През изминалата седмица кметът на Варна Благомир Коцев остана в центъра на общественото внимание поради съдебното си дело и задържането си. На 18 юли 2025 г. Апелативният съд в София постанови Коцев, заедно с общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов, да останат в ареста. Бизнесменът Ивайло Маринов, който също беше обвинен, е освободен срещу подписка.
Кметът Коцев и общинските съветници са обвинени в участие в организирана престъпна група, която е поискала подкуп от бизнесдамата Пламенка Димитрова във връзка с общински конкурс. Благомир Коцев отрича всички обвинения, а партия „Продължаваме промяната“ застана твърдо зад него, определяйки действията на разследващите като политическа атака. В подкрепа на кмета бяха организирани протести в различни градове на страната, включително във Варна (на 9, 14, 16 и 18 юли) и София (на 16 и 18 юли).
Признанията на адвоката Диан Иванов
Ситуацията се усложни и от противоречивите изявления на Диан Иванов, бивш заместник-кмет на Варна и дългогодишен семеен адвокат на Благомир Коцев. Първоначално Иванов е заявил пред антикорупционната комисия, че по искане на Коцев е участвал в изнудването на Пламенка Димитрова. Именно тя е подала сигнала за корупция.
На 16 юли 2025 г. обаче Диан Иванов оттегли показанията си, твърдейки, че са били дадени под натиск от служители на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Публикацията му във Facebook относно оттеглянето на показанията по-късно изчезна. Въпреки това, адвокатът на Благомир Коцев, Милен Ралчев, заяви, че изявлението на Диан Иванов дискредитира тежестта на дадените от него показания. Същевременно, съдът е приел показанията на Иванов за валидни, тъй като не са дадени нови таки.
Делото срещу Благомир Коцев се основава на показанията на Диан Иванов и Пламенка Димитрова, както и на записи от разговори и специални разузнавателни средства (СРС). Повдигнати са и съмнения относно автентичността на някои от записите, като дори се предполага, че може да са генерирани от изкуствен интелект.
Над 1500 горски служители излязоха на мащабен протест на 14 юли 2025 г., като блокираха изцяло автомагистрала „Тракия“ при 119-и километър в посока София. Протестът бе организиран от Федерацията на синдикатите в горското стопанство към КНСБ с мотото „Достоен труд – достойно заплащане“. Основните искания на работещите включваха увеличение на заплатите с поне 30%, гарантиране на финансовата стабилност в сектора и реформи в управлението на държавните предприятия.
Акцията прерасна в напрежение, след като протестиращите отказаха да се оттеглят от платното, а органите на реда се опитаха да възстановят движението. До сблъсъци се стигна в ранния следобед, когато полицията използва сълзотворен газ. Сред задържаните бе и вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, чиято арестуване предизвика бурна реакция сред участниците и синдикалната общност.
В отговор на протестните действия министърът на земеделието Георги Тахов обяви спешно 15-процентно увеличение на възнагражденията в сектора, считано от 1 юли, както и ангажимент за преструктуриране на горските структури. Въпреки това, синдикатите настояха, че предложеното не отговаря напълно на реалните нужди и че протестните действия може да продължат.
От 15 юли 2025 г. тол камерите в България официално започнаха да засичат и санкционират шофьори за нарушения по пътищата. Новата система, свързана със сървърите на МВР, дава възможност за автоматично налагане на глоби при движение в аварийната лента и по-късно — за превишена средна скорост между контролни точки.
Първите глоби вече са факт, като санкцията за движение в аварийна лента възлиза на 1000 лв., придружена от временно отнемане на свидетелството за управление за срок от 3 месеца. От АПИ обявиха, че контролът ще бъде постоянен и обхваща всички основни автомагистрали и пътища с тол рамки.
Мярката е част от усилията за повишаване на безопасността по пътищата и за дисциплиниране на шофьорите, които заобикалят задръстванията чрез аварийните ленти. Предстои поетапно надграждане на системата и за контрол на средната скорост, което ще увеличи автоматичния контрол в реално време.
На 15 юли 2025 г. Районният съд в Пловдив постанови освобождаването под парична гаранция на обвиняемия по делото „Дебора“ — Георги Георгиев — на стойност 25 000 лева. Решението бе мотивирано със сериозното влошаване на здравословното му състояние, като това е поредна промяна в мярката му — от постоянен арест към гаранция.
По случая срещу него има повдигнати обвинения за средна телесна повреда с обезобразяване, заплахи за убийство и принуда спрямо пострадалата Дебора Михайлова. До момента Георгиев е бил задържан от лятото на 2023 г., като в същото време е провеждал гладна стачка в ареста и е претърпял операция — предстоящата му е насрочена за 22 юли.
Решението ще бъде обект на обжалване от страна на прокуратурата пред Окръжния съд. Междувременно съдът разпореди съдебномедицинска експертиза, която да потвърди дали състоянието му позволява свободно пребиваване или налага задържането му под стража.
На 15 юли 2025 година пред Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ в София се проведоха две граждански демонстрации – протест в защита на родилка Антония Андонова, която твърди, че е била обиждана и удряна от д-р Ирена Шикова, както и контрапротест в подкрепа на лекарката. Акциите бяха мирни, с входно-изходно полицейско присъствие, а двете групи изразиха противоположни искания – уволнение и отнемане правата на лекаря срещу уважение и защита на професионализма на медицинския екип.
Протестиращите настояха за дисциплинарни действия срещу д-р Шикова и оставката на директорa на “Майчин дом”, проф. Иван Костов. Констрапротестиращите, мнозина от които са студенти, лекари или разчитащи на лечебното заведение пациенти, призоваха за уважение към лекарската професия и адекватно разглеждане на случая въз основа на фактите.
