През 2024 г. фактическото индивидуално потребление – онова, което наистина присъства в живота на домакинствата под формата на стоки и услуги, разказва тиха, но безпощадна история. История за разслоение. За контраст. За Европа на две скорости.
Според данните на Евростат, измерени чрез стандарти на покупателната способност /СПС/ – еднаквата база, върху която европейците биха могли да бъдат сравними – разликите са шокиращи. Между 72% и 141% от средното за ЕС варира потреблението на човек. И България? Тя стои на дъното – 26% под средното, редом с Естония и само малко преди Унгария.
В Люксембург, където благосъстоянието се усеща не само по банковите сметки, но и по въздуха на общественото пространство, потреблението е 41% над средното. В Германия – 18% над. В Нидерландия – 20% над. В сърцевината на Европа животът изглежда друг.
А в периферията? Осемнадесет държави изостават. Сред тях – и България.
Брутният вътрешен продукт: Икономическа активност или статистическа илюзия?
Също през 2024 г. БВП на глава от населението – често наричан барометър на икономиката – показва още по-дълбоко разслоение. Докато Люксембург се издига с 242% над средното за ЕС, а Ирландия с 211%, България отново е последна: едва 66% от средното за ЕС-27.
В свят, в който брутният продукт се издига в култ, се забравя нещо важно: дали това „на глава“ отразява живота „на човек“? Когато икономиката расте, но хладилникът остава празен – каква стойност има ръстът?
Европа на два параграфа
Европейският съюз – с неговите 27 членки – вече не изглежда толкова обединен, когато погледнем статистиката. Възможностите, достъпът до здраве, образование, култура, храна – всички те са различни. Обединена Европа? Не и в магазина.
Методът зад статистиката – и капаните в него
Данните са базирани на експресни оценки на паритетите на покупателната способност към юни 2025 г., но съществуват нюанси на несигурност. Някои стойности ще бъдат прецизирани в края на годината. Стандарти, методи, индекси – те се стремят към обективност, но винаги носят със себе си едно предупреждение: „Подобните цифри не значат еднакъв живот.“
Зад кулисите на високия БВП
Люксембург е „на върха“ – но и благодарение на пограничните работници, които вдигат БВП, без да се броят в демографията.
Ирландия блести, но зад това стоят мултинационални гиганти и прехвърлени активи – реалността за обикновения ирландец може да е различна.
България: Време е за друг въпрос
Ако през 2024 г. българите потребяват едва 74% от това, което се смята за нормално в ЕС, какъв е смисълът да говорим за приобщаване? Какво означава „европейска солидарност“, ако не може да бъде усетена в портмонето на една пенсионерка в Ямбол или в чинията на дете в Монтана?
Присъединете се към нашия Телеграм
0% инфлация, 100% илюзия: Статистиката като инструмент за самоуспокоение
