пере гузната съвест като говори за “синове и внуци”.
6 народни представители са били наказани със „забележка“ през изминалата политическа година, което представлява около 10% от състава на парламента, показва справка на БТА от сайта на Народното събрание, публикувана в понеделник. Трима от тях са получили и наказание „порицание“, като при един от депутатите мярката е налагана два пъти. Съгласно чл. 154 от правилника за работа на парламента, по време на пленарни заседания могат да бъдат налагани следните дисциплинарни мерки:
- напомняне;
- забележка;
- порицание;
- отнемане на думата;
- отстраняване от заседание;
- отстраняване до три заседания.
Наказание „порицание“ е налагано на: Костадин Костадинов; Цончо Ганев (два пъти); Искра Михайлова. Всички тези депутати са представители на „Възраждане“. На 5 март Искра Михайлова първоначално беше отстранена от заседание, но впоследствие санкцията беше променена на „порицание“.
С най-много забележки са:
- Костадин Костадинов („Възраждане“) – 9 забележки;
- Радостин Василев („Морал, единство, чест“) – 9 забележки;
- Даниел Петров („Възраждане“) – 4 забележки;
- Манол Пейков (ПП-ДБ), Коста Стоянов и Йордан Тодоров („Възраждане“) – по 3 забележки.
България изхвърля над 90% от текстилните си отпадъци, въпреки новите изисквания на ЕС за разделно събиране. За тревожната картина алармира във вторник общинският съветник в Столичния общински съвет Симеон Ставрев в публикация в социалната мрежа Facebook, в която очертава системните проблеми и рисковете пред управлението на текстилните отпадъци у нас.
По думите му, всяка година в България се генерират около 100 000 тона текстилен отпадък, но разделно се събират едва около 8000 тона, или приблизително 8%. Останалите 92% попадат в смесения битов отпадък и в крайна сметка се депонират или изгарят. За сравнение, държави като Германия, Франция и Нидерландия събират разделно между 40 и 50% от текстилните отпадъци – резултат от ясна регулаторна рамка и устойчиво финансиране.
Проблемът е особено остър на фона на новите правила на Европейски съюз, които от 1 януари 2025 г. изискват задължително разделно събиране на текстил във всички държави членки. Според Ставрев, в България такава рамка на практика липсва.
Парадоксално, страната ни се справя най-добре именно там, където държавната намеса е минимална – в сортирането и търговията с дрехи втора употреба. В периода 2019–2021 г. над 50 компании са обработили повече от 96 000 тона текстил, като близо 73 000 тона са били годни за повторна употреба и изнесени основно за европейските пазари. Тази дейност е спестила около 1,7 млн. тона въглеродни емисии и е предотвратила депонирането на значителни количества естествени тъкани.
„България приключва 2025 година с брутен вътрешен продукт от 113 млрд. евро и с ръст над 3% на икономиката, което ни нарежда сред топ 5 на държавите в Европейския съюз. Отдавна България не е най бедната страна в ЕС.“
Това заяви на 30 декември министър-председателят Росен Желязков в началото на последното за годината заседание на Министерския съвет.
„По паритет на покупателната способност, ние изпреварваме страни като Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Литва. И това трябва да го подчертаваме, защото това е повод за самочувствие на всеки един българин“, посочи премиерът.
Коефициентът на безработицата в България през 2025 година намалява с 0,6% в сравнение с предходната, а ръстът на заетите лица се увеличава с 1,6 на сто, акцентира Желязков и подчерта, че през тази година са събрани рекордните 10 милиарда лева повече приходи от 2024 г. Премиерът заяви, че отчетената инфлация в страната от 3,6% се дължи на повишената покупателна способност, както и на изсветляването на икономиката, а не на въвеждането на еврото.
„И макар, че това правителство да изглежда политическо, всъщност през 2025 г. това правителство работеше като програмно. Ние имахме много ясна програма, много ясни задачи за 2025 г. – на първо място финансова стабилизация, възстановяване на плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, влизане в еврозоната. Много накратко всички тези ангажименти за 2025 година са изпълнени“, посочи Желязков.
Средната продължителност на живота в България се увеличава. При мъжете тя е 71.9 години, докато при жените е със 7.4 години по-висока – 79.3 години. Това показва Отчетът за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.), който беше одобрен от правителството. В сравнение с 2014 г. средната продължителност на живота при мъжете нараства с 0.7 години, а при жените – с 1 година.
