Първите дни на двойно обращение на валути – лев и евро – се превръщат не само в технически тест, а и в силен психологически и икономически момент за обществото. Докато хората се учат да мислят в новата парична единица и да сравняват цени, бизнесът и институциите проверяват на практика доколко са подготвени за пълноправното въвеждане на еврото. Именно сега регламентите започват да оживяват – на касите в магазините, в банките и в ежедневните финансови решения.
Финансистът Левон Хампарцумян обърна внимание на мащаба на промяната. По думите му в момента в обращение в България има евромонети, равняващи се на около 350 камиона по 20 тона.
„Цялото количество трябва да се прибере, а левовете и стотинките да изчезнат. Физическият обем на металните монети ще намалее – ако са били около 7000 тона, сега ще станат 3–4 хиляди“, посочи той в ефира на „NOVA“. Българска народна банка вече прибира стотинките за унищожаване, а евромонетите постепенно ще бъдат разпространени.
Според Хампарцумян големите системи са преминали към еврото бързо и сравнително гладко.
„Проблемите ще са по-дребни и на по-ниски нива“, коментира той, като даде пример с Финландия, където няма монети под 5 евроцента. По думите му с времето цените ще се „закръглят“, но на този етап законът изисква стриктно прилагане на точния валутен курс, което увеличава нуждата от дребни монети. Той отбеляза и любопитен детайл – служители, които работят активно с пари, вече използват маски, тъй като част от банкнотите са съхранявани дълго време „под дюшеци и в буркани“.
Финансистът призова гражданите да обменят валутата си основно в обслужващите ги банки.
От страна на търговците Аксиния Баева от Българска ритейл асоциация посочи, че проверките за необоснован ръст на цените са насочени основно към големите вериги. По думите ѝ в малките магазини дори не е имало стартови пакети с евро.
„В магазините свършиха евроцентовете, може би с изключение на големите хранителни вериги. Вероятно подценихме ситуацията“, каза Баева.
Тя обясни, че при създадената организация именно магазините на практика се превръщат в легитимни чейндж бюра, тъй като българите все още масово плащат в брой и в левове. Това създава напрежение при касиерите, но има и разбиране от страна на клиентите. Баева подчерта, че смесено плащане с двете валути не се приема. В малките магазини често се използва по-опростен подход – ако дадена стока е струвала 10 лева, тя временно се предлага за 6 евро, за да се избегнат „къдрави“ цени. С пристигането на новите доставки в евро търговците ще преминат изцяло към официалните ценови листи.
Преходът към еврото показва, че освен числа и курсове, промяната минава и през навици, търпение и доверие – както на клиентите, така и на бизнеса.
Присъединете се към нашия Телеграм
Михал Камбарев разкри историята на Никола Стоев и защо е обект на постоянни атаки
