Тазгодишната великденска трапеза в България ще струва осезаемо повече в сравнение с миналата година, като увеличението се очертава да бъде около 11 процента. Това показват данни от наблюдение на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.
Според проучване, изготвено от икономическия анализатор Теодора Пачеджиева и изследователя Момчил Димитров, основен принос за поскъпването има агнешкото месо. На годишна база цената му нараства с около 20 на сто – от приблизително 26 лева за килограм през април 2025 г. до близо 15,99 евро за килограм тази година, съобщи „БТА“.
Сред традиционните продукти за празника, козунакът също запазва значимо място в разходите – стандартният вариант струва около 2,70 евро, а този с шоколад достига 3,99 евро за разфасовка от 400 до 500 грама. При зелената салата, чиято основа е марулята, се отчита най-сериозното увеличение – над 100 процента спрямо миналата година, като една бройка струва между 1 и 1,20 евро. Цената на яйцата също бележи чувствителен ръст от 33 процента на годишна база.
Към тези продукти се добавят и други традиционни за празника храни като питка, дроб сарма, вино и безалкохолни напитки. Общата сметка показва, че четиричленно семейство ще трябва да отдели около 64 евро (125 лева) за великденската трапеза тази година.
За сравнение, през 2025 г. необходимите средства са били около 113 лева, а още по-назад във времето – 110 лева през 2024 г. и 105 лева през 2023 г., което ясно очертава тенденция на устойчиво поскъпване.
На този фон експертите подчертават, че предоставените великденски добавки за пенсионерите не са достатъчни. Добавката от 50 евро покрива около 78 процента от необходимите разходи за празничната трапеза, докато за пенсионерите с по-високи доходи, които получават 20 евро, покритието спада до около 31 процента. Това означава, че значителна част от разходите остава за сметка на домакинствата, а много възрастни хора срещат затруднения да посрещнат празника.
Сред основните фактори за поскъпването експертите посочват международната обстановка и по-конкретно нарушаването на ключови търговски маршрути, като Ормузкия проток. Това води до увеличение на цените на петрола и природния газ, което пряко се отразява върху транспортните разходи и производството.
Данните показват, че в периода от януари до началото на април 2026 г. цената на бензин А95 е нараснала със 17,6 процента. Поскъпването на горивата влияе върху земеделието, транспорта и всички енергоемки сектори, като в крайна сметка се прехвърля върху крайните цени за потребителите. Допълнителен натиск оказва и увеличението в цените на торовете, както и рискът от недостиг, който може да доведе до ново поскъпване на храните.
Като негативен фактор се отчита и спекулативното повишение на цените в месеците преди присъединяването на България към еврозоната, което според експертите е довело до трайно висока ценова база.
Служебното правителство обяви пакет от мерки на стойност 100 млн. евро за справяне с последиците от поскъпването на горивата, но от КНСБ смятат, че помощта не е разпределена равномерно между бизнеса и домакинствата. Синдикатът настоява за по-балансиран подход, както и за обсъждане на мерките в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за което вече е изпратено официално искане до служебния премиер.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ефектът на калинката в ОДБХ–Бургас? Как „наши“ назначават „свои“?
