„Можем ли да имаме демокрация с авторитарни партии? Времето на еднопартийната държава отмина. Но какво, ако новият плурализъм крие същия стар централизъм? В сърцето на българската демокрация зее парадокс: гласуваме многопартийно, но управляват еднолично. Политическите партии, които би трябвало да са гръбнакът на демокрацията, се превръщат в пирамидални структури с вертикална власт и хоризонтално мълчание. Така вместо плурализъм – получаваме партийни единовластни модели, добре дегизиран с демократична фасада. Сборът на недемократични партии създава ли демокрация?“
Така започва последният анализ на политическия анализатор професор Тодор Галунов, публикуван във Faceboок. Коментарът му продължава така:
„Лидерски партии под демократичен етикет
Вместо реални вътрешни избори – номинирани “отгоре”. Вместо дебат – декларативно “единство”. Местните структури са редици от “съгласни”, стремящи се да не дразнят върха. Критиката не се толерира, инициативата се тълкува като нелоялност. Така партиите – дясно, ляво или център – възпроизвеждат авторитарен модел, познат от епохата преди 1989 г., но с по-мека риторика и нови лица.
Микроелити, които се учат активно да мълчат
Независимо от това дали говорим за националната сцена или местната власт, общото е ясно – партийните микросистеми възпроизвеждат лоялност, а не компетентност. Местните лидери се съревновават не кой ще предложи по-добра политика, а кой ще демонстрира по-безрезервна вярност и възпроизвеждайки вековния принцип “патрон” – “клиент”. Така партийната йерархия се затваря – отвън влизат малцина, отвътре излизат още по-малко.
Вътрешнопартийната демокрация – липсващата институция
Къде са партийните конгреси с реален дебат? Къде са лидерите, сменени от недоволна база? Колко партийни решения са плод на истинска дискусия, а не на “одобрение с единодушие”? Ако няма демокрация в партиите, как тя да съществува в парламента, в правителството или в общинския съвет?
Илюзията за коректив: институции и медии
Можем ли да компенсираме вътрешната недемократичност с външен контрол? Едва ли. Силни институции и медии не могат да изиграят ролята на вътрешен регулатор в партиите. Защото и те попадат под натиска на политическата целесъобразност.
Можем ли да имаме демокрация с авторитарни партии?
Това не е реторичен въпрос. Това е въпросът. Защото когато партиите са изградени като командни центрове, а не като общности на идеи и представители, цялата архитектура на демокрацията е изложена на риск. Парламентът се превръща в регистратор на лидерска воля. Правителството – в изпълнител на партийна дисциплина. А гласоподавателите – в декор на представление, режисирано другаде.
Може ли истинска демокрация да се гради върху недемократични партии? Споделете мнението си – това не е само въпрос към политиците, а и към нас.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Хороскоп за 26 май: Хармония и вдъхновяващи пътувания – ето какво я очаква всяка зодия!
