Когато си на 13 и майка ти се опита да си отиде от света, оставаш сам с въпроса:
„Как се вдига живот?“
Карлос Насар намира отговора – с дисциплина, с отказ от компромис, с вяра, че всяка тежест на раменете му е временна, но пътят към върха е вечен. Той не брои тежестите. Той брои опитите, които го доближават до съвършенството.
Докато други се давят в умора, Карлос трупа рекорди с малко, но прецизно вдигане.
Побеждава не количеството, а качеството.
„Ако искаш мир, трябва да си готов за война“, казва той.
И Карлос е готов – винаги.
Готов да носи не само тежестите на залата, но и тежестта на очакванията на цяла нация. След всяка трудност /арест, липса на финанси, болка/ той се връща отново там, където светът е ясен: между лоста и пода.
Той не бяга от битките – вдига ги.
Докато други олимпийски шампиони залитат в алкохол, наркотици и светски шум, Карлос избира залата. Тренира, когато другите празнуват. Вдига, когато другите падат.
„Миналото не съществува. Бъдещето не съществува. Само сега.“
Карлос вдига в сегашното време. И в това време той е:
- Олимпийски шампион;
- Световен шампион;
- Европейски шампион;
- Световен рекордьор.
И всичко това на 20 години.
„Аз не съм сам. Цялата ми страна е зад мен“, споделя той.
Карлос вдига не само щанги. Той вдига България. И докато държи лоста високо над главата си, ние всички вдишваме малко повече вяра, че силата не е само в мускулите, а в сърцето, което отказва да се предаде.
Присъединете се към нашия Телеграм
Най-важното през изминалата седмица – Земетресения и обвинения срещу Иван Демерджиев
