Корнелия Нинова: В моя мандат износ на оръжия за Украйна няма!

От съдебна победа до призив „питайте тях“ — реторика на отместването на вината

01 септември 2025 | 17:00:52

В публикуван във Facebook пост Корнелия Нинова реагира на изказване, което приписва на Урсула фон дер Лайен — че „една трета“ от оръжията за Украйна са дошли от България. Нинова префокусира разговора от проценти към отговорности и процедури: „откога“ започва износът, „при кои правителства“, кой подписва разрешенията и защо обвиненията се насочват лично към нея.

Какво казва Нинова — шест опорни точки

Тя заявява, че вече е спечелила на последна инстанция дело срещу твърдения, че в периода ѝ като министър е изнасяно оръжие за Украйна, и предупреждава, че нови клевети ще бъдат съдени.
Подчертава, че е била министър четири месеца след началото на войната и през този период „нищо не е изнасяно за Украйна“.
Посочва, че решение за износ е взето впоследствие от Народното събрание, срещу което тя е гласувала.
Насочва отговорността към следващите кабинети — „служебни на Румен Радев“ и „редовните на ГЕРБ и партньори“, които според нея „изнесоха всичко, което имаме“.
Призовава „тях“ да бъдат питани за „повече от 3 години“, през които войната продължава.
Припомня, че разрешенията за износ минават през множество институции (МВР, МВнР, МО, ДАНС, ДАР, КОС, Военно разузнаване), тоест не са еднолично решение на министъра на икономиката.

Тон и реторика

Постът е изграден като фронтална защита с персонален заряд: „няма да ви оставя“, „гнусна машина“, „платени клакьори“. Нинова конструира образ на политик под системен обстрел, който отговаря не с фактически хронологии, а с институционални и правни аргументи (дело, гласуване, подписни процедури). Ключовият ѝ похват е обръщане на вектора: от „Нинова е виновна“ към „питайте правителствата след мен“.

Какво преформатира дебата

От проценти към периоди. Тя настоява, че „1/3“ няма стойност без времеви обхват и политически контекст.
От лична вина към колективна процедура. Изтъкването на подписните вериги прехвърля разговора от персонализирана отговорност към междуведомствен процес.
От етикети към съд. Референцията към спечелено дело поставя праг на допустимото в публичното говорене за нея.

Какво остава висящо в рамките на поста

Самият текст не дава хронология или обеми; настоява за тях. Той е насочен към електоралната и медийната оптика: да „спре“ персонализираната отговорност и да върне прожектора към други политически актьори и към механиката на решенията.

Присъединете се към нашия Телеграм