Статия на „BBC“ анализира как Западът помага на Русия да финансира войната си срещу Украйна. Данните показват, че Русия продължава да печели милиарди от износа на изкопаеми горива за Запада, което ѝ помага да финансира пълномащабната си инвазия в Украйна, която вече е в четвъртата си година. А това показва, че от началото на инвазията през февруари 2022 г. Русия е спечелила над три пъти повече пари от износа на въглеводороди, отколкото Украйна е получила като помощ от своите съюзници.
Данните, анализирани от „BBC“, доказват, че западните съюзници на Украйна са платили на Русия повече за нейните въглеводороди, отколкото са дали на Украйна под формата на помощ.
Активистите твърдят, че правителствата в Европа и Северна Америка трябва да направят повече, за да спрат руския петрол и газ да подхранват войната с Украйна.
Колко печели Русия в момента?
Приходите от продажбата на петрол и газ са ключови за поддържането на руската военна машина. Петролът и газът съставляват почти една трета от държавните приходи на Русия и над 60% от нейния износ.
След инвазията през февруари 2022 г. съюзниците на Украйна наложиха санкции върху руските въглеводороди. САЩ и Великобритания забраниха руския петрол и газ, а ЕС забрани вноса на руски суров петрол по море, но не и на газ.
Въпреки това, към 29 май Русия е реализирала приходи от над 883 млрд. евро (973 млрд. долара; 740 млрд. лири) от износ на изкопаеми горива от началото на пълномащабната инвазия, включително 228 млрд. евро от страните, наложили санкции, според Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA).
Лъвският дял от тази сума, 209 млрд. евро, идва от държавите членки на Европейския съюз. Държавите от ЕС продължиха да внасят газ по тръбопровод директно от Русия, докато Украйна не прекъсна транзита през януари 2025 г., а руският суров нефт все още се транспортира по тръбопровод до Унгария и Словакия.
Руският газ все още се транспортира до Европа в нарастващи количества през Турция: данните на CREA показват, че обемът му е нараснал с 26,77 % през януари и февруари 2025 г. в сравнение със същия период през 2024 г.
Унгария и Словакия също продължават да получават руски газ по тръбопровод през Турция.
Въпреки усилията на Запада, през 2024 г. руските приходи от изкопаеми горива са спаднали само с 5% в сравнение с 2023 г., като според CREA е отбелязан и подобен спад от 6% в обемите на износа. Миналата година се наблюдава и 6% увеличение на руските приходи от износ на суров петрол и 9% увеличение на годишна база на приходите от тръбопроводен газ.
Руските оценки сочат, че износът на газ за Европа е нараснал с до 20% през 2024 г., като износът на втечнен природен газ е достигнал рекордни нива. Понастоящем половината от руския износ на втечнен природен газ отива за Европейския съюз, сочи CREA.
Шефът на външната политика на ЕС, Кая Калас, е на мнение, че съюзът не е наложил „най-строгите санкции“ върху руския петрол и газ, защото някои държави членки се страхуват от ескалация на конфликта и защото закупуването им е „по-евтино в краткосрочен план“.
Вносът на втечнен природен газ не е включен в последния, 17-ти пакет от санкции срещу Русия, одобрен от ЕС, но той прие пътна карта за прекратяване на всички руски газови вносове до края на 2027 г.
Данните показват още, че парите, които Русия печели от продажбата на изкопаеми горива, постоянно надвишават сумата на помощта, която Украйна получава от своите съюзници.
Жаждата за гориво може да попречи на усилията на Запада да ограничи способността на Русия да финансира войната си.
Май Роснер, старши активист от групата за натиск Global Witness, изтъква, че много западни политици се опасяват, че намаляването на вноса на руски горива ще доведе до по-високи цени на енергията.
„Много правителства не желаят наистина да ограничат способността на Русия да произвежда и продава петрол. Има прекалено голям страх от това, което би означавало това за световните енергийни пазари. Има граница, под която енергийните пазари биха били прекалено подкопани или прекалено разбалансирани“, заяви тя пред „BBC“.
