През изминалата седмица се случиха няколко ключови промени в позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп спрямо Русия и в политиката към Украйна.
Драстично затягане на тонa към Русия
На 14 юли президентът обяви мерки срещу Москва, включително заплахи от 100% тарифи и вторични санкции срещу държави, търгуващи с руския петрол, ако не бъде постигнато примирие в рамките на 50 дни. Тази стъпка бележи рязък обрат спрямо по‑меката предишна политика и ясно сигнализира на Кремъл, че неговите действия няма да останат без отговор.
Решително изпращане на системите „Пейтриът“ към Украйна
На същия ден Тръмп обяви, че САЩ ще доставят „Пейтриът” за въздушна отбрана на Украйна, като разходите ще бъдат покрити от Европейския съюз и НАТО. Тази политика се оказа не просто декларация — вече активно се организира пренасочване на системи от Германия и други държави, с очаквано пристигане „в рамките на дни”.
Адаптиране на международните доставки
На 17 юли Алиансът потвърди, че под ръководството на генерал Алексис Гринкиевич се ускоряват логистичните усилия за пренасочване на „Пейтриът” към Киев. В същото време САЩ коригираха графика на доставките си — изпращайки системи първо към Германия, за да могат те бързо да бъдат прехвърлени на Украйна.
Отказ на Русия от диалог
Руската страна отвърна с категоричен отказ от ултиматума за примирие и санкции, определяйки го като неприемлив и настоявайки, че конфликтът ще продължи ако дипломатическите опции се провалят. Кремъл призова и САЩ да оказват натиск върху Украйна да се върне към преговорите.
През този период наблюдаваме плавен, но твърд завой в американската политика: от по‑мек тон към Русия — към ясна заплаха от санкции и активна военна подкрепа на Украйна, включително чрез „Пейтриът”. Позицията, която беше хибрид между сдържаност и натиск, се превърна в по-агресивна стратегия, подплатена с конкретни действия и глобално координиране.
14 юли 2025 г. президентът Еманюел Макрон обяви значително увеличение на френските военни разходи с допълнителни 6,5 милиарда евро за 2026 и 2027 г. — по 3,5 млрд € първата година и 3 млрд € през втората, с цел бюджетът да достигне 64 млрд € до 2027 г., двоен спрямо нивото му през 2017 г.
Макрон аргументира разширението с усложнената глобална обстановка: „никога от 1945 г. свободата не е била толкова застрашена“, каза той, визирайки „перманентната руска заплаха“, геополитическата несигурност заради САЩ, както и предизвикателствата от тероризъм, кибератаки и дезинформация.
Той подчерта и необходимостта Франция да бъде „страховита“, т.е. силна – политиката за засилване на отбранителните способности включва инвестиции в ПВО, космос, електронна война, космически технологии, дронове и количествени боеприпаси.
Въпреки високо ниво на национален дълг (~113 % дял от БВП) и бюджетен дефицит (~5‑6 %), Макрон увери, че няма да се прибягва към заеми — финансовото покритие ще дойде от икономически растеж и реформи, включително потенциална реформа на националната служба за младите хора.
През периода между 14 и 17 юли 2025 г. президентът Владимир Зеленски предложи на парламента кандидатурата на първия вицепремиер и министър на икономиката Юлия Свириденко за нов премиер, подчертавайки необходимостта от „значително обновяване на работата на правителството“ по време на война. На 17 юли 2025 г. Върховната Рада одобри нейната кандидатура с 262 гласа „за“ от 450 депутати, а бившият премиер Денис Шмихал беше назначен за министър на отбраната с 267 гласа.
Юлия Свириденко, 39-годишен икономист и технократ, бе ключова фигура при сключването на минерален договор с САЩ през април 2025 г., а също така се ангажира със забележително премахване на бюрокрация и дерегулация. В реч пред депутатите Зеленски обясни, че новият кабинет ще се концентрира върху увеличаване на местното производство на оръжие, разширяване на икономическите партньорства и твърди мерки срещу заплахи срещу държавността.
Смяната на властта е най-голямата от началото на руската инвазия през февруари 2022 и цели „да оживи“ управленския апарат и да засили ефективността на подкрепата за Украйна в условията на война. Опозиционни депутати обаче изразиха опасения, че новото правителство ще бъде силно зависимо от института на президентството и кризисните военни правомощия на Зеленски. Юлия Свириденко планира в първите шест месеца:
- Надеждно снабдяване на армията и увеличаване на вътрешното производство на оръжия и дронове;
- Привличане на инвестиции и широко икономическо партньорство със Запада;
- Чистка на бюрокрацията и фокус върху ефективно използване на ресурси за отбраната и възстановяване на страната.
Решението отбелязва ключова стратегическа промяна: правителството се реформира с лице към по-решителни действия и силна икономическа и военна мобилизация, като Зеленски намери баланс между политическия контрол и нуждата от ефективно управление в критичен момент за Украйна.
В сряда високопоставен представител на „Хамас“ – Басем Наим, опроверга твърденията за напредък в преговорите за прекратяване на огъня в Газa. Той заяви пред агенция AFP, че „(Израел) все още не е предоставил никакви нови или ревизирани карти за военни изтегляния от Ивицата“ и обвини Израел, че цели да запази военен контрол над територията, а не да задейства истинско прекратяване на боевете.
Наим подчерта пред АФП още, че „цяла Ивицата в момента е под военен контрол на Израел“, като това според него доказвало намерението да се удължи тази ситуация във времето. Той описа твърденията за напредък като „фалшиви“ и мотивирани от стремеж да се подобри образът на Израел пред медиите и международната общност.
Тези реакции идват на фона на преговори, водени в Доха с посредничеството на Катар, Египет и САЩ, които се проточват вече повече от две седмици. Основни спънки остават ключови въпроси като пълното оттегляне на израелските военни, механизмите за хуманитарна помощ и правните гаранции за трайно прекратяване на конфликта.
В сряда на концерт на Coldplay в Бостън главният изпълнителен директор на технологичната компания Astronomer, Анди Байрън, бе хванат на „kiss cam“, докато прегръщаше ръководителката на човешки ресурси Кристин Кабот. След като видеото обиколи социалните мрежи, компанията незабавно го постави в принудителен отпуск и започна вътрешно разследване. Дори фронтменът на Coldplay, Крис Мартин, се пошегува: „Или имат афера, или просто са много срамежливи“.
На 19 юли Бордът на директорите прие оставката на Байрън, като в официално съобщение спомена ангажираността към етичните стандарти и пълната готовност за прозрачност и отчетност. До назначаването на нов генерален директор, съоснователят и главен продуктов директор Пийт Де Джой ще заеме ролята на временно изпълняващ функциите на CEO.
Междувременно информационни източници споделиха, че външен източник описва Байрън като „токсичен“ и „агресивен“ мениджър, а част от персонала дори признава, че са се почувствали облекчени от публичното разобличаване. Скандалът доведе до масова вълна от меме и реакции онлайн, дори с хумористични възстановки в публични събития, като бейзболен мач във Филаделфия.
Присъединете се към нашия Телеграм
Докато България чака довършването на АМ „Хемус“, Китай изкопа подводен тунел за 110 дни
