„Казахстан е сериозен претендент за титлата „Най-голямата страна, за която никой не говори“. Тя е деветата по големина държава в света с площ от 2.7 млн. кв. км, което я прави около 2/3 от целия ЕС. Населението е сравнително малко за този мащаб – около 20 млн. души, което означава много ниска гъстота и огромни слабо населени територии. Икономиката е най-голямата в Централна Азия, с брутен вътрешен продукт от приблизително 250–270 млрд. долара, силно зависим от износа на суровини и енергийни ресурси. Географското й положение е много особено – страната няма излаз на море и се налага да жонглира между Русия, Китай, Европейския съюз и Турция.“
Това коментира енергийният експерт Боян Рашев във Facebook публикация, озаглавена „Казахстан залага на въглищата“, продължаваща по следния начин:
„Казахстан е една от най-богатите на енергийни ресурси държави в света. Разполага със значителни запаси от нефт, природен газ, въглища и уран. Общият добив на нефт достига около 1.8–2 млн. барела дневно, което поставя страната сред водещите производители извън ОПЕК. Освен това Казахстан е най-големият производител на уран в света, с над 40% дял от глобалното производство.
Казахстан изнася около 70–80 млн. тона нефт годишно (приблизително 1.4–1.6 млн. барела дневно), основно към Европа, чрез тръбопроводи като Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC). Газовото производство е около 30 млрд. куб. м годишно, но значителна част се използва вътрешно или се връща обратно в находищата за поддържане на налягането. Въглищата също са важен експортен ресурс.
Въпреки богатството на нефт и газ, въглищата остават гръбнакът на енергетиката на Казахстан. Около 65–70% от електроенергията се произвежда от въглищни централи. Причините са предимно икономически и структурни: страната разполага с огромни и евтини въглищни залежи (28 млрд. тона запаси), изградена е мащабна въглищна инфраструктура още от съветско време, а електропроизводството е проектирано около въглищни мощности. Това прави въглищата най-достъпния и надежден източник за базово натоварване.
Затова новините от последните дни не са особено изненадващи. Първата казва, че инвестициите в добив на въглища през 2026 г. се удвояват като се планира той да достигне 129 млн. тона. Втората идва от Министерството на енергетиката, което планира до 2030 г. въвeждaнe в eĸcплoaтaция нa 7.8 гигaвaтa нoви и мoдepнизиpaни въглищни мoщнocти, вĸлючитeлнo изгpaждaнeтo нa oceм нoви eлeĸтpoцeнтpaли и мoдepнизиpaнeтo нa 11 cъщecтвyвaщи TEЦ.
Всичко това е много важно с оглед на огромните ресурси и невероятния брой проекти за добив и преработка на всякакви критични суровини в Казахстан – от мед, алуминий, цинк, злато и сребро до всякакви екзотични метали като волфрам и редкоземни елементи. Освен това Казахстан е сред глобалните лидери в криптомайнинга и става все по-привлекателен за изграждане на изчислителни центрове за изкуствен интелект. Основният ограничаващ фактор за развитието на всичко гореописано е наличието на изобилна, надеждна и евтина енергия, което явно няма да бъде проблем там.
Настоящата енергийна криза не само не засяга негативно Казахстан – страната всъщност печели много от нея. Само напомням, че суровият нефт за нашата рафинерия например идва оттам.
И накрая само за сравнение: Германия (39 млрд. тона) и Полша (31 млрд. тона) имат поотделно по-големи въглищни запаси от Казахстан. Все още имат и много повече въглищни ТЕЦ. Няма изобщо да добавям останалите страни от Източна Европа…
Основната разлика между ЕС и Казахстан е в това, че ние доброволно се отказваме да използваме собствените си енергийни ресурси, а те не си налагат никакви ограничения. Затова днес ЕС е енергийно беден, зависим от внос и всеки ден треперим дали Иран най-сетне ще отвори Ормузкия проток, а Казахстан в това време може да произвежда каквото си иска и да изнася.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Мелания Тръмп отрече връзки с Епстийн и поиска изслушвания на жертвите му