„Пропуски в рафинирането“
В допълнение към директните продажби, част от петрола, изнасян от Русия, попада в Запада, след като е преработен в горивни продукти в трети страни чрез така наречената „вратичка в рафинирането“. Понякога той се разтваря и с суров петрол от други страни.
CREA твърди, че е идентифицирала три „рафинерии-перални“ в Турция и три в Индия, които преработват руски суров нефт и продават полученото гориво на страни, наложили санкции. Според организацията те са използвали руски суров нефт на стойност 6,1 млрд. евро за производството на продукти за страни, наложили санкции.
Министерството на петрола на Индия критикува доклада на CREA като „измамна постъпка, целяща да опетни имиджа на Индия“.
Вайбхав Рагунандан, анализатор в CREA, отбеляза:
„[Тези страни] знаят, че налагащите санкции страни са склонни да приемат това. Това е пропуск в закона. Напълно законно е. Всички са наясно с това, но никой не прави много, за да се справи с проблема по-сериозно.“
Активисти и експерти твърдят, че западните правителства разполагат с инструменти и средства, за да спрат притока на приходи от петрол и газ в хазната на Кремъл.
Според бившия руски заместник-министър на енергетиката Владимир Милов, който сега е ревностен противник на Владимир Путин, санкциите, наложени върху търговията с руски въглеводороди, трябва да се прилагат по-стриктно – особено таванът на цените на петрола, приет от групата на Г-7, който според Милов „не работи“.
Той обаче се опасява, че промените в американското правителство, инициирани от президента Доналд Тръмп, ще затруднят дейността на агенции като Министерството на финансите на САЩ или Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), които са от ключово значение за прилагането на санкциите.
Друг вариант е да се продължи натискът върху „сенчестия флот“ на Русия от танкери, които се занимават с избягване на санкциите. Милов потвърди:
„Това е сложна операция. Необходимо е периодично, на всеки няколко седмици, да се публикуват списъци с нови санкционирани кораби, фиктивни компании, търговци, застрахователи и т.н.“
Според него това е област, в която западните правителства са били много по-ефективни, особено с въвеждането на нови санкции от излизащата от власт администрация на Джо Байдън през януари 2025 г.
Май твърди, че забраната на руския износ на втечнен природен газ за Европа и затварянето на пропуските в рафинирането в западните юрисдикции биха били важни стъпки за завършване на отделянето на Запада от руските въглеводороди.
Според Рагунандан от CREA, за ЕС би било относително лесно да се откаже от вноса на руски втечнен природен газ.
„Петдесет процента от износа им на втечнен природен газ е насочен към Европейския съюз, а само 5% от общото потребление на газ [втечнен природен газ] в ЕС през 2024 г. е било от Русия. Така че, ако ЕС реши да прекъсне напълно доставките на руски газ, това ще навреди на Русия много повече, отколкото на потребителите в Европейския съюз“, коментира той пред „BBC“.
Планът на Тръмп за цените на петрола, за да сложи край на войната
Експертите, интервюирани от „BBC“, отхвърлиха идеята на Доналд Тръмп, че войната с Украйна ще приключи, ако ОПЕК понижи цените на петрола. От своя страна Милов бе категоричен в коментара си пред медията:
„Хората в Москва се смеят на тази идея, защото страната, която ще пострада най-много… е американската шистова петролна индустрия, най-малко конкурентоспособната петролна индустрия в света.“
Рагунандан обясни, че разходите на Русия за производство на суров петрол също са по-ниски от тези в страните от ОПЕК като Саудитска Арабия, така че те ще бъдат засегнати от по-ниските цени на петрола преди Русия.
„Няма начин Саудитска Арабия да се съгласи с това. Това вече е било опитвано. Това доведе до конфликт между Саудитска Арабия и САЩ“, казва той.
Рознер обясни, че има както морални, така и практични проблеми с това, че Западът купува руски въглеводороди, докато подкрепя Украйна.
„Сега сме в ситуация, в която финансираме агресора във война, която осъждаме, и също така финансираме съпротивата срещу войната“, изтъква тя.
„Тази зависимост от изкопаемите горива означава, че всъщност сме в ръцете на енергийните пазари, глобалните производители на енергия и враждебните диктатори.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Скандинавските страни с тотална отбрана, рискът от саботаж и война нараства
