Когато личните интереси изместят ценностите
Комичната размяна на заплахи между Доналд Тръмп и Илон Мъск напоследък разкрива не просто политически спектакъл, а симптом на дълбока ерозия в американската демокрация. Бившият президент и милиардерът, сега въвлечен все по-дълбоко в политическата сцена, показаха неразрешим конфликт между партийните лоялности и капиталовите интереси – сблъсък, който подчертава новата нормалност в САЩ: лидерство, движено не от идеология, а от личен култ и бизнес съображения.
Разломите отвътре: бюджет, Израел, Украйна
По думите на икономиста Евгений Кънев, в САЩ се оформят три дълбоки линии на разделение:
Бюджетната бездна: Мъск заплаши всеки републиканец, подкрепил „големия, красив бюджет“, че ще финансира негов противник. Тръмп отговори в обичайния си стил – с насмешка и заплаха, че ще спре бюджетното му финансиране чрез DOGE и ще го върне в Южна Африка.
Външната политика спрямо Израел: конфликт между MAGA базата и еврейското лоби в Конгреса, който оформя ключови международни позиции.
Украйна – забравената кауза: въпреки огромното сенатско мнозинство за санкции срещу Русия, действията се свеждат до това Тръмп да получи инструмент за „уважение“ от Путин – и нищо повече.
Новата конвергенция: Когато режимите се сближават
Евгений Кънев прави паралел, който вече не звучи крайно: в упадъка на институциите и в култа към силната ръка, САЩ и Русия започват да си приличат. В основата не стои сблъсък на идеологии – както беше през XX век – а замяната им с лични интереси и медиен театър.
„Целта бе разглобяване на демократичните институции, които осигуриха победата на Запада“, пише той. Без тях, твърди Кънев, разликите между Русия и САЩ се стопяват ежедневно.
Преходът от идеология към олигархия
Докато в миналото капитализмът и комунизмът се състезаваха в това кой ще осигури по-добър живот за „малкия човек“, днес елитите в САЩ и Русия се срещат в обща точка – криминализирана политическа среда и лична лоялност към лидера. Русия просто адаптира капитализма, като запази имперските си цели. САЩ – по ирония на съдбата – изоставят институциите, които ги различаваха от подобни режими.
Паралели с България: Копие на конвергенцията
Кънев завършва с горчиво сравнение между случващото се отвъд океана и реалността в България. „Уви, почти същото е у нас“, пише той. Според него, приемането, че изборите ще поправят всичко, е заблуда – както в САЩ, така и в България. Ако не бъде спряна симбиозата между Бойко Борисов и Делян Пеевски, изборите ще се превърнат в протокол, а не в израз на волята на народа.
От демокрация към култ: новата заплаха
Появата на „бащинската фигура“, копнежът по твърдата ръка и разрушаването на доверието в изборите чертаят тревожна траектория: от демокрация към олигархичен култ. А когато светът започне да зависи от маниаци с огромна власт, политическите разлики между Изтока и Запада изчезват. Остава само сянката на това, което демокрацията някога е била.
Присъединете се към нашия Телеграм
Кирил Петков подаде оставка: „Слагам нов стандарт в българската политика“
