Кръстовден 2025: кои имена празнуват и какви са обичаите

Празник на вярата, реколтата и прехода между сезоните

14 септември 2025 | 08:48:05

На 14 септември православната църква отбелязва един от големите си празници — Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен, наричан от народа – Кръстовден. Това е ден, в който се чества намирането и въздигането на Кръста, на който е разпнат Иисус Христос, и значението му за християнската вяра. Празникът се отличава с религиозна строгост, народни обичаи, вярвания и символика, свързани с кръста като спасение, но и с природата, реколтата и прехода между сезоните. По този повод имен ден имат онези, които носят имена, свързани с думата „кръст“ и нейни производни.

Кой празнува имен ден

На Кръстовден празнуват хората, носещи имената и производните им, свързани с “кръст”. Ето някои от тях:

Кръстьо;
Кръстина;
Кръстил / Кръстила / Кръстилена;
Кръстена;
Кръстан / Кръстана;
Кристина;
Красимир / Красимира;
Кристиан / Кристияна;
Кънчо;
Ставри;

Това са имената, за които се казва, че празнуват на 14 септември, на Кръстовден.

Историческо и религиозно значение

Според преданието, празникът се свързва със събития от IV век. Майката на император Константин Велики — царица Елена — тръгва да намери Кръста на Христос и стига до пещерата край Йерусалим, където се намират три кръста.
След това Кръстът е „въздвижен“ — показан на вярващите, за да могат да се поклонят. Оттам идва и името на празника (“въздвижение” значи “повдигане, издигане”).
Навремето Кръстът е пленяван (от персианци) и впоследствие върнат. Това събитие също се споменава в преданията около празника.

Традиции и обичаи

Кръстовден е богат на традиции, които са смес между църковния обред и народната вяра. Ето някои от тях:

Пост и въздържание – Денят се чества със строг пост. Не се яде месо; растителна храна е разрешена. Избягват се червени храни — домати, червени ябълки, червен пипер и други.
Обредна трапеза – Пекат се специални хлябове, питки с изобразени кръстове. Предстои трапеза с постни ястия — тиква, грозде, зелник с праз и др.
Освещаване
- Семена и реколта се освещават.
- Гроздоберът е в ход — понякога първото грозде се носи в църква и се благославя.
- Водата също — свещеник може да освещава вода, която вярващите вземат и пазят, защото се вярва, че има лечебна и защитна сила.
Вярвания и народни обичаи
- Има вярване, че ако се спази постът и се извършат ритуалите, годината ще бъде благословена, здравата ще е здрава, реколтата — плодородна.
- Домовете се поръсват със светена вода, правят се кръстове върху вратите, за да има защита от злото.
Природна символика и сезонни промени – Кръстовден често се свързва с края на лятото и началото на есента. Народът казва, че денят и нощта се „кръстосват“ — стават равни или близки по продължителност.

Обобщение

Кръстовден на 14 септември е празник с дълбок исторически, религиозен и културен смисъл у българите. Той съчетава християнски ритуали и народни вярвания, които от векове съпътстват живота ни — от хляба и реколтата до домашния уют и личната вяра. Това е ден, в който именниците със „свързани имена“ получават поздрави, но и момент за размисъл, за почит към символа на кръста — като знак на страдание, но и на победа, на спасение. Кръстовден напомня за преминаването, за прехода (между сезони, между светлината и тъмнината), но също така и за надежда, благословия и духовна закрила.

Честит имен ден на всички именици! Нека празниците ви донесат мир, здраве и благодат!

Присъединете се към нашия Телеграм