Над 3/4 от европейците живеят в градове, но качеството им на живот варира значително — особено по отношение на фактори, които оказват голямо влияние върху здравето, пише „Politico“.
Група международни изследователи разработи нов индекс за здравословно градско проектиране (HUDI), за да проследява и оценява благосъстоянието в 917 европейски града, като използва показатели, вариращи от достъп до устойчив обществен транспорт и зелени пространства до излагане на въздушно замърсяване и топлинни острови.
Инструментът за проследяване е разработен от Барселонския институт за глобално здраве, като са използвани данни, събрани за проучване, което ще бъде публикувано в списанието Lancet Planetary Health този месец. Според неговите заключения съществува ясно разграничение между континентите по отношение на условията, които благоприятстват здравословния градски живот.
Анализите, прегледани от Living Cities на „POLITICO“, показват, че общините в Западна Европа – особено в Обединеното кралство, Испания и Швеция – са получили значително по-високи оценки от сравними градове в източноевропейски страни като Румъния, България и Полша.
Натали Мюлер, една от авторките на проучването и изследователка в Барселонския институт за глобално здраве и Университета Помпеу Фабра, заяви, че достъпът до публични средства играе важна роля в това разделение.
„Ако в градовете има финансови ограничения, инвестирането в устойчиви и насърчаващи здравето градски форми и инфраструктури, както и определянето на политики за околната среда, вероятно са по-малко приоритетни от справянето с други по-належащи социални и икономически проблеми“, каза тя.
Мюлер отбеляза и продължаващите културни различия в екологичното съзнание и връзката между градското планиране и здравето.
„Градовете в Източна Европа все още имат силна автомобилна култура, където автомобилите са символ на статус“, заяви тя и добави, че в някои райони активните начини на придвижване, като колоезденето, се гледат с неодобрение.
„Те все още са силно ориентирани към автомобилния трафик с необходимата инфраструктура, което води до лошо качество на околната среда и по-лоши резултати за здравето.“
За сравнение, по-ниските нива на замърсяване на въздуха, по-добрият достъп до зелени площи и по-малкото наличие на градски топлинни острови позволиха на по-малките европейски градове с население от 50 000 до 200 000 жители да получат най-високите HUDI резултати.
Начело в класацията е Памплона – регионална столица в Испания, разположена в буйна долина в подножието на Пиренеите, която е използвала значителните приходи от ежегодния си фестивал „Надбягване на бикове“, за да инвестира в инфраструктура за активна мобилност.
Мадрид се представя добре
Най-високия резултат сред градските райони в Европа с над 1,5 милиона жители е постигнал Мадрид, друг испански град. Подобно на други големи градове, той се класира добре по отношение на устойчивия транспорт и гъстотата на застрояване.
Въпреки това, класирането на Мадрид е забележително, като се има предвид, че испанската столица редовно нарушаваше правилата на ЕС за качеството на въздуха до 2023 г. Съветникът по урбанистика Борха Карабате заяви пред „POLITICO“, че именно поради тази причина градът е предприел агресивни мерки за подобряване на своята разширена система за обществен транспорт.
„Ние сме първата столица в ЕС, която разполага с напълно чиста градска автобусна система“, коментира той, като подчерта броя на електрическите или беземисионни превозни средства за масов транспорт в мрежата. И добави:
„Ние разполагаме и с най-голямата зона с ниски емисии в Европа.“
Карабате обясни, че инициативите в областта на обществения транспорт са съпътствани от субсидии за жители, които искат да заменят автомобилите или котли с по-устойчиви модели или желаят да инсталират станции за зареждане с електроенергия в сградите си.
Мадрид също така се заема с големи инфраструктурни проекти, като се основава на успеха на проекта за регенерация „Мадрид Рио“, който зарови голяма част от околовръстния път на столицата, за да възстанови река Мансанарес. В момента се работи по проект за пренасочване на голяма магистрала под земята и за свързване на пет квартала, които са разделени от 1968 г. Преустроената зона с дължина 3 километра ще бъде зелена ос с дървета, детски площадки и пространство за пешеходци и велосипедисти.
Карабате заяви, че проектът е символичен за ангажимента на града да се превърне в по-желано и по-здравословно място за живот.
„Докато градове като Берлин, Рим, Париж и Лондон продължават да надвишават нивата на азотен диоксид, считани за безопасни за хората, Мадрид ги е намалил драстично, съобразявайки се с европейските стандарти, и е станал по-здравословен, по-приятен и по-устойчив град от всякога.“
Позовавайки се на примери от проучването, Мюлер подчерта, че има много евтини мерки, които местните власти могат да приложат, за да подобрят благосъстоянието в своите общини. Тя допълва:
„Можете да отворите улици и квартали, за да дадете на хората пространство да ходят пеша и да карат велосипеди, както са направили в суперблоковете на Барселона, в кварталите с нисък трафик в Лондон или в Kiezblocks в Берлин.“
Изследователят също така препоръча да се заменят паркоместата с дървета и друга зеленина, за да се предпазят местните жители от смъртоносната жега, или да се даде приоритет на инвестициите в обществения транспорт, за да се подобри свързаността и да се намалят цените на билетите.
Използвайки примера на Амстердам – който се превърна от задушен от автомобили и смог пристанищен град през 70-те години на миналия век в глобален модел за градско благоденствие – Мюлер подчерта, че последователните дългосрочни действия са ключът към по-здравословните градове в Европа.
Разбира се, мерките, които подобряват благосъстоянието в градските райони, могат да бъдат предизвикателство за кметовете, които се кандидатират за преизбиране на всеки четири години и са под натиск да предпочитат проекти с незабавни резултати. Но Мюлер ги призова да мислят в голям мащаб. Тя обяснява:
„Изграждането на по-здравословна градска инфраструктура изисква дългосрочни, устойчиви инвестиции. Понякога в продължение на много десетилетия.“
Присъединете се към нашия Телеграм