Болницата реагира незабавно – стартира вътрешна проверка, а изпълнителният директор потвърди, че е сезирана Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. Българският лекарски съюз призова за обществен диалог, предупреждавайки срещу генерализирането на един инцидент и подчертавайки нуждата от взаимно доверие между лекари и пациенти.
В ранните часове на 17 юли 2025 г., по време на празненство по повод раждане на дете в пловдивското село Каравелово, 30-годишен военнослужещ с инициали Н.П. демонстрирал въздушна пушка пред гостите и стрелял случайно, ранявайки 23-годишен мъж, който починал на място. Оръжието е било законно регистрирано, като спрямо съдържанието му се извършва проверка.
След инцидента военнослужещият е бил арестуван с 1,7 промила алкохол в кръвта и задържан за 24–72 часа по военна процедура. Военно-окръжната прокуратура в Пловдив внесе официално обвинение срещу него за убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК и поиска мярка „задържане под стража“. Провеждат се разпити на свидетели и назначават експертизи за обстоятелствата около оръжието и употребата на алкохол.
Семейството и местните жители изразяват шок след трагедията. Братовчедка на жертвата определи инцидента като „много страшна картина“ и не вярва, че стрелбата е била умишлена, тъй като хората са се събрали да празнуват.
На 17 юли беше съобщено, че черният леопард отново е видян в околностите на Шумен. Местните власти и природозащитници остават в повишена готовност, но към момента липсват пресни данни, които да разсеят мистерията.
Вчерашният случай предизвика интерес и лека тревога сред жителите на региона. Според първоначалната информация, леопардът е бил забелязан от очевидци, като виждането е било потвърдено и от експерти. Оттогава насам, обаче, информацията е оскъдна.
Все още не е ясно как черният леопард е попаднал в българската природа. Сред най-вероятните хипотези са избягало животно от частна колекция или зоопарк. Експертите предупреждават гражданите да бъдат внимателни и да не предприемат самостоятелни действия, ако се сблъскат с животното. При евентуално ново виждане, те съветват незабавно да се подаде сигнал на телефон 112.
Местните ловни дружинки и служители на Държавното горско стопанство продължават да наблюдават района, но към този час няма никакви нови следи или виждания, които да дадат повече яснота за движението на черния леопард. Обществеността остава в очакване на развитие по случая, който продължава да вълнува жителите на Шуменско.
В петък със силно мнозинство Народното събрание прие на второ четене редица промени в Наказателния кодекс и съпътстващи закони, насочени към по-строга превенция и наказуемост на тежки престъпления. Сред тях се открояват завишени глоби за шофиране след употреба на алкохол или наркотици, криминализиране на продажбата на райски газ на непълнолетни, нова глава за тероризма и санкции срещу юридически лица за организирана престъпност.
„Днес показахме ясната воля и на държавата, и на обществото“, заяви министърът на правосъдието и благодари на депутатите за конструктивната работа по предложенията на Министерството и управляващото мнозинство.
Алкохол, наркотици и задължителни глоби за опасни шофьори
Глобите за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици се увеличават драстично – от 2,5 до 7 пъти. Например:
-
за концентрация над 1,2 промила: от 1000 до 5000 лв. глоба (досега – 200–1 000 лв.);
-
при шофиране след употреба на наркотици: същият размер;
-
при рецидив с над 0,5 промила: 2000–10 000 лв. (досега – 500–1500 лв.).
Лишаването от свобода като наказание остава без промяна.
Забрана за продажба на райски газ и по-строги мерки срещу системните нарушители
Продажбата на райски газ на непълнолетни и лица, които не разбират значението на постъпките си, вече се третира като престъпление. Увеличени са и санкциите за продажба на алкохол и тютюневи изделия на непълнолетни, особено при системни нарушения.
Садизъм над животни като бизнес – затвор и сериозни глоби
Извършването на изтезания върху животни с цел печалба или разпространение на кадри вече е тежко наказуемо:
-
лишаване от свобода от 3 до 10 години;
-
глоба от 5000 до 20 000 лв.
Нова глава „Тероризъм“ и криминализиране на подготвителни действия
Кодексът вече съдържа самостоятелна глава, посветена на тероризма:
-
криминализират се както терористичните действия, така и подготвителните фази;
-
въвеждат се фигури на „застрашаващи действия“ и подкрепа за терористи;
-
правната отговорност на юридическите лица се реализира и при липса на пряка облага от престъплението.
Отговорност за юридически лица: нови санкции и забрани
Юридически лица, използвани за тероризъм, пране на пари или действия на организираната престъпност, ще носят административнонаказателна отговорност, дори при липса на конкретна финансова облага. Възможни санкции:
-
временна забрана за участие в обществени поръчки;
-
лишаване от достъп до европейско финансиране;
-
отказ от данъчни облекчения;
-
санкции с продължителност от 1 до 3 години.
Уеднаквяване на режима за подкуп: местни и чужди длъжностни лица под обща дефиниция
Всички форми на подкуп (активен и пасивен) към длъжностни лица – независимо дали местни или чужди – попадат под единен режим. Отпада изискването за предварително съгласие на длъжностното лице за подкуп в полза на трето лице. Престъпление ще е и всяко обещание или приемане на облага за друг човек.
Изменения в обидата и клеветата – в съответствие с решения на ЕСПЧ
Минималните глоби за „обида“ и „клевета“ се намаляват:
-
за обида: от 1 000 на 500 лв.;
-
за клевета: от 3 000 на 1 000 лв.
Това изпълнява задължения на България по осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека, свързани със свободата на словото.
Присъединете се към нашия Телеграм
Такса „водомер“ на дневен ред! Ще плащаме за вода, дори без да я ползваме?
