Една от най-старите и най-болезнени полемики в българската икономическа и социална среда отново изплува на дневен ред – минималната работна заплата. Тя винаги е била мерило не само за доходите на стотици хиляди работещи, но и за дълбоките разделителни линии между работодатели, синдикати и държава.
През миналата година беше приет механизъм, който фиксира минималната работна заплата на 50% от средната брутна за страната. Така от 2025 г. размерът ѝ ще бъде 1213 лв. Но вместо да донесе спокойствие, „автоматичната формула“ отприщи нова вълна от недоволство.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева не спести критиките: „Това не е механизъм, а един параметър, приложен върху статистика. Числото е фиксирано – нито стотинка нагоре, нито надолу. А основният проблем е самата формула, която трябва да отпадне.“
Тези думи разкриват същността на дебата – дали България се отказва от гъвкавост в името на механично равенство. Работодателите предупреждават, че автоматичното връзване на минималната със средната заплата ще изкриви цялата система на възнагражденията. Ако всяка група в публичния сектор получава заплата, изчислена като процент от средната, кой в крайна сметка ще взема „средната“?
Минчева посочи и по-сериозен хоризонт – европейската директива. България трябва да докладва до края на годината, че я е приложила, иначе глобата ще е 16 000 евро дневно. Това поставя страната между чука на европейските изисквания и наковалнята на вътрешните противоречия.
От другата страна на барикадата стои синдикалният лидер Димитър Манолов, който вижда най-големия порок в самото понятие „средна работна заплата“. За него тя е чисто статистическа величина без реално съдържание: „Работещите над средната са едва около 20%. На много места минималната ще се залепи за средната. Така стигнахме под кривата круша, влачейки и нашите, и вашите пороци.“
В думите му прозира разочарование – вместо механизъм за справедливост, формулата рискува да се превърне в илюзия за равенство.
Така дебатът се връща там, откъдето винаги е започвал – какво е справедливо възнаграждение и кой има право да го определя. Въпросът не е само за числа, а за баланс между държава, работодатели и синдикати. Дали България ще намери изход от „блатото“, или ще остане в капана на автоматични решения, зависи не от статистиката, а от политическата воля.
Присъединете се към нашия Телеграм
Стара планина отново да се нарича Балкан, поискаха от „Българска мяра“
