Историята има тъжната способност да се повтаря не защото не я знаем, а защото не си я припомняме навреме. Това написа в свой анализ проф. Тодор Галунов – преподавател по съвременни политически системи и политолог.
Проф. Тодор Галунов е част от състава на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Професор по политология от 2011 година. Преподавател по политически науки в катедра „Политология, социология и културология“ при Философски факултет.
Исторически контекст
През 30-те години на XX век България преживява криза на представителната демокрация. Партии, разкъсвани от вътрешни конфликти и неспособност да управляват ефективно, се изправят пред нарастващо обществено недоволство.
Политическа умора и превратът от 19 май 1934 г.
Превратът, организиран от Звено и подкрепен от армията, е отговор на парализата в политическата система. Вместо парламентарен диалог – царски декрети. Властта се концентрира в Министерски съвет, а демократичната фасада остава само символична.
Последствия от преврата
– Премахване на партиите и инкриминиране на тяхното съществуване
– Обезсилване на Търновската конституция
– Централизация на властта
– Ликвидация на над 2/3 от общините
Паралели със съвремието
Когато гражданите изгубят доверие в партиите, а политическият елит се занимава със себе си, се появява апетит за „силна ръка“. Подобни настроения са опасни, защото създават илюзия за стабилност, която често замества свободата.
Призив към размисъл
Демокрацията не се проваля заради многото партии, а заради липсата на политическа отговорност. Когато партиите забравят, че служат на обществото, а обществото абдикира чрез апатия, пътят към авторитаризъм се отваря.
Какви уроци можем да извлечем от 1934 г., за да не повторим грешките на миналото?
Присъединете се към нашия Телеграм
Нов скандал: В Сметната палата – назначения с неясен стаж и неясни господари