Документът включва информация за изпълнени мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта, подобряване на общото здравословно състояние на населението, намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, осигуряване на заетост и намаляване на бедността, както и адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението. Отчетените мерки са насочени към благоприятно повлияване на основните демографски показатели – раждаемост, смъртност и миграции и към развитието на качеството на човешките ресурси.
Акцент в Отчета е оказаната подкрепа за семействата и децата. През 2024 г. еднократни помощи за ученици са изплатени за близо 250 000 деца. За осигурителни обезщетения за бременност и майчинство са изплатени над 669 милиона лева, а за помощи по реда на Закона за семейните помощи за деца – над 662 милиона лева.
Данните показват, че през 2024 г. населението на България е намаляло с 8121 души. В края на годината в страната ни са живеели 6 437 360 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз /ЕС/.
Сметната палата вкарва в одитите проверки за допълнителното материално стимулиране (ДМС) във ведомствата. Одитната институция ще проверява спазен ли е законът и вътрешните правила при определяне на ДМС в публичния сектор и адекватен ли е размерът на бонусите. Новият акцент в одитната дейност се поставя с планирани одити за съответствие на финансовото управление, включени в Програмата на Сметната палата за 2026 г., която бе приета на 17 декември 2025 г.
Стартът на проверките за ДМС, които ще се добавят към останалия обхват на одитната задача, започва в две министерства – на спорта и на културата.
Законосъобразността на бонусите ще се проследи също в Комисията за защита на потребителите, както и в седем средни училища в градове в Южна България – „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Кюстендил, СУ „Патриарх Евтимий“ – Пловдив, Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ – Пазарджик, СУ „Иван Вазов“ – Стара Загора, Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Бургас и Профилирана гимназия с преподаване на западна езици „Захарий Стоянов“ – Сливен.
Общият брой на планираните за следващата година одити е 473, като 380 от тях са нови, а 93 са преходни и работата по тях продължава.
Освен следването на стратегическите приоритети 2025-2027 г., сред критериите за планиране на одитни задачи в годишната програма са: повишен обществен интерес, възможности за подобряване на управлението в публичния сектор, индикации за проблеми с потенциално сериозно въздействие, размер на управлявания публичен ресурс, информация за несъответствия и сигнали от трети страни, установени нарушения при обществени поръчки в предишни години, резултати от предходни одити и/или от извършен последващ контрол за изпълнение на дадените от Сметната палата препоръки и други. В Програмата влизат и задължителните финансови одити, които се извършват всяка година.
При определяне на одитните задачи се търси приемственост – ако при финансовите одити на годишните финансови отчети (ГФО) няколко поредни години е дадена негативна оценка (квалифицирано или отрицателно мнение), следва да се направи по-задълбочен одит за съответствие на финансовото управление, който да проследи спазва ли се бюджетната дисциплина, законодателството при обществените поръчки, при управлението и разпореждането с имущество и др., да се идентифицират слабостите и проблемите в системите за управление и контрол на тези организации и да предложат от Сметната палата препоръки за подобряването им.
Одити за съответствие – 20 нови, 12 преходни
При одитите за съответствие се проверяват системите за финансово управление и контрол и управленските решения във връзка с организацията, планирането и отчитането на бюджетните и другите публични средства и дейности в одитираната организация.
Одитните екипи ще влязат на проверка в министерствата на младежта и спорта, на околната среда и водите и на туризма, ще анализират дейността на Главна дирекция „Строителен контрол“ в ДНСК.
Предвидено за проверка е съответствието при финансовото управление на община Варна, като ще се проследи поемането и усвояването на общинския дълг, който нараства през последните години и ще се провери спазен ли е законът и нормативните актове при провеждането на обществени поръчки.
Във връзка с тежките наводнения през последните години, които взеха човешки жертви и унищожиха имущество, Сметната палата търси какви са причините – предвиждат се одити, свързани с контролните дейности на басейновите дирекции в България във връзка със състоянието и проводимостта на речните легла – в Дунавски, Черноморски, Източно- и Западнобеломорски район.
Ще се направи и одит за съответствие при възлагането и изпълнението на общински концесии на общините Пловдив, Раднево и Сливен, която дейност не е проверявана повече от 10 г. .
Одити на изпълнението – 4 нови и 3 преходни
При тях се проверява дали дадена организация изпълнява дейностите и програмите, за които е отговорна, в съответствие с принципите за ефективност, ефикасност и икономичност.
