„Безспорно, новината на деня вчера бяха санкциите на САЩ срещу двете ключови нефтени компании на Русия – Лукойл и Роснефт. Те касаят всички техни дъщерни дружества, каквито се явяват и тези в България.“ Това написа в свой анализ по темата в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Ето каква е неговата гледна точка по този важен въпрос:
„Така до 21 ноември, най-после трябва да приключи проточилата се сага с продажбата на нефтения монопол, какъвто представлява цялата вертикална структура – рафинерия, търговец на едро, търговец на дребно, складове и инфраструктура.
Лукойл е много повече от бизнес. Чрез неговия монопол, Русия упражняваше доминиращо влияние върху икономиката и политиката на България. Дори някои ще си спомнят, че парламентът по времето на Борисов – 3 бе често наричан “Коалицията “Лукойл”, заради тихото единодушие по защитата на неговите интереси.
Част от печалбите на монопола се инвестираха в политическите партии (по-трудно е да се намери коя не е получавала спонсорство), а пък те гарантираха законодателно и регулаторно позицията на монопол, извличащ рента от пазара чрез манипулация на цените, контрол върху вноса от други играчи през данъчните складове, но най-вече чрез укриване на преки данъци и занижени акцизи към бюджета – в размер на милиарди за целия му престой от четвърт век в България.
С други думи – този, който сега купи монопола ще е с подобни позиции: чрез огромните парични потоци да формира българския пазар и политика.
Появата на мощен финансов играч – най-голямата бизнес структура в България – извън неговия контрол изключително много тревожи Пеевски. И мерките са взети – спешно законодателство решението за новия купувач да става само с разрешение (?!?) от ДАНС, т.е. Пеевски, а той да го изтъргува с бъдещия купувач срещу защита на неговите интереси и евентуално да получи и рента. Впрочем, вчера Лукойл пусна странно съобщение до своите клиенти, че техните плащания трябва да бъдат правени към новите сметки на компанията в Интернешънъл Асет Банк.
Ако ЕС спре парите към България, а бюджетът вече се задъхва – просто няма как да бъде изпусната и златната кокошка, отгледана в Борисовата епоха: Лукойл.
Предстои да видим как толкова бързо трябва да бъде сменена собствеността при толкова “утежняващи обстоятелства” и дали руснаците ще получат отсрочка както при сръбския сценарий с тяхната рафинерия – при краен срок от 1.3.2025 (наложен още от Байдън), мажоритарният собственик Газпром едва сега напуска – при пълно сътрудничество на Вучич.
Лукойл България е голям за нашите мащаби, но уви, е малка, нискорентабилна и високорискова като инвестиция за западни компании. И остава да се надяваме да не би раздялата с Русия да не стане като в приказката: “От трън, та на глог”.
Присъединете се към нашия Телеграм
Пеевски нарушава санкциите по „Магнитски“? Сигнал до американското правителство
