Какво ще се случи с парите на гражданите, ако универсалните пенсионни фондове изчезнат?

Отговор дава заместник-председателят на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Осигурителен надзор" Диана Йорданова

0
297
Бедност, пари, пенсионер
Бедност, пари, пенсионер. Снимка: Искра.бг

„Какво ще се случи с парите на гражданите в случай, че универсалните пенсионни фондове изчезнат?“

Това е въпрос на зрители на „БНТ“, на който заместник-председателят на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ Диана Йорданова отговори така:

„Капиталовата система е свръхрегулирана и ежедневно пенсионноосигурителните дружества /ПОД/ докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове: „фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“

Йорданова уточни в ефира на „БНТ“ още, че този процес е положително оценен и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ заради свръхрегулацията, както и „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения“.

По повод на предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР и какви са очакваните проблеми, експертът отвърна: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени.“

За още новини вижте ТУК

Присъединете се към нашия Телеграм

При студ и снеговалежи: Какви мерки трябва да предприемат работодателите?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, напишете вашия коментар!
Моля, напишете името си тук