Одитните екипи ще проверяват ефективна ли е дейността по регистрация на пътните превозни средства от органите на Министерството на вътрешните работи, как се управляват дейностите по предотвратяване на бедствия, причинени от пожари и какви мерки се предприемат за възстановяване на последиците от тях, дейностите по развитие и надграждане на Националната здравно-информационна система, администрирана от Министерството на здравеопазването за периода 2023-2026 г. и ефективността на мерките за обвързано с производството подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци.
Ще бъде завършен одитът за осигуряването на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване – проблем, който има голяма обществена значимост: около 3% от населението в България през последните години живее в режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, същевременно загубите на вода поради амортизираната водоснабдителна мрежа са средно около 60%, като на някои места надхвърлят 80 на сто.
Ще бъдат проверени също изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и мерките за насърчаване на младежите към физическа активност и спорт.
Специфични одити – 11 нови и 5 преходни
Специфичните одити обхващат проверки на държавния бюджет и други основни бюджети, дейността на публичните предприятия, приходите и разходите на политически партии, получените и похарчени средства за предизборни кампании и др.
Сред новите одитни задачи е управлението и контрола на общинските публични предприятия, на които е възложено задължение за извършване услуги по обществен транспорт на територията на Столична община. Сред проблемите там е недостигът на водачи, полагането на извънреден труд близо три пъти повече от законоустановения максимум, тежки условия за работа, лошо състояние на част от трамваите и автобусите. Сред мотивите за одита се посочва и наличието на дисбаланси в политиката на възнагражденията, предизвикали протести, вследствие на които столицата остана без наземен градски транспорт в продължение на 6 дни през май 2025 г.
Планиран е одит и на общинското дружество „Софекострой“, чиято дейност е с висока обществена значимост, тъй като е водещо в областта на събирането и транспортирането на отпадъци и извършването на комунални дейности на територията на Столична община. Предвид създалата се криза със сметоизвозването в някои столични квартали, Столична община възложи на „Софекострой“ ЕАД почистването на повече райони. В същото време „Софекострой“ отчита отрицателен финансов резултат през последните две години, заради което СОС спешно му отпусна паричен заем в размер на 9 млн. лева за закупуване на допълнителна техника във връзка с допълнително възложените за почистване райони.
За одит е предвидена и „Александровска болница“ – най-старата и една от най-големите в страната, която отчита отрицателни финансови резултати и високи нива на задлъжнялост. Към 30 юни 2025 г. дружеството притежава 42 броя имоти с обща балансова стойност над 35 млн. лева.
През 2026 г. ще бъде извършен и одит за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за президент и вицепрезидент на Република България.
Финансови одити – 418
Сметната палата одитира годишните финансови отчети на бюджетните организации – първостепенни разпоредители с бюджет, на второстепенни разпоредители със самостоятелни бюджети, на годишните финансови отчети на всички общини с бюджет над 10 млн. лв., както и на общини с по-малки бюджети, които не са одитирани през последните години. Целта на тези одити е да се провери дали годишният финансов отчет на бюджетните организации е изготвен във всички съществени аспекти в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане.
Програмата на Сметната палата за 2026 г. ще бъде внесена в Народното събрание съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3 от Закона за Сметната палата.
В момент, когато все повече хора се тревожат как ще се справят с двойното парично обращение през януари 2026 г., една лична инициатива се превърна в реална помощ за хиляди. Преди около десет дни Стефан Диханов създаде безплатен онлайн калкулатор за изчисляване на ресто – с ясната идея да облекчи напрежението около преходния период.
Мотивът му е прост и човешки. Той вижда как хората около него се притесняват, как някои дори плащат за калкулатори, за да се ориентират в изчисленията между лев и евро. Решението му идва естествено – подобен инструмент трябва да бъде безплатен и достъпен за всички.
„Не очаквах кой знае какво. Просто исках да улесня хората, които всеки ден ще се сблъскват с това предизвикателство — да не се налага да записват 1.95583 стотици пъти, да не правят грешки от стрес и умора, да не се образуват опашки заради бавни изчисления“, обяснява той.
Резултатите обаче надминават очакванията. Само за дни приложението привлича над 5000 потребители и регистрира десетки хиляди изчисления. Хората го споделят, благодарят и го използват ежедневно като част от подготовката си за януари.
Отказът от националната ни валута трябваше да се случи след допитване до народа. Това обяви в новогодишното си обръщение към нацията минути преди полунощ президентът Румен Радев. Той подчерта, че управляващите са тези, които не са искали да се проведе референдум. Ето какво още каза държавният глава:
„Скъпи съотечественици,
Отброяваме последните минути на отиващата си година. В уюта на дома, сред дълго чакани гости и приятели, или на изпълнения с хора площад отправяме заедно поглед към новата 2026-а с обща надежда тя да е по-добра за близките ни и за България.
Изминалата година беше драматична за света, войни отнеха живота на хиляди хора, но се появиха и първите надежди за тяхното прекратяване. Вярвам, че страната ни трябва недвусмислено да подкрепи усилията за мир в Украйна. Рискът от разширяване на конфликта не е отминал и не бива да разчитаме друг да отстоява нашите интереси, ако сами не сме в състояние да го сторим.
След броени минути България ще бъде световна новина. Решението да приемем единната европейска валута е стратегически избор в спорен момент. Въвеждането на еврото е последният жалон от интеграцията на България в Европейския съюз – място, което ни се полага с достиженията на хилядолетната ни култура и цивилизационния принос на страната ни. Моето убеждение е, че отказът от националната ни валута трябваше да стане след допитване до народа, но управляващите не пожелаха да чуят гражданите. Този отказ бе един от драматичните симптоми за дълбокия разрив между политическата класа и народа, който се потвърди от масовите протести в цялата страна.
Но протестите показаха също така, че младите българи вече нямат желание да се спасяват поединично, а си задават въпроса как да помогнат на Родината. Ветераните от прехода също заляха площадите и това е голямото политическо събитие на 2025 година: роди се народен консенсус срещу мафията. Опитът той да бъде манипулиран с поколенчески интерпретации или чрез вклиняването на други теми не сполучи. Хората поискаха демокрация, справедливост, честни избори, обективни медии, реална европейска перспектива и достоен живот.
Скъпи съотечественици,
Предстоят ни избори за парламент, а през есента ще избираме и нов президент. От нас зависи да не повтаряме стари грешки и да спрем да обикаляме в кръг. За да си върнем демокрацията, не трябва да пилеем енергията и надеждата, които се родиха по площадите, и възможността да променим България.
Готови сме, можем и ще успеем!“
Националната агенция за приходите /НАП/ засилва контрола върху търговците в цялата страна заради въвеждането на еврото. Броят на проверките вече достига около 400 на ден, съобщи говорителят на Национална агенция за приходите Анна Митева в интервю за „NOVA NEWS“. Инспекциите се извършват съвместно с Комисия за защита на потребителите и са започнали още в края на миналата година.
По думите ѝ първоначално обявените над 700 проверки вече са значително повече, като данните се променят динамично. Контролът обхваща търговски обекти в цялата страна и включва както превантивни действия, така и проверки по сигнали за необосновано повишаване на цените след въвеждането на еврото.
До момента при проверките са установени нарушения в 69 случая. За тях са съставени актове за ръст на цените на определени стоки без ясни и обективни икономически причини. По част от случаите вече има издадени наказателни постановления на обща стойност около 45 000 лева. В над 300 проверки НАП все още изисква допълнителни документи, за да се прецени дали увеличенията на цените са оправдани.
„Нашите действия са насочени към некоректните търговци. За щастие, коректните са мнозинство и им благодарим“, подчерта Анна Митева. Тя допълни, че контролът се осъществява в изпълнение на Закона за въвеждане на еврото в България и цели да предотврати използването на валутния преход като претекст за спекулативно поскъпване.
От НАП уточняват, че нарушения се откриват както при големи търговски вериги, така и при по-малки обекти.
„Няма съществена разлика – съветът ни към всички е един и същ: да спазват закона“, заяви Митева.
От началото на 2026 г. приходната агенция вече налага директни санкции. Глобите за първо нарушение достигат до 10 000 лева, а при повторно – до 20 000 лева. Имуществените санкции за юридически лица могат да стигнат до 200 000 лева. Проверява се и коректното изписване на цените – водеща трябва да бъде цената в евро, следвана от превалутираната стойност в лева и фиксирания курс на Българска народна банка.
Според НАП санкциите са сериозни, особено за малкия и средния бизнес, и имат за цел да възпрат ценови злоупотреби.
„Проверките са масови и ще продължат. Целта ни е да защитим гражданите от нерегламентирано поведение“, подчерта Митева.
От приходната агенция допълниха, че временното затваряне на търговски обекти е крайна мярка и към момента не се очаква масовото ѝ прилагане. НАП заявява, че подхожда партньорски към бизнеса и разчита търговците доброволно да коригират поведението си и да спазват изискванията в условията на валутния преход.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ще бъде ли залята България от пакистанци? Предвижда се внос на работници в земеделието!
