На 28 юни (по стар стил – 15 юни) православният календар отбелязва деня на Свети Вит (или Вид) – млад мъченик, почитан в Западното християнство. Но в българския фолклор, Видовден е не просто празник, а символично предупреждение:
„Иде Видовден – ще се види кой какво е сторил“.
В народното съзнание това е денят на истината, разплатата и откровението. Неофициалният български „ден на съда“. Денят, в който се вярва, че няма лъжа, която да остане неразкрита, и няма зло, което да не бъде наказано.
Корени и вярвания
Макар в официалния църковен канон Видовден да не присъства като отделен празник в българската православна традиция, фолклорното му значение е дълбоко вкоренено. Наричан е още ден на „възмездието“ или „погледа на Видо“ – митичен персонаж, който вижда всичко. Вярва се, че на този ден божественият поглед е отворен, и както казва народът – „кой каквото е посял, това ще пожъне“.
Видовден днес: между мит и морал
В съвременното българско общество изразът „Видовден ще дойде“ се използва често като морален маркер – нещо като българската версия на кармата. Изказван със затаена надежда, със злоба или с тиха увереност, той предвещава, че „сметката ще се плати“.
В политиката, например, тази фраза е острие: използва се в обвинения срещу корумпирани властимащи, в предизборни речи и в социалните мрежи. Често ще чуете:
- „Те ще си го получат – Видовден иде!“;
- „На Видовден няма прошка – всичко ще се види.“
История и съдба: 28 юни в българската и световната памет
Датата 28 юни има и исторически резонанс. На този ден през 1914 г. е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, което дава началото на Първата световна война. Трагедията, тръгнала от Балканите, се превръща в глобален катаклизъм.
Но на същата дата, по нов стил, през 1389 г. е и битката на Косово поле – един от най-митологизираните моменти в сръбската и балканската история. Там също се говори за Видовден – като за ден на саможертвата и историческото прозрение.
Защо не забравяме Видовден?
Видовден е онзи ден, в който българинът не чака съд, не разчита на институции, не вика медиатор – той просто вярва, че истината ще излезе. Че „има Бог“ – и Видовден е неговият ден.
Тази вяра е утеха, надежда и понякога – последната опора срещу безнаказаността и беззаконието.
Дали Видовден настъпва само веднъж в годината, или живее в съвестта ни всеки ден – зависи от това дали вярваме в истината. И дали сме готови да я посрещнем. Защото на Видовден всичко се вижда. И всичко се знае.
Присъединете се към нашия Телеграм
Гърция и България изместват Турция: новите любимци на немските туристи
