„Това не беше просто премахване на една незаконна постройка – това беше символна битка със самозабравилата се корупционна каста.“
С тези думи анализаторът Илиян Василев описа действията на кмета на София Васил Терзиев и екипа му, които стоят зад събарянето на незаконна сграда, свързвана с Румен Гайтански-Вълка.
Постройката, издигната в нарушение на закона край язовир Искър, от години се свързва със сивите зони на властта и влиянието. За Василев обаче случаят надхвърля рамките на урбанизма и строителния контрол. В неговата интерпретация, това е „победа над страха, парите и безнаказаността“ – онези инструменти, с които определени среди си осигуряваха години наред комфорт и защита от закона.
Първата публична победа?
„Да, помогна и фактът, че Доган и Вълка вече не са любимци на властта, както бяха в ерата на безконтролното разпределение на благоволение“, признава Василев. Но допълва, че дори и без тази политическа дистанция, актът на премахването носи тежест – не само законова, но и морална. По думите му, Терзиев не просто оцелява – той печели доверие, при това на фона на умишлено организирани кризи като провалената стачка в градския транспорт.
Според анализа, мълчанието на политическите му опоненти също говори красноречиво. „Този случай не носеше политически дивидент на никого от онези, които биха искали да се противопоставят на столичния кмет“, посочва Василев, допускайки, че дори критиците са видели колко силна може да бъде публичната подкрепа, когато едно действие е категорично правилно.
Между арестите и мълчанието
„Благо Коцев е в ареста, защото отказа да се снима под герба. Това е цялата истина.“
С този остър пример Василев въвежда нов елемент – натискът върху кметове от проевропейската опозиция, които не желаят да се впишат в схемата на мълчаливото подчинение. По думите му, да бъдеш кмет от проевропейската опозиция днес не е просто длъжност – това е акт на лична смелост.
Контрастът със старите политически модели е ясен:
„Целуваш ръката, снимаш се пред герба – и ставаш част от системата. Нямаш проблеми.“
Според него, това е цената на тишината – удобството, което идва, когато човек реши, че „няма той да промени България“.
„Пазете мохиканите на българския европеизъм“
Най-силното послание в публикацията на Василев е обръщението към общността: да пазим и подкрепяме онези, които въпреки компроматите и заплахите, отказват да се откажат от принципите си. „Те не се борят само за себе си. Те се борят за всички нас“, пише той и напомня, че подкрепяйки тях, всъщност защитаваме и себе си.
Присъединете се към нашия Телеграм
