„Европа на нациите или силен Европейски съюз?“
Коментар на тази тема написа тази вечер в социалната мрежа Facebook бившият премиер Кирил Петков. Той подчерта, че днешният свят вече не е свят на ценности, а на силата. Ето защо:
„Днешният свят не е свят на ценности, а свят на силата. Той е безпощадно конкурентен и никой вече не се преструва – всяка голяма сила гони собствения си интерес.
Реалните центрове на глобално влияние днес са четири: САЩ, Европейският съюз, Китай и Русия.
По номинален БВП САЩ са първи с около 32 трилиона долара. ЕС е втори с около 22,5 трилиона – ако се разглежда като единен икономически блок. Китай е трети с около 20,6 трилиона. Русия е далеч назад – около 2,5 трилиона. Това означава, че икономиката на ЕС е близо 9 пъти по-голяма от руската.
По население ЕС отново е втори – с около 450 милиона души. По територия е последен, но в глобалния свят територията отдавна не е решаващият фактор.
Ключовото е друго:
САЩ, Китай и Русия са единични държави. Европа е съюз и е единственият съюз, който реално се конкурира с тях.
Ако ЕС спре да функционира като съюз и се превърне в сбор от национални държави, той изпада от голямата игра. Силата му няма да е сборът на всички, а ще се свие до мащаба на най-силната отделна държава.
Най-голямата икономика в ЕС – Германия – е около 17% от икономиката на ЕС. Най-голямата територия – Франция – около 13%. Най-голямото население – отново Германия – под 20% от това на ЕС. При разпад на ЕС реалната тежест на Европа в света пада между 5 и 8 пъти.
А България?
Като малка държава по икономика и население, при слаб или разпаднал се ЕС ние:
1) изчезваме от масата, на която се взимат решения, защото България сама представлява под 0,5% от икономиката на ЕС, около 1,4% от населението му и приблизително 2,6% от територията му. В свят, в който силата се измерва в мащаб, това не е „глас“ – това е уязвимост.
2) губим сигурност, влияние и европейски ресурси,
3) оставаме в менюто, не на масата.
И понеже Русия е най-близката от големите сили, именно Балканите първи попадат в нейната сфера на влияние. Затова не е случайно, че когато „независими анализатори“ като Иво Христов получават трибуна при Явор Дачков и говорят за „Европа на нациите“, трябва да си зададем един прост въпрос:
чии интереси обслужва тази риторика?
Ако бях Русия или Китай, и аз бих я аплодирал. Един от четирите ми конкурента просто престава да съществува. За Русия това е особено ценно – слаба Европа означава по-силна руска периферия, зависими държави, скъп газ, политически натиск и икономически контрол.
Разбирам защо Русия иска това. Не разбирам защо граждани на държави от ЕС го искат.
На сградата на Народното събрание пише: „Съединението прави силата.“ В глобалния свят това не е лозунг. Това е правило.
Истинският български интерес не е „повече самостоятелност“ в свят на империи, а повече сила чрез съюз, повече тежест чрез общи решения и повече сигурност чрез единна Европа.
И следващия път, когато чуете призиви за „Европа на нациите“, попитайте се не как звучи — а дали ни прави по-силни… или просто по-лесни за преглъщане.“
Присъединете се към нашия Телеграм
