„Вече и най-големите абсурди и безобразия в нашата институционална среда си минават просто ей така.“
С тези думи юристът Андрей Янкулов описа ситуацията, при която Борислав Сарафов продължава да изпълнява функциите на главен прокурор и след 21 юли – въпреки изрично приетите законови ограничения.
Законът и целта му
Преди няколко месеца парламентът прие с огромно мнозинство поправки в Закона за съдебната власт, известни като „закон за един човек“.
„Волята на това огромно парламентарно мнозинство беше пределно ясна – Сарафов да не може да бъде избран за титулярен главен прокурор от този състав на ВСС и да се сложи таван от 6 месеца на „временните мандати“ на Сарафов и Чолаков…“ – подчертава Янкулов.
Преди закона, по думите му, „според друг пълен абсурд… Чолаков можеше да продължи да си бъде председател на ВАС, и то безсрочно, въпреки изтеклия си седемгодишен конституционен мандат“.
Противоположни тълкувания във ВСС
След изтичането на шестте месеца се оказва, че прокурорската колегия на ВСС тълкува закона като неприложим „за точно този един човек“ и не предприема действия. Съдийската колегия – обратното: счита, че текстът важи за Чолаков и пристъпва към избор на нов временен председател на ВАС.
Оттам насетне, отбелязва Янкулов, настъпва „пълно мълчание“.
Мълчание по върховете
„Мълчи самият Борислав Сарафов. Не казва какво е неговото становище… Но пък с фактически действия продължава да заема длъжността – прави официални срещи като и.ф. главен прокурор.“
Мълчат и други ключови фигури:
„Мълчи мнозинството… гласувало самия закон…“
„Мълчи в частност неговият председател… конституционалист.“
„Мълчи правителството, в частност неговият правосъден министър.“
„Мълчи президентът.“
„Мълчат съдиите.“
„Мълчат адвокатите чрез своите представителни органи.“
Янкулов изразява недоумение как председателят и съдиите от ВКС могат да оставят положението без коментар, при положение че „има човек в кабинета на главния прокурор, който няма законово основание да бъде там“.
Властта на практика
В тази „гора от мълчание“, пише Янкулов, „фактическата власт в съдебната система се упражнява по начина, по който реалните държатели на властта… са преценили, че трябва да бъде – Сарафов трябва да остане главен прокурор и това е. Макар и формално дори да е прието обратното законово решение.“
„Подигравка с правовия ред“
„Че това е подигравка с правовия ред, е ясно“, пише той. Но по-важното, според него, е изводът, че със закони „нищо не може да се регулира там, където значение има само реалното упражняване на властта“.
„Всеки закон може да бъде прочетен по всякакъв начин и просто да не се приложи… И когато няма кой да му потърси сметка… писането на закони е само ненужно хабене на мастило.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Ще скрият ли данните за имотите? Спор около нова инициатива на МП
