България ще влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г. с минимална месечна работна заплата от 1077 лв., или приблизително 551 евро по фиксирания курс. Това е сериозно символично постижение в контекста на икономическата интеграция, но реалното му отражение в джоба на работещите остава тревожно. Страната ще запази последното място в ЕС по минимално възнаграждение.
Очакваното увеличение на минималната заплата от 1 януари 2026 г. до 1210–1212 лв. (около 619 евро) ще представлява ръст от 12,3%, но отново няма да извади България от дъното на класацията в Европейския съюз.
България – трайно последна в ЕС
Сравнението с останалите страни членки е красноречиво:
-
Люксембург води с над 2570 евро минимално възнаграждение.
-
Германия гарантира минимум 2100 евро.
-
Нидерландия, Белгия и Ирландия също са над 2000 евро.
Дори страни като Румъния (663 евро) и Латвия (700 евро) изпреварват България. Със своите 551 евро през 2025 г., и прогнозните 619 евро през 2026 г., страната остава твърдо на последното място по минимални доходи в ЕС.
Как се определя минималната заплата у нас?
В момента минималната заплата се изчислява като 50% от средната брутна заплата за 12 месеца (две тримесечия от предходната и две от текущата година). Според Кодекса на труда, новият размер трябва да бъде обявен до 1 септември 2025 г., но окончателните статистически данни все още не са публикувани.
Според служебния социален министър Борислав Гуцанов, ако не бъде постигнато съгласие със социалните партньори по новата европейска директива, ще се приложи настоящият механизъм. Изчисленията сочат стойност между 1210 и 1212 лв. за 2026 г.
Блокаж около новата европейска директива
Европейската директива, която трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство, предвижда нова формула: 50% от средната брутна заплата, или 60% от медианната заплата.
България изпълнява първия критерий, но работодателските организации настояват за втория, тъй като медианната стойност е по-ниска. Освен това директивата изисква:
-
Отчитане на покупателната способност
-
Наблюдение върху растежа на доходите и тяхното разпределение
-
Поне 80% покритие на колективното договаряне
Към момента България не е изпълнила тези условия. Преговорите между синдикати, работодатели и правителство са блокирани, а Народното събрание е в лятна ваканция, без изгледи за законови промени в срок.
Синдикатите: „Не виждам как ще има промяна до септември“
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази сериозни съмнения, че ще се стигне до приемане на законодателни промени в рамките на оставащите срокове. Според него настоящата формула дава известна защита, но не постига устойчиво нарастване на доходите, нито реално доближаване до европейските стандарти.
Присъединете се към нашия Телеграм
Корупционен натиск вместо регулации: Владислав Панев разобличава новата практика на институциите
