Минимална работна заплата: повече пари в джоба или повече хора в сивата икономика?

Новите правила създават напрежение на пазара на труда

0
173
Заплата
Заплата. Снимка: Искра.бг

Минималната работна заплата (МРЗ) в България отново е в центъра на дебата. От 1 януари 2026 г. тя ще достигне 1212 лв. (620 евро), което представлява увеличение с 12,53% спрямо сегашното ѝ ниво. Решението следва правилото, въведено през 2023 г., според което МРЗ е фиксирана на 50% от средната брутна заплата. На пръв поглед това изглежда като справедлива формула, но анализ на Института за пазарна икономика показва сериозни несъответствия и рискове за пазара на труда.

Проблемът

Ключовият проблем е разминаването между растежа на производителността и увеличението на минималната заплата. Между 2020 и 2023 г. в индустрията и селското стопанство делът на МРЗ в средните възнаграждения намалява или остава стабилен, но след въвеждането на административното правило през 2024 г. той скача рязко. В индустрията например делът се повишава от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%.

Този скок се случва без реален ръст на производителността.  Нископроизводителните сектори поемат тежестта – работодателите са принудени да поемат по-високи разходи за труд, без да имат съответен ръст в продукцията или качеството. Резултатът е двоен: от една страна, натиск върху фирмите да намаляват заетостта или да преминават към автоматизация; от друга – риск от разширяване на сивия сектор, където заплатите и осигуровките остават извън контрола на държавата.

Така една универсална формула, приложена към различни по ефективност отрасли, води до системно изкривяване на пазара на труда. Вместо да създава устойчив ръст, тя поставя нископроизводителните дейности под непропорционален натиск, а високопроизводителните – в изкуствено по-благоприятна позиция.

Призив

Анализът ясно показва: България се нуждае от нов, по-гъвкав подход към минималната работна заплата. Определянето ѝ само като процент от средната брутна заплата игнорира реалностите на отделните сектори и региони. Необходим е механизъм, който да отчита производителността на труда, секторните особености и регионалните различия.

Призивът е към институциите: вместо универсални административни решения, да се заложи на модел, който стимулира реален икономически растеж и защитава работниците, без да тласка бизнеса към сивата икономика. Само така минималната заплата може да бъде справедлив инструмент, а не тежест, която подкопава пазара на труда.

Присъединете се към нашия Телеграм

Магнитни бури на 17 август 2025 г.: Какво да очакваме според NOAA

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук