Вторият ден на Рождество Христово за повечето хора е време за семейна близост, топлина и празнуване. Но има домове, в които празниците минават тихо. Домове, в които болката е по-силна от празничната радост.
В такъв дом живеят Любчо и неговата баба, пише „БНТ“. Мнозина ги познават – историята им е разказвана неведнъж в ефира. С годините много неща се променят, но едно остава същото: болката от загубата и силата да се продължи напред.
Любчо носи в себе си трагедия още преди да се появи на бял свят. Пиян шофьор отнема живота на майка му и баща му, докато той все още не е роден. Детето се ражда преждевременно – в осмия месец, с увреждания. От първия ден грижата за него поемат баба му и дядо му.
Години по-късно семейството губи и дядото. Още една загуба, която оставя следа, но не прекършва решимостта им да се борят за живота и бъдещето на Любчо.
Това обаче не е само история за болка. Това е история за силата на една жена – бабата на Любчо. Тя посвещава целия си живот на внука си. Любов, която не се отказва, дори когато умората и тъгата са постоянни спътници.
Любчо е едно от децата, подкрепяни от „Българската Коледа“, израснало пред очите на цяла България. Днес той е на 23 години. Завършил е училище, но работата с него продължава всеки ден.
Неговата учителка е до него още от първи клас. До 12. клас те следват учебната програма, а днес уроците са различни – уроци за живота. За това как да разбира света, хората, емоциите. За сърцето, за добротата.
Любчо е чиста душа. Всяка вечер иска целувка за лека нощ. Не забравя да каже „извинявай“ и „благодаря“. Думи, които не разплакват баба му, а ѝ дават смисъл и сили да продължи.
„Той беше нашата упора и повод за живеене“, казва тя, добавяйки: „Все едно дъщеря ни ни го подари.“
Болката от загубата обаче не изчезва. На 6 март дъщеря ѝ получава две шестици в студентската си книжка. Два дни по-късно – на 8 март – е убита на тротоара от пиян шофьор. Човекът получава осем години присъда и днес вече е на свобода.
Лечението и рехабилитацията на Любчо не спират. Масажи, кинезитерапия, плуване, психологическа подкрепа – всичко това е част от ежедневието му. С годините нуждите се увеличават, защото диагнозата му изисква постоянна грижа.
На въпроса какво си пожелават за празниците, отговорът е прост и еднакъв – здраве. И още нещо: любов и доброта.
За това семейство празниците не носят радост. Те са време на мъка, тъга и липса. И все пак, заради Любчо, в дома има елха, светлинки и украса – опит да се създаде топлина там, където празнотата е голяма. Любчо обича народната музика, стихотворенията и да чете на глас. Обича добрата дума и усмивката. За него дори най-малката помощ е безценна.
Историята на Любчо, на баба му и на неговата учителка е история, която се чете със свито сърце. История за това как една човешка постъпка може да преобърне съдби. Но и история, в която въпреки всичко доброто оцелява. Защото в този дом, въпреки болката, доброто все още живее.
Присъединете се към нашия Телеграм
