Бъдещият канцлер Фридрих Мерц обещава конституционна революция, която да позволи на Германия да се превърне в необичайно голям харч в Европа – за оръжия и инфраструктура – за да се справи с новия световен ред, в който Америка вече не е надежден съюзник, пише „Politico“.
За да осъществи такъв сензационен обрат в традиционния начин на функциониране на третата по големина икономика в света обаче, той трябва да постигне политически консенсус в изключително кратък срок: 25 март, когато новата конфигурация на Бундестага ще затрудни реформата.
Трудно е да се преувеличи мащабът на промяната, към която се стреми Берлин след оттеглянето на военната подкрепа за Украйна от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп и искането му Европа да се намеси и да предостави на Киев гаранции за сигурност срещу Русия.
Мерц не само предлага разхлабване на собствената фискална усмирителна риза на Германия – прословутата дългова спирачка – но и настоява ЕС като цяло да облекчи правилата за разходите, за да може целият континент да увеличи драстично отбранителните си програми, вместо да разчита само на Америка.
„С оглед на заплахите за нашата свобода и мир на нашия континент, каквото е необходимо сега трябва да се прилага и за нашата отбрана“, заяви Мерц тази седмица, препращайки към кризисната мантра на бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги.
Това е изумителен обрат от страна на държавата, която проповядваше твърдост на икономиите за страни като Гърция и Италия по време на дълговата криза в еврозоната.
През последните години именно трансатлантическа Германия често отблъскваше френските усилия за по-големи разходи за европейската икономика и за повече отбранителни проекти в страната. Но след обръщането на Тръмп към Москва и подкрепата на администрацията му за германската крайна десница, явно разочарованият Мерц изведнъж заговори за много френски подход.
„Ситуацията в областта на външната политика и сигурността се промени масово. Преди три години канцлерът нарече това Zeitenwende и постави началото на тази повратна точка“, заяви в сряда в Берлин говорител на правителството. Той продължи:
„Германия е щастлива, че има възможност да направи това благодарение на своята много стабилна финансова политика.“
Мерц оглавява дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС), който спечели изборите миналия месец. Партията сключи споразумение за стимулиране на отбраната и икономиката с вероятния си коалиционен партньор – Социалдемократическата партия (СДП).
„Все още ще трябва да се водят разговори, но пътят е избран и той е исторически“, заяви в четвъртък в Берлин Борис Писториус, министър на отбраната на Германия от SPD. Той добави:
„Това е сигнал, че искаме да поемем съвместна лидерска отговорност в НАТО и за Европа.“
Голямото изпитание за Мерц ще бъде да спечели Зелените, които са готови да се присъединят към редиците на опозицията и са формулирали допълнителни искания.
Според очертанията на сделката между консерваторите и СДПГ разходите за отбрана над 1% от брутния вътрешен продукт ще бъдат освободени от ограниченията на дълговата спирачка на страната – която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35% от икономическото производство, освен в извънредни ситуации. Промяната ще позволи на страната да подготви армията си за отказа на Вашингтон от традиционната му следвоенна роля в Европа.
Сделката предвижда също така създаването на специален фонд на стойност 500 млрд. евро за финансиране на инфраструктурни проекти извън обичайните бюджетни разходи през следващото десетилетие, което би трябвало да помогне на затъващата германска икономика да възвърне пролетта си.
Въпреки че икономистите все още искат да видят дребния шрифт, те не се съмняват в нейния потенциал за трансформация. Робин Винклер, главен икономист в Deutsche Bank Research изтъкна:
„В очакване на повече яснота по този въпрос и с оглед на някои рискове, свързани с изпълнението, ние вярваме, че това е една от най-историческите промени на парадигмата в следвоенната история на Германия.“
Краен срок 25 март
Последната част от сделката – инфраструктурният фонд на стойност 500 млрд. евро – освен че стимулира закъсалата германска икономика, има за цел да привлече вниманието на левите законодатели, които иначе биха се противопоставили на предложенията.
„Демокрациите често са в състояние да предприемат болезнени реформи само по време на криза“, написа в своя публикация в Х Марсел Фрацшер, ръководител на базирания в Берлин Германски институт за икономически изследвания (DIW). По думите му:
„Пакетът ще осигури добре дошъл стимул за доверието и по този начин може да има незабавен ефект върху икономиката на Германия … [но] негативното въздействие на търговските конфликти със САЩ и Китай и геополитическите рискове ще надделеят над положителните ефекти от вътрешната политика поне за една или две години.“
Но първо Мерц трябва да осъществи сделката.
Целта е през следващите две седмици пакетът да бъде приет от две трети от отиващите си германски депутати. Ако това не се случи в този срок, крайнодясната, прокремълска партия „Алтернатива за Германия“ и „Левите“, които се противопоставят на военните разходи, ще имат силата да блокират сделката, след като новоизбраният Бундестаг се събере най-късно до 25 март.
За да постигне мнозинство от две трети в отиващия си Бундестаг, Мерц ще разчита на подкрепата на Зелените, които вече настояват за допълнително финансиране на мерки за климата и по-нататъшни реформи на дълговата спирачка.
„Въпросът дали ще одобрим сделката е отворен“, заяви Катарина Дрьоге, един от парламентарните лидери на Зелените, след преговорите с Мерц, които тя определи като „колегиални“.
Във втората законодателна стъпка конституционната поправка трябва да бъде одобрена с мнозинство от две трети в Бундестага, който представлява 16-те германски федерални провинции. И тук предстои да бъдат направени много убедителни стъпки.
Междувременно Левицата обяви, че може да се обърне към съда, ако сделката бъде приета от отиващите си депутати.
„Има много въпросителни относно това дали гласуването в този срок, преди учредителното събрание [на следващия Бундестаг], е конституционно“, заяви Инес Швердтнер, един от лидерите на партията – „Ние ще проучим този въпрос.“
Мерц е изправен пред предизвикателства и от собствената си партия, след като направи завой на 180 градуса по отношение на предизборните си обещания.
„Това е ясно поражение за консерваторите, и то точно в началото на [коалиционните] преговори“, заяви в радиоинтервю лидерът на младежката организация на партията на Мерц и добави:
„Въпросът, разбира се, е какво е „quid pro quo“ за тази голяма отстъпка във финансовата политика.“
Сахел: Регионът с най-много смъртни случаи, причинени от терористични актове
