Над 60% от българите изпитват различни по степен проблеми със съня, а всеки седми определя качеството на съня си като лошо. Това показват резултатите от национално представително изследване за проблемите на съня в България, представено в София в навечерието на Световния ден на съня. Проучването е реализирано от социологическата агенция „Global Metrics“, съобщи „БТА“.
Изследването е проведено чрез стандартизирани интервюта лице в лице с национално представителна извадка, като данните са събирани чрез таблети. Теренната работа е осъществена в периода от 10 януари до 13 октомври 2025 г. сред граждани на възраст между 20 и 70 години. Общо 1000 души са участвали в анкетата, попълвайки въпросник по метода „лице в лице“.
Социологът от „Global Metrics“ Радостина Ангелова, която представи резултатите, посочи, че темата за съня все още не е достатъчно осъзната в българското общество. По думите ѝ значението на съня и последствията от лошата хигиена на съня често се подценяват.
Данните сочат, че едва 13% от българите се събуждат всеки ден свежи и отпочинали. При около половината това се случва през повечето дни, а близо 37% споделят, че рядко или никога не се чувстват напълно отпочинали сутрин.
Резултатите показват още, че на всеки пети българин са му необходими повече от 30 минути, за да заспи, при препоръчителни около 20 минути. Освен това всеки трети участник в проучването съобщава, че се събужда често през нощта.
Сред основните фактори, които влошават съня, са използването на електронни устройства преди лягане, гледането на телевизия и употребата на алкохол вечер. Около половината от българите използват телефон, таблет или телевизор непосредствено преди сън, а всеки трети консумира алкохол вечер.
Проучването отчита и сериозни социални и икономически последствия от недоспиването. Според изчисленията на изследователите намалената продуктивност, свързана с лошото качество на съня, води до загуби между три и четири милиарда евро годишно. Това се равнява на приблизително 4% от брутния вътрешен продукт на страната.
Данните показват също, че българите стават сравнително рано – средно около 06:46 часа в работните дни, като почти половината се събуждат преди 06:30 часа. В същото време около 41% не достигат препоръчителните седем часа сън на нощ.
Най-често срещаните проблеми със съня са честото събуждане през нощта – 29%, трудното заспиване – 22%, усещането за умора сутрин – 22%, както и недостатъчният сън – 19%. Около 16% от анкетираните съобщават и за хъркане.
В дискусията, посветена на значението на здравословния сън, участие взеха медицинските специалисти д-р Петър Чипев, д-р Петър Калайджиев и д-р Мартин Стефанов, а модератор беше Сибина Григорова.
Според данните българите на възраст между 20 и 70 години спят средно по 7 часа и 20 минути на нощ при препоръчителни между седем и девет часа. Жените спят средно с около 15–20 минути повече от мъжете. Експертите отбелязаха, че с напредването на възрастта продължителността на съня намалява, като върху качеството и времето за сън влияят и редица други фактори. Сред най-съществените са стресът, наднорменото тегло и наличието на определени здравословни състояния.
Специалистите обърнаха внимание и на сънната апнея като един от най-сериозните проблеми, свързани със съня. Те обясниха, че това е нарушение, при което по време на сън се наблюдават многократни паузи в дишането, най-често вследствие на блокиране на дихателните пътища. Сред симптомите са силно хъркане, задушаване, дневна умора и главоболие. Според изследването 12% от анкетираните попадат в категорията на висок риск от сънна апнея, а 25% са определени като хора с умерен риск.
Присъединете се към нашия Телеграм
Чуждестранна медия: България се утвърждава като целогодишна туристическа дестинация